Афис: Ако евроизборите бяха днес - БСП 24.2%, ГЕРБ 23%
Снимка Булфото
Междинните електорални настройки, броени месеци преди изборите за Европейски парламент, предвещават оспорвана битка за първото място. Шансовете на главните кандидати – Българска социалистическа партия и ГЕРБ – са изравнени. В рамките на статистическата неточност се записва леко преимущество за алената партия.
Ако изборите за Европейски парламент бяха през днешния ден, Българска социалистическа партия би получила 24.2% поддръжка, а ГЕРБ – 23%.
Това демонстрират данните от национално представително изследване, осъществено от Агенция " АФИС " в интервала 14-19 януари 2019 година, представено от БГНЕС.
Интервюирани директно в домовете им са 1010 пълнолетни български жители.
Според проучването към този, относително далечен от събитието миг, наподобява едва евентуално да се очертае такава изненада, която да разреши на нов състезател да се намеси в разногласието за призовото място.
Независимо от зачестилите изказвания и мнения във връзка на идните избори, ползата към тях остава на обичайно ниско равнище. По скалата от 0 до 10 едвам 35% са безусловно сигурните гласоподаватели, освен това състоящи се най-вече от последователи на три партии – Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Шансовете на останалите партии и обединения са прекомерно условни и пренебрежимо дребни. Единствено обединението " Обединени патриоти “ разполага с евентуална опция да се снабди с не повече от един мандат, само че и това не е несъмнено.
При цялата конвенционалност на изчислението полагащите се на България 17 мандата, съгласно сегашните предварителни настройки и с ангажимента, че до изборите има задоволително време за разбърквания в класацията, биха се разпределили по метода, показан на идната диаграма. Ако разликата сред водещите политически сили надвиши 3,4 пункта, това ще значи и разлика от един мандат. В случай, че обединението " Обединени патриоти “ успее да прекрачи бариерата от 5,89%, националистите ще се поздравят с един мандат, който ще бъде за сметка или на първия в класацията, или на Движение за права и свободи.
Слабият интерес към европейските избори не е български феномен, по този начин е и в останалата част от континенталния съюз. За съпоставяне можем да отбележим, че в случай че идните избори не бяха за Европейски, а за локални парламенти, очертаващата се изборна интензивност би била с 15-25% по-висока. В България, по-специално, тя би била с 19% по-висока.
Ако в България има отлика от обстановката в другите държави-членки на Европейски Съюз, тя е в отношението към съюза като цяло. Почти на всички места в Европейски Съюз недоверието към общоевропейските институции надвишава доверието. У нас е назад: след прочут интервал на съмнение преди няколко години, когато избухна бежанската вълна, доверието на българските жители към Европейски Съюз е стабилно.
Защо освен това състояние изборната интензивност е ниска и се обрисува като ниска и на идните през месец май избори? Защото, макар относително високото доверие в Европейски Съюз, българските жители не считат, че нещата в съюза са наред и всичко се развива в вярната посока.
От данните, показани на диаграмата проличава, че обстановката в Европейски Съюз се прави оценка отрицателно, въпреки и не чак толкоз, колкото е оценено ситуацията у нас.
Защо освен това състояние изборната интензивност не пада още по-ниско – по този начин, както е в множеството от останалите страни в Европейски Съюз? Има два вероятни разновидността за отговор на този въпрос.
Първо, тъй като българинът по време на политически акции е надъхан не да избира, а да стачкува и санкционира. Иначе казано, пред изборните урни се явяват освен жители, които гласоподават " за “ някого, а и такива (в някои случаи даже повече), които избират да заявят с гласа си, че са " срещу “ нещо. Заради това в края на предходната година Българска социалистическа партия напусна рамките на обичайното си ядро и стартира да прибавя, въпреки и страхливо към този момент, външна страна за сметка на съперници на статуквото, която я припознават като инструмент за митинг.
Второ, тъй като българите изгубиха доверието в личната си страна и в съзнанието им Европейски Съюз е оформил облика си на нещо като леговище, накъдето да се упътят, в случай че им се отвори опция. Това е повода, заради която у нас е извънредно и нетипично високо утвърждението на концепцията за общоевропейска прокуратура, защото 71% от пълнолетните български жители са уверени, че политическата система у нас работи за богатите и равенството пред закона е концепция единствено на книга. Това е и повода, заради която във всяко второ българско домакинство има минимум един член, който или е напуснал страната, или в близко време има намерение да го стори.
В визията на мнозина наши сънародници Европа е избавителен бряг от несгодите, които понасят във водите на българската река. Затова и изборната интензивност тук през май ще бъде по-висока спрямо съвсем всички други страни от Европейски Съюз, само че по-ниска спрямо онази интензивност, която нормално измерваме по време на национални и локални избори.
Междинните електорални настройки, броени месеци преди изборите за Европейски парламент, предвещават оспорвана битка за първото място. Шансовете на главните кандидати – Българска социалистическа партия и ГЕРБ – са изравнени. В рамките на статистическата неточност се записва леко преимущество за алената партия.
Ако изборите за Европейски парламент бяха през днешния ден, Българска социалистическа партия би получила 24.2% поддръжка, а ГЕРБ – 23%.
Това демонстрират данните от национално представително изследване, осъществено от Агенция " АФИС " в интервала 14-19 януари 2019 година, представено от БГНЕС.
Интервюирани директно в домовете им са 1010 пълнолетни български жители.
Според проучването към този, относително далечен от събитието миг, наподобява едва евентуално да се очертае такава изненада, която да разреши на нов състезател да се намеси в разногласието за призовото място.
Независимо от зачестилите изказвания и мнения във връзка на идните избори, ползата към тях остава на обичайно ниско равнище. По скалата от 0 до 10 едвам 35% са безусловно сигурните гласоподаватели, освен това състоящи се най-вече от последователи на три партии – Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Шансовете на останалите партии и обединения са прекомерно условни и пренебрежимо дребни. Единствено обединението " Обединени патриоти “ разполага с евентуална опция да се снабди с не повече от един мандат, само че и това не е несъмнено.
При цялата конвенционалност на изчислението полагащите се на България 17 мандата, съгласно сегашните предварителни настройки и с ангажимента, че до изборите има задоволително време за разбърквания в класацията, биха се разпределили по метода, показан на идната диаграма. Ако разликата сред водещите политически сили надвиши 3,4 пункта, това ще значи и разлика от един мандат. В случай, че обединението " Обединени патриоти “ успее да прекрачи бариерата от 5,89%, националистите ще се поздравят с един мандат, който ще бъде за сметка или на първия в класацията, или на Движение за права и свободи.
Слабият интерес към европейските избори не е български феномен, по този начин е и в останалата част от континенталния съюз. За съпоставяне можем да отбележим, че в случай че идните избори не бяха за Европейски, а за локални парламенти, очертаващата се изборна интензивност би била с 15-25% по-висока. В България, по-специално, тя би била с 19% по-висока.
Ако в България има отлика от обстановката в другите държави-членки на Европейски Съюз, тя е в отношението към съюза като цяло. Почти на всички места в Европейски Съюз недоверието към общоевропейските институции надвишава доверието. У нас е назад: след прочут интервал на съмнение преди няколко години, когато избухна бежанската вълна, доверието на българските жители към Европейски Съюз е стабилно.
Защо освен това състояние изборната интензивност е ниска и се обрисува като ниска и на идните през месец май избори? Защото, макар относително високото доверие в Европейски Съюз, българските жители не считат, че нещата в съюза са наред и всичко се развива в вярната посока.
От данните, показани на диаграмата проличава, че обстановката в Европейски Съюз се прави оценка отрицателно, въпреки и не чак толкоз, колкото е оценено ситуацията у нас.
Защо освен това състояние изборната интензивност не пада още по-ниско – по този начин, както е в множеството от останалите страни в Европейски Съюз? Има два вероятни разновидността за отговор на този въпрос.
Първо, тъй като българинът по време на политически акции е надъхан не да избира, а да стачкува и санкционира. Иначе казано, пред изборните урни се явяват освен жители, които гласоподават " за “ някого, а и такива (в някои случаи даже повече), които избират да заявят с гласа си, че са " срещу “ нещо. Заради това в края на предходната година Българска социалистическа партия напусна рамките на обичайното си ядро и стартира да прибавя, въпреки и страхливо към този момент, външна страна за сметка на съперници на статуквото, която я припознават като инструмент за митинг.
Второ, тъй като българите изгубиха доверието в личната си страна и в съзнанието им Европейски Съюз е оформил облика си на нещо като леговище, накъдето да се упътят, в случай че им се отвори опция. Това е повода, заради която у нас е извънредно и нетипично високо утвърждението на концепцията за общоевропейска прокуратура, защото 71% от пълнолетните български жители са уверени, че политическата система у нас работи за богатите и равенството пред закона е концепция единствено на книга. Това е и повода, заради която във всяко второ българско домакинство има минимум един член, който или е напуснал страната, или в близко време има намерение да го стори.
В визията на мнозина наши сънародници Европа е избавителен бряг от несгодите, които понасят във водите на българската река. Затова и изборната интензивност тук през май ще бъде по-висока спрямо съвсем всички други страни от Европейски Съюз, само че по-ниска спрямо онази интензивност, която нормално измерваме по време на национални и локални избори.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ