Европейско проучване повдигна завесата: Българите искат да ги управлява...
Снимка Булфото
Очакването за влизането на нови играчи в политиката е мощно в България, сочи изследване на Европейския парламент, направено в 28-те страни членки, пише " Монитор ".
Според проучването едвам 20 % от българите се притесняват, че новите партии могат да застрашат демокрацията, което е най-ниският резултат, регистриран в Европейски Съюз. Германия и Швеция са на другия полюс с безусловно болшинство от интервюираните, виждащи в новите партии риск за демокрацията, цитира Блиц.
57 на 100 от българите разчитат на нови партии да донесат смяната. 53 на 100 гледат положително на поява на политически новаци. 52 на 100 имат вяра че те ще предложат решение на старите проблеми, а единствено един от четирима не би им се доверил да опитат.
Близо половината българи изричат подготвеност да гласоподават в изборите за Европейски парламент през май 2019 г, до момента в който 17% занапред са решили, че няма да вървят до урните. Водещите претекстове на склонните да гласоподават са гражданският дълг и навикът да вземат участие в избори. Между 30 и 36 на 100 гледат на вота си като на поддръжка за Европейски Съюз.
Икономическите тематики са посочени от българите като най-интересни в предизборната акция. В същата група са още Румъния, Литва и Латвия. В Западна Европа са вълнуват най-много от битката с тероризма, в Централна и Южна от миграцията, а в Скандинавия - от обществената протекция, демонстрира допитването. Други тематики от интерес за българите са сигурността на храните, обществената протекция, отбраната на външните граници и на персоналните данни, демонстрира проучването.
Българите не престават да дават по-голямо утвърждение на европейските каузи, в сравнение с националното ръководство. Всеки втори (47%) харесва посоката, в която се развива в Европейски Съюз, а един от трима (33%) е удовлетворен от дереджето у нас. България е една от общо 10 европейски страни, в които хората виждат Европейски Съюз в по-добра светлина.
Най-силни желанията за Европейски Съюз за сметка на националното ръководство са измежду литовците и румънците, следвани от българите. В групата са още Латвия, Словакия, Словения, Словакия, Италия, Испания и Гърция. Като цяло гърците са най-скептично настроени както към Европейски Съюз, по този начин им към личните си политици. Девет на 100 запитаните намират, че нещата вървят на добре в Гърция и 15 на 100 - в Европа.
Според анализаторите обяснението е в разбирането на хората, че те нямат положителни вероятности в страната си, че разликите в приходите са прекомерно огромни или безработицата е висока. Авторите на проучването настояват, че колкото е по-висока безработицата в една страна, толкоз настройките са по-негативни.
Повече от половината българи (56%) считат, че страната е спечелила от влизането си в Европейски Съюз, а на противоположното мнение са 21 на 100.
В Европейски Съюз в изгодите от участието имат вяра приблизително 67%. Най-категорични в избора си са малтийците и ирландците, където надлежно 97 и 93 на 100 от интервюираните виждат изгодите от от Европейски Съюз. 54% от българите са удовлетворени, че България е член на Европейски Съюз.
44 на 100 от българите са на мнение, че София е авторитетна в Брюксел, което е покрай междинните стойности в Европейски Съюз. Датчаните, шведите, холандците и германците са уверени, че думата на техните министри се чува мощно в Европейски Съюз, до момента в който прибалтийците и гърците се усещат подценени.
Очакването за влизането на нови играчи в политиката е мощно в България, сочи изследване на Европейския парламент, направено в 28-те страни членки, пише " Монитор ".
Според проучването едвам 20 % от българите се притесняват, че новите партии могат да застрашат демокрацията, което е най-ниският резултат, регистриран в Европейски Съюз. Германия и Швеция са на другия полюс с безусловно болшинство от интервюираните, виждащи в новите партии риск за демокрацията, цитира Блиц.
57 на 100 от българите разчитат на нови партии да донесат смяната. 53 на 100 гледат положително на поява на политически новаци. 52 на 100 имат вяра че те ще предложат решение на старите проблеми, а единствено един от четирима не би им се доверил да опитат.
Близо половината българи изричат подготвеност да гласоподават в изборите за Европейски парламент през май 2019 г, до момента в който 17% занапред са решили, че няма да вървят до урните. Водещите претекстове на склонните да гласоподават са гражданският дълг и навикът да вземат участие в избори. Между 30 и 36 на 100 гледат на вота си като на поддръжка за Европейски Съюз.
Икономическите тематики са посочени от българите като най-интересни в предизборната акция. В същата група са още Румъния, Литва и Латвия. В Западна Европа са вълнуват най-много от битката с тероризма, в Централна и Южна от миграцията, а в Скандинавия - от обществената протекция, демонстрира допитването. Други тематики от интерес за българите са сигурността на храните, обществената протекция, отбраната на външните граници и на персоналните данни, демонстрира проучването.
Българите не престават да дават по-голямо утвърждение на европейските каузи, в сравнение с националното ръководство. Всеки втори (47%) харесва посоката, в която се развива в Европейски Съюз, а един от трима (33%) е удовлетворен от дереджето у нас. България е една от общо 10 европейски страни, в които хората виждат Европейски Съюз в по-добра светлина.
Най-силни желанията за Европейски Съюз за сметка на националното ръководство са измежду литовците и румънците, следвани от българите. В групата са още Латвия, Словакия, Словения, Словакия, Италия, Испания и Гърция. Като цяло гърците са най-скептично настроени както към Европейски Съюз, по този начин им към личните си политици. Девет на 100 запитаните намират, че нещата вървят на добре в Гърция и 15 на 100 - в Европа.
Според анализаторите обяснението е в разбирането на хората, че те нямат положителни вероятности в страната си, че разликите в приходите са прекомерно огромни или безработицата е висока. Авторите на проучването настояват, че колкото е по-висока безработицата в една страна, толкоз настройките са по-негативни.
Повече от половината българи (56%) считат, че страната е спечелила от влизането си в Европейски Съюз, а на противоположното мнение са 21 на 100.
В Европейски Съюз в изгодите от участието имат вяра приблизително 67%. Най-категорични в избора си са малтийците и ирландците, където надлежно 97 и 93 на 100 от интервюираните виждат изгодите от от Европейски Съюз. 54% от българите са удовлетворени, че България е член на Европейски Съюз.
44 на 100 от българите са на мнение, че София е авторитетна в Брюксел, което е покрай междинните стойности в Европейски Съюз. Датчаните, шведите, холандците и германците са уверени, че думата на техните министри се чува мощно в Европейски Съюз, до момента в който прибалтийците и гърците се усещат подценени.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ