Тренд: Преди евровота разликата между ГЕРБ и БСП е само 1,2%
Снимка Булфото
Три партии са със несъмнено посланичество в Европейския парламент, а 30% от българите към момента не са решили за кого ще гласоподават на идните избори през май тази година. Това се показва в социологическо изследване на изследователския център „ Тренд “ по отношение на приближаващите избори за Европейски парламент, написа actualno.com.
" Партийните желания на българите по отношение на изборите за Европейски парламент нямат структурни разлики с електоралния въпрос, който залагаме за парламентарни избори. Разликата сред първите две партии остава минимална (1,2%) в интерес на ГЕРБ ", означават социолозите.
За сметка на това се усилва дистанцията сред Движение за права и свободи и " Обединени патриоти ", която през януари към този момент е съвсем двойна в изгода на движението. От центъра вършат уточнението, че в авансово заложените варианти са заложили общо явяване на Обединени патриоти (ВМРО, „ Атака “, НФСБ). При възможна друга настройка, това неизбежно би оказало въздействие върху изборния им капацитет. " Демократична България " и „ Воля “ резервират релативно сходни равнища, както през последните няколко месеца. Основна разлика в данните сред въпроса за европейски избори и този за парламентарни записваме в готовността да се гласоподава. Ако през последните три месеца на 2018 година в електоралните въпроси за възможни парламентарни избори деклариращите, че няма да гласоподават, бяха сред 35% и 37%, то на въпроса за европейските избори тези стойности се повишават до 45%.
Данните са разумни поради обстоятелството, че изборите за Европейски парламент обичайно са с по-ниска изборна интензивност от парламентарните. Въпреки това, би трябвало да се има поради, че заявената интензивност е по-висока от действителното гласуване в деня на вота.
39% от всички интервюирани декларират, че твърдо са решили за коя партия/коалиция ще гласоподават на изборите за Европейски парламент, до момента в който 30% към момента не са решили кого да поддържат. Данните ясно приказват, че в оставащите пет месеца до евровота има капацитет за динамичност в електоралните настройки. В разбивките по партийни желания последователите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия изгледат сходно мобилизирани.
В обичайните знаци, които залагат всеки месец в показателя „ 24 Тренд “ за оптимизъм/песимизъм, както и оценка за работата на главните институции, не се вижда основна динамичност, показват в умозаключение специалистите.
Три партии са със несъмнено посланичество в Европейския парламент, а 30% от българите към момента не са решили за кого ще гласоподават на идните избори през май тази година. Това се показва в социологическо изследване на изследователския център „ Тренд “ по отношение на приближаващите избори за Европейски парламент, написа actualno.com.
" Партийните желания на българите по отношение на изборите за Европейски парламент нямат структурни разлики с електоралния въпрос, който залагаме за парламентарни избори. Разликата сред първите две партии остава минимална (1,2%) в интерес на ГЕРБ ", означават социолозите.
За сметка на това се усилва дистанцията сред Движение за права и свободи и " Обединени патриоти ", която през януари към този момент е съвсем двойна в изгода на движението. От центъра вършат уточнението, че в авансово заложените варианти са заложили общо явяване на Обединени патриоти (ВМРО, „ Атака “, НФСБ). При възможна друга настройка, това неизбежно би оказало въздействие върху изборния им капацитет. " Демократична България " и „ Воля “ резервират релативно сходни равнища, както през последните няколко месеца. Основна разлика в данните сред въпроса за европейски избори и този за парламентарни записваме в готовността да се гласоподава. Ако през последните три месеца на 2018 година в електоралните въпроси за възможни парламентарни избори деклариращите, че няма да гласоподават, бяха сред 35% и 37%, то на въпроса за европейските избори тези стойности се повишават до 45%.
Данните са разумни поради обстоятелството, че изборите за Европейски парламент обичайно са с по-ниска изборна интензивност от парламентарните. Въпреки това, би трябвало да се има поради, че заявената интензивност е по-висока от действителното гласуване в деня на вота.
39% от всички интервюирани декларират, че твърдо са решили за коя партия/коалиция ще гласоподават на изборите за Европейски парламент, до момента в който 30% към момента не са решили кого да поддържат. Данните ясно приказват, че в оставащите пет месеца до евровота има капацитет за динамичност в електоралните настройки. В разбивките по партийни желания последователите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия изгледат сходно мобилизирани.
В обичайните знаци, които залагат всеки месец в показателя „ 24 Тренд “ за оптимизъм/песимизъм, както и оценка за работата на главните институции, не се вижда основна динамичност, показват в умозаключение специалистите.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ