Гешев за разследващия го: Той проявява произвол и нарушава права
снимка Булфото
Съществуват действителни предпоставки за произволи е нарушение на права. Това написа в мнение Иван Гешев до Коституционния съд. Ето и целия текст, оповестен от:
Създадени са действителни предпоставки за произвол и нарушение на правата на участниците в наказателното произвеждане, в това число и на разследваните основен прокурор и негови заместници. Това декларира основният прокурор Иван Гешев в становище (пълния му текст виж тук) до Конституционния съд (КС) за измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ), с които беше основана фигурата на прокурор по следствието против обвинител №1. Част от тях бяха атакувани от президента Румен Радев, а делото в Конституционен съд спря процедурата за избор на първия проверяващ основния прокурор.
Според Иван Гешев с промените е „ обезпечена безусловно несъразмерна процесуална и административно-организационна безконтролност на проверяващия основния прокурор или негов заместител прокурор, а не безпристрастност и самостоятелност на следствието “.
Той слага казуса, че новият прокурор хем е част от прокуратурата, хем не попада в нито едно от изброените в Закон за съдебната власт нейни звена. Освен това този обвинител ще взе участие във всички етапи и стадии на наказателното произвеждане и пред всички правосъдни инстанции.
„ Прокурорът по следствието против основния прокурор или негов заместител по едно и също време ще извършва функционалности на прокурор от Специализираната, Апелативната профилирана и Върховната касационна прокуратура, което влиза в сериозен спор с откритите правила за сходство на структурата на прокуратурата с тази на съдилищата и с откритите и регламентираните в Наказателно-процесуален кодекс процесуални пълномощия на прокурора в правосъдното произвеждане “, декларира Гешев пред Конституционен съд. И припомня за тълкувателно решение на Върховния касационен съд от 1999 г. (по т. д. № 3/1998 година на Общо събрание на наказателната колегия на ВКС), в което се споделя, че „ както първоинстанционният съд не може да постановява решения на по-горен съд – въззивен и касационен, по този начин и прокурорът от първата инстанция не може да упражнява подготвеност, планувана за по-горестоящия прокурор, в това число да сезира по-горестоящия съд “.
„ Неясната и спорна уредба в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт на института на проверяващия основния прокурор или негов заместител прокурор нарушава главен парламентарен принцип, регламентиран в член 4, алинея 1 от Конституцията – правилото за правда, като значителен детайл от правилото на правовата страна “, акцентира Гешев.
И декларира, че въздействието на специфичния прокурор в границите на прокуратурата, а и върху правосъдната власт в целокупност, с особения му мандат и метод за избиране и освобождение, и особена подготвеност, „ нарушава открития баланс сред управляващите и има капацитета да засегне независимостта на самата правосъдна власт като главен парламентарен принцип “.
„ Това допуска деликатно и консенсусно публично изпитание за възможна съответна смяна в Конституцията, а не уредба на законово равнище “, пише основният прокурор.
Той слага въпроса дали възлагането и концентрирането на сходни функционалности в пълномощията единствено на един избран прокурор съставлява смяна на формата на държавно ръководство, т.е. дали е от компетентността единствено на Велико Народно заседание.
Главният прокурор обаче е безапелационен, че „ съсредоточаването на тези функционалности безспорно би довело и до накърняване на правилото за самостоятелност на правосъдната власт “.
В мнението си до Конституционен съд той в детайли се стопира на решението на конституционните съдии от предходната година, в което те разтълкуваха член 126, алинея 2 от главния закон, стъпвайки на правилото „ Никой не може да бъде арбитър самичък на себе си “, че няма спънка всеки прокурор да проверява главния (повече за решението виж тук).
„ Съществуващата конституционна и наказателно-процесуална уредба не съдържа спънки за това, заради което не може да се обоснове процесуална и житейска необходимост от въвеждането на специфичен прокурор, на който да са предоставени само и единствено функционалности по следствие на каузи против основния прокурор или негови заместници “, написа Гешев.
Той разяснява и обстоятелството, че актовете на специфични прокурор са изключени от инстанционен и длъжностен надзор и декларира, че това „ основава съществени подозрения за безпристрастното и без значение практикуване на функционалностите на правосъдната власт “.
Според основния прокурор по този начин той и заместниците му, в възможното им качество на разследвани, са сложени в неравностойно състояние. „ За разлика от останалите обвинени, те са лишени от правото да апелират актовете и дейностите на посочения прокурор, които накърняват техни права и законни ползи, защото оспорваните пред Конституционен съд правила на член 46, алинея 8 Наказателно-процесуален кодекс и член 136, алинея 11 Закон за съдебната власт изключват реализиране на инстанционен и длъжностен надзор в границите на прокуратурата. Това законодателно решение влиза в сериозен спор освен с правилото на тъждество (чл. 6, алинея 2 КРБ), само че и с правото на отбрана, регламентирано в член 56 от Конституцията (въпреки че такова нарушаване не се релевира в искането) “, се акцентира в мнението.
В него се сочи и една привилегия, която основават атакуваните разпореждания от Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт за проверяваните от специфичния прокурор и тя идва от това, че неговите отводи да образува досъдебно произвеждане ще подлежат на правосъден надзор. „ Окончателността на правосъдния акт при правосъден надзор на отхвърли от формиране на досъдебно произвеждане, въпреки това, слага в привилегировано състояние проверяваните лица, защото влезлият в действие правосъден акт препятства осъществяване на инспекция по същите обстоятелства и правосъдният акт не може да бъде предмет на ексклузивен надзор (какъвто е възобновяването на наказателни дела) “, изяснява Иван Гешев.
В мнението си той пази тезата, че по принцип подобен правосъден надзор би противоречал на Конституцията – тъй като би довел до „ заменяне на способния да слага началото на наказателното произвеждане орган “.
Главният прокурор обаче не вижда парламентарен проблем в една от оспорените от президента разпореждания – тази, с която всички каузи против обвинител №1 и заместниците му се „ изпращат “ в спецсъда, по тази причина заключава, че настояването на президента до Конституционен съд е отчасти основателно.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Съществуват действителни предпоставки за произволи е нарушение на права. Това написа в мнение Иван Гешев до Коституционния съд. Ето и целия текст, оповестен от:
Създадени са действителни предпоставки за произвол и нарушение на правата на участниците в наказателното произвеждане, в това число и на разследваните основен прокурор и негови заместници. Това декларира основният прокурор Иван Гешев в становище (пълния му текст виж тук) до Конституционния съд (КС) за измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ), с които беше основана фигурата на прокурор по следствието против обвинител №1. Част от тях бяха атакувани от президента Румен Радев, а делото в Конституционен съд спря процедурата за избор на първия проверяващ основния прокурор.
Според Иван Гешев с промените е „ обезпечена безусловно несъразмерна процесуална и административно-организационна безконтролност на проверяващия основния прокурор или негов заместител прокурор, а не безпристрастност и самостоятелност на следствието “.
Той слага казуса, че новият прокурор хем е част от прокуратурата, хем не попада в нито едно от изброените в Закон за съдебната власт нейни звена. Освен това този обвинител ще взе участие във всички етапи и стадии на наказателното произвеждане и пред всички правосъдни инстанции.
„ Прокурорът по следствието против основния прокурор или негов заместител по едно и също време ще извършва функционалности на прокурор от Специализираната, Апелативната профилирана и Върховната касационна прокуратура, което влиза в сериозен спор с откритите правила за сходство на структурата на прокуратурата с тази на съдилищата и с откритите и регламентираните в Наказателно-процесуален кодекс процесуални пълномощия на прокурора в правосъдното произвеждане “, декларира Гешев пред Конституционен съд. И припомня за тълкувателно решение на Върховния касационен съд от 1999 г. (по т. д. № 3/1998 година на Общо събрание на наказателната колегия на ВКС), в което се споделя, че „ както първоинстанционният съд не може да постановява решения на по-горен съд – въззивен и касационен, по този начин и прокурорът от първата инстанция не може да упражнява подготвеност, планувана за по-горестоящия прокурор, в това число да сезира по-горестоящия съд “.
„ Неясната и спорна уредба в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт на института на проверяващия основния прокурор или негов заместител прокурор нарушава главен парламентарен принцип, регламентиран в член 4, алинея 1 от Конституцията – правилото за правда, като значителен детайл от правилото на правовата страна “, акцентира Гешев.
И декларира, че въздействието на специфичния прокурор в границите на прокуратурата, а и върху правосъдната власт в целокупност, с особения му мандат и метод за избиране и освобождение, и особена подготвеност, „ нарушава открития баланс сред управляващите и има капацитета да засегне независимостта на самата правосъдна власт като главен парламентарен принцип “.
„ Това допуска деликатно и консенсусно публично изпитание за възможна съответна смяна в Конституцията, а не уредба на законово равнище “, пише основният прокурор.
Той слага въпроса дали възлагането и концентрирането на сходни функционалности в пълномощията единствено на един избран прокурор съставлява смяна на формата на държавно ръководство, т.е. дали е от компетентността единствено на Велико Народно заседание.
Главният прокурор обаче е безапелационен, че „ съсредоточаването на тези функционалности безспорно би довело и до накърняване на правилото за самостоятелност на правосъдната власт “.
В мнението си до Конституционен съд той в детайли се стопира на решението на конституционните съдии от предходната година, в което те разтълкуваха член 126, алинея 2 от главния закон, стъпвайки на правилото „ Никой не може да бъде арбитър самичък на себе си “, че няма спънка всеки прокурор да проверява главния (повече за решението виж тук).
„ Съществуващата конституционна и наказателно-процесуална уредба не съдържа спънки за това, заради което не може да се обоснове процесуална и житейска необходимост от въвеждането на специфичен прокурор, на който да са предоставени само и единствено функционалности по следствие на каузи против основния прокурор или негови заместници “, написа Гешев.
Той разяснява и обстоятелството, че актовете на специфични прокурор са изключени от инстанционен и длъжностен надзор и декларира, че това „ основава съществени подозрения за безпристрастното и без значение практикуване на функционалностите на правосъдната власт “.
Според основния прокурор по този начин той и заместниците му, в възможното им качество на разследвани, са сложени в неравностойно състояние. „ За разлика от останалите обвинени, те са лишени от правото да апелират актовете и дейностите на посочения прокурор, които накърняват техни права и законни ползи, защото оспорваните пред Конституционен съд правила на член 46, алинея 8 Наказателно-процесуален кодекс и член 136, алинея 11 Закон за съдебната власт изключват реализиране на инстанционен и длъжностен надзор в границите на прокуратурата. Това законодателно решение влиза в сериозен спор освен с правилото на тъждество (чл. 6, алинея 2 КРБ), само че и с правото на отбрана, регламентирано в член 56 от Конституцията (въпреки че такова нарушаване не се релевира в искането) “, се акцентира в мнението.
В него се сочи и една привилегия, която основават атакуваните разпореждания от Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт за проверяваните от специфичния прокурор и тя идва от това, че неговите отводи да образува досъдебно произвеждане ще подлежат на правосъден надзор. „ Окончателността на правосъдния акт при правосъден надзор на отхвърли от формиране на досъдебно произвеждане, въпреки това, слага в привилегировано състояние проверяваните лица, защото влезлият в действие правосъден акт препятства осъществяване на инспекция по същите обстоятелства и правосъдният акт не може да бъде предмет на ексклузивен надзор (какъвто е възобновяването на наказателни дела) “, изяснява Иван Гешев.
В мнението си той пази тезата, че по принцип подобен правосъден надзор би противоречал на Конституцията – тъй като би довел до „ заменяне на способния да слага началото на наказателното произвеждане орган “.
Главният прокурор обаче не вижда парламентарен проблем в една от оспорените от президента разпореждания – тази, с която всички каузи против обвинител №1 и заместниците му се „ изпращат “ в спецсъда, по тази причина заключава, че настояването на президента до Конституционен съд е отчасти основателно.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ