Румен Радев пита Конституционния съд дали може НС да променя закон, върнат за ново обсъждане
Снимка Булфото, списък
Работата на Народното събрание по отношение на Конституцията притегли вниманието на президента Румен Радев, оповестява
Държавният глава насочи искане до Конституционния съд за пояснение на
разпореждания от Конституцията, свързани със законодателния развой. Целта е да се
преодолее спорната процедура по въпроса възможно ли е да се променя, добавя
или анулира закон, признат от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е
върнат за ново разискване. Държавният глава упражнява конституционното си право,
воден от разбирането, че е належащо пояснение на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член
101, алинея 1 от Основния закон, с цел да се сътвори изясненост и да се откри предвидимост
на законотворческия развой.
В настояването президентът отбелязва, че сезирането се постанова поради спорното
използване от законодателя на посочените разпореждания. Има случаи, в които Народното
заседание приема наново закон, върнат от президента за ново разискване, и изчаква
обнародването му, с цел да го промени. В други случаи Народното събрание променя закона в
рамките на процедурата, планувана при разискване на върнат от президента закон.
Наред с това има и процедура Народното събрание нито да изчаква обнародването на
закона, нито да го трансформира в границите на повторното му разискване при наложено несъгласие, а
да прави промените преди да е изминал срокът по член 88, алинея 3 от Конституцията, и
то с различен закон, чието приемане на второ гласоподаване е идно. Наличието на
разнообразни дейности, подхванати в идентични случаи от едно и също Народно заседание, е
безапелационен мотив, че наредбите, за които се желае пояснение от Конституционен съд, се ползват
по друг метод.
Според президента е неприемливо, до момента в който не бъде обнародван законът, неговите
разпореждания да се променят, допълват или анулират с изключение на при наложено несъгласие. В противоположен
случай, се основават предпоставки за нарушение на правилото за правовата страна, така
като ще има неизясненост по отношение на текста на признатия закон и ще бъдат наранени получателите
на правните правила, които няма да знаят какво държание се изисква от тях.
Следва цялостният текст на настояването до Конституционния съд:
И С К А Н Е
ОТ РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
за наложително пояснение на наредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101,
алинея 1 от Конституцията на Република България като група текстове, намиращи се в
несъмнено съответствие
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Моля Конституционният съд да даде наложително пояснение на наредбите на член 84,
т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България като
група текстове, намиращи се в несъмнено съответствие, което се показва в следния
въпрос:
„ Допустимо ли е да се променя, добавя или анулира закон, признат от Народното събрание,
преди да е обнародван или когато е върнат за ново разискване в периода по член 88, алинея 3
от Конституцията на Република България? “
1. Съображения по допустимостта на настояването за пояснение
Искането за пояснение е отправено от оправомощен индивид по член 150, алинея 1 от
Конституцията на Република България /КРБ/ в изискуемите по член 17, алинея 1 от Закона
за Конституционен съд форма и реквизити.
По конституционните разпореждания в предмета на поставения за пояснение въпрос не е
налице изговаряне на Конституционния съд, заради което тълкувателният въпрос не
съставлява наново искане за изговаряне по същия предмет.
Необходимостта от тълкуването се постанова заради спорното използване на
наредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията на
Република България в тяхното съотнасяне като базова структура на актуалния
български конституционализъм в следните образци:
1.1. С § 93 от Преходните и заключителните разпореждания към Закона за изменение и
допълнение на Закона за налог върху добавената стойност /ЗИД ЗДДС/, признат на
19.11.2020 година от 44-то Народно заседание, е изменен Законът за потребителския
заем. Приетият ЗИД ЗДДС е изпратен за обявяване до президента на Републиката в
периода по член 8, алинея 5, т. 1 от Закона за държавния щемпел и националното знаме на
Република България. Върху част от изпратения закон е „ наложено несъгласие “ в периода по член
88, алинея 3 от Конституция на Република България с Указ № 247 от 25.11.2020 година (Обн. Дъждовни води, бр. 102 от 01.12.2020 г.) и
§ 93 от ЗИД ЗДДС е върнат за ново разискване в Народното събрание. С различен закон -
Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година /ЗДБРБ2021/ (Обн. Дъждовни води,
бр. 104 от 08.12.2020 г.), на 26.11.2020 година с неговия § 13 от Преходните и
заключителните разпореждания са признати промени в същите разпореждания от Закона за
потребителския заем, променени с § 93 от Преходните и заключителните разпореждания към
ЗИД ЗДДС. По този метод промените в наредбите на Закона за потребителския
заем са направени преди същите да бъдат обнародвани в „ Държавен вестник “. На
3.12.2020 година е извършено ново разискване на ЗИД ЗДДС на върнатия „ с несъгласие “ /Указ №
247/, на което законът е признат наново. По този метод Законът за потребителския
заем е променен на 19.11.2020 година, същите промени са променени на 26.11.2020 година, а на
3.12.2020 година законът, с който са направени промените от 19.11.2020 г, е
наново признат от Народното събрание. Резултатът е, че с признатия на 26.11.2020 година
закон Народното събрание променя разпореждания, които не са обнародвани в „ Държавен
вестник “. Обстоятелството, че § 93 от ЗИД ЗДДС и § 13 от ЗДБРБ2021 ще произведат
правното си деяние по едно и също време на 1.01.2021 година, не трансформира обстоятелството, че с § 13 от
ЗДБРБ2021 се променя закон, който още не е обнародван в „ Държавен вестник “. Изменя се
закон, който към момента няма юридическа мощ и изменението не е направено в границите на
протичаща процедура по член 101 от Конституция на Република България.
1.2. Народното събрание е действало по друг метод при приемането на различен закон
макар приложимостта на същите разпореждания на Конституцията. Приетият на 29.11.2017
година Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година е върнат за
ново разискване с Указ № 250 от 8.12.2017 година (Обн. Дъждовни води, бр. 99 от 12.12.2017 г.), като
е оспорен § 6 от Преходните и заключителните му разпореждания. На 14.12.2017 година
„ Ветото “ не е почетено, Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса
за 2018 година е наново признат и обнародван на съображение член 101, алинея 3 от Конституция на Република България
в „ Държавен вестник “, бр. 101 от 19.12.2017 година На 20.12.2017 година в Народното събрание
е импортиран законопроект № 754-01-90, признат на 21.12.2017 година (Обн. Дъждовни води, бр. 103 от
28.12.2017 г.), с който оспореният § 6 е анулиран. Така при приемането на Закона за
бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година Народното събрание
преодолява „ ветото “ на президента, само че не анулира оспорваната наредба преди да е
разгледало ветото и преди законът, в който същата се съдържа, да е обнародван в
„ Държавен вестник “. В този втори образец изменителният закон е импортиран след датата на
обявяване на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018
година, т.е. в интервал, в който същият към този момент е имал юридическа мощ, въпреки и да не е
настъпило юридическото му деяние от 1.01.2018 година
1.3. По друг метод е постъпило Народното събрание със Закона за изменение и
допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен надзор, признат на
18.07.2018 година С Указ № 197 от 20.07.2018 година (Обн. Дъждовни води, бр. 62 от 27.07.2018 г.)
признатият закон е върнат за ново разискване, като са оспорени § 3 и 4 от него. На
извършеното на 26.07.2018 година съвещание на Народното събрание „ ветото “ на президента
не е преодоляно, като в същото съвещание е направено предложение за отпадане на
оспорените параграфи и за приемането на закона на второ гласоподаване без тях. Така
оспорените разпореждания са анулирани, само че не с различен закон, а в границите на процедурата по
„ ветото “, която се развива по член 101, алинея 1 от Конституция на Република България.
Наличието на разнообразни дейности, подхванати в идентични случаи от една и съща
легислатура на Народното събрание, е безапелационен мотив, че наредбите на
чл. 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията се поясняват и
ползват в тяхното съответствие по друг метод. В някои случаи Народното събрание
приема наново закона и изчаква обнародването му, с цел да го промени като в посочения
образец от 2017 година В други случаи Народното събрание променя закона в границите на
процедурата, която се развива по член 101, алинея 1 от Конституцията като в посочения
образец от 2018 година В образеца от 2020 година Народното събрание нито изчаква обнародването
на закона, нито го трансформира в границите на повторното му разискване при наложено несъгласие, а
прави промените преди да е изминал срокът по член 88, алинея 3 от Конституцията, и то
с различен закон, чието приемане на второ гласоподаване е идно.
Разпоредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията са
съществени и кардинални и като такива не съдържат експлицитна правна уредба в елементи, включително
от кой миг може да се променя, добавя или анулира закон. С определение от
16.11.2004 година по к.д. № 9 от 2004 година Конституционният съд приема, че „ съществува и
юридически интерес от тълкуването поради отсъствието на експлицитна правна уредба в
Конституцията “. В случая нуждата от пояснение се поддържа и от особеното
отнасяне и използване в 44-то Народно заседание на тази базова структура, включваща
въпросните конституционни разпореждания.
Тълкувателната подготвеност на Конституционния съд може да открива точния смисъл
на обособена конституционна норма или група такива и по този метод да послужи за
точното и непротиворечиво използване на Основния закон. Тълкуването е предопределено
да обясни съществуващи или вероятни юридически проблеми при използването на
конституционните правила (в този смисъл Решение № 8 от 2004 година по к.д. № 7 от 2005
г.), като утвърждава върховенството на Конституцията.
По изложените съображения смятам, че е налице юридически интерес да се даде наложително
пояснение на наредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от
Конституцията на Република България като група от съотнасящи се разпореждания и
настояването да бъде позволено за разглеждане от Конституционния съд.
2. Становище за наличието на наредбите, чието пояснение се желае
Съобразно непрекъснатата процедура на Конституционния съд посрамвам разбирането си за
наличието на наредбите от Конституцията на Република България, чието
наложително пояснение се желае по поставения тълкувателен въпрос.
Считам, че Конституцията на Република България не позволява закон да се променя,
добавя или анулира, преди същият да е обнародван или върнат за ново разискване в
периода по член 88, алинея 3 от Конституцията на Република България, заради следните
причини:
Всеки нормативен акт, наред с другите си характерности, се дефинира с юридическата
си мощ и юридическото деяние на съдържащите се в него правни правила. „ Под
юридическа (правна) мощ следва да се схваща валидността на източника …, годността
му да създаде деяние, да „ придаде “ непосреден регулиращ резултат, да направи
използвани съдържащите се в него правни правила, т.е. годността да ги вкара в правната
система. От друга страна юридическата мощ съставлява принадлежността на даден
нормативен акт към настоящото законодателство. “ „ Валидността е (а) способността на
една правна норма да обвърже своите получатели със обвързване за правомерно държание,
а в случай че те нямат такова държание – да обвърже способния орган със обвързване за
налагане на глоба. В същото време валидността е (б) методът на битие на
нормите и (в) белег, че нормата принадлежи към избран юридически ред. “
Докато нормативният акт не влезе в действие, той не може да породи правно деяние. В
този смисъл юридическата мощ на нормативния акт е причина за юридическото му
деяние. Чрез времевата сфера най-лесно се обрисува разликата сред юридическата
мощ и юридическото деяние. Юридическото деяние може да предшества влизането в
мощ при така наречен назад деяние или противоположна мощ. Възможно е юридическото деяние
да продължи, а актът да е изгубил юридическата си мощ при така наречен прекарване на
закона. Възможно е също по този начин юридическата мощ и юридическото деяние да съответстват,
когато законът влиза в действие в деня на неговото обявяване.
За да има юридическа мощ, нормативният акт би трябвало да бъде признат по избран ред и
да бъде оповестен. Това следва директно от конституционната уредба в член 5, алинея 5,
като е планувано, че всички нормативни актове се разгласяват. Те влизат в действие три
дни след обнародването им, с изключение на когато в тях е избран различен период. За да влезе
законът в действие, не е задоволително единствено да е признат от Народното събрание при съблюдаване
на избрания ред в Конституцията и Правилника за организацията и активността на
Народното събрание. Законът би трябвало да бъде обнародван в „ Държавен вестник “, което е
в пълномощията на президента на Републиката по член 98, т. 4 от Конституцията.
Конституцията не позволява съществуването на необнародван нормативен акт. Такъв нормативен
акт не може да има юридическа мощ, която е причина за юридическото му
деяние. По мотив на по-силното съображение подобен нормативен акт не би могъл да
бъде изменян, допълван или отменян, защото предприемането на такива дейности е
допустимо единствено във връзка с нормативни актове, които са част от правната система.
В член 84, т. 1 от Конституция на Република България категорично е посочено, че Народното събрание променя, добавя и
анулира законите. Считам, че от дословното пояснение на наредбата следва, че
членуването на съществителното име „ законите “ отбелязва предмет, който е избран,
прочут, прочут. Това значи, че може да се промени, добави или анулира закон,
който е прочут, има юридическа мощ и заради това може да породи или е породил
юридическото си деяние. Тази логичност е проявена в член 49 от Указ № 883 от
24.04.1974 година за използване на Закона за нормативните актове. Разпоредбата изисква в
наименованието на изменящия акт да се уточни цялостното название на изменяния акт и
да се добави броят и годината на Държавния вестник, в който той е обнародван, както
и броят и годината на Държавния вестник, в който са обнародвани промените и
допълненията му. Това е гаранция за предвидимост и координация на нормативните
актове, защото с обнародването се основава изясненост за наличието на признатите
разпореждания, респ. за тяхното допълнение, изменение или анулация. Поради това и
обнародването възпроизвежда безусловно текста на заверения дубликат от нормативния акт
(чл. 40, алинея 1 от Закона за нормативните актове).
Като проявяване на конституционната логичност, че единствено обнародван закон може да бъде
променен, допълнен или анулиран, може да бъде посочено и правилото на член 17, алинея 2 от
Закона за Конституционен съд. То планува, че настояванията за оповестяване на
неконституционност на законите могат да се предявяват от деня на обнародването им.
От този миг най-рано може да настъпи юридическата мощ на акта и да има изясненост
по отношение на наличието на неговите разпореждания.
В периода по член 88, алинея 3 от Конституция на Република България има признат закон като акт на Народното събрание, само че
същият към момента няма юридическа мощ, защото не е обнародван и надлежно не е част
от правната система. С гласуването на последния текст на законопроекта, както и на
отсрочените текстове (ако има такива), законопроектът е признат на второ гласоподаване
(четене) и с това е завършил придвижването в парламентарната си фаза. Следва 15-
дневен период /чл. 88, алинея 3 от КРБ/, в който президентът обнародва признатия закон в
Държавен вестник или може да върне закона за ново разискване в Народното събрание.
Поради това опцията законът да се променя, добавя или анулира в този период е
позволена само в хипотезата, при която Народното събрание не одобри наново
закона, върнат от президента според член 101, алинея 1 от Конституцията. Това е по този начин,
тъй като без дейности на президента признатият от Народното събрание закон не може
да създаде правните последствия на закон.
Да се одобри, че е възможно в периода по член 88, алинея 3 от Конституция на Република България Народното събрание да
променя, добавя или анулира към този момент признатия закон (като цяло или обособени разпореждания в
него), значи, че или не е завършила парламентарната фаза, или че се неглижира
присъединяване на президента в заключителната фаза на законодателния развой – да
обнародва или стимулирано да върне закона в Народното събрание за ново разискване. И в
двата случая, въпреки и с сбити редакции, Конституцията на Република България не
позволява сходно развиване. Фазата, която следва след приемането на закона, е
обнародването му в „ Държавен вестник “ не по-късно от 15 дни (чл. 88, алинея 3 от КРБ)
или стимулираното му връщане за ново разискване (чл. 101, алинея 1 от КРБ). И двете
благоприятни условия са в преценката на президента на Републиката и те се подхващат при
отчитане на наличието и приемането на закона. Именно поради това настоящото
законодателство задължава Народното събрание да изпрати на президента закона за
обявяване не по-късно от три дни след неговото приемане (чл. 8, алинея 5, т. 1 от
Закона за държавния щемпел и националното знаме на Република България). В периода по
член 88, алинея 3 от Конституция на Република България признатият закон може да бъде променен, допълнен или анулиран от
Народното събрание единствено при наложено и непреодоляно несъгласие. Извън тази догадка, в случай че е
направено с различен закон, това основава освен предпоставки за нарушение на правилото
за правовата страна, защото ще има неизясненост по отношение на текста на признатия закон, само че и
основава предпоставки да бъдат наранени получателите на правните правила, които няма да
знаят какво държание се изисква от тях. Поради това е неприемливо, до момента в който не бъде
обнародван законът, неговите разпореждания да се променят, допълват или анулират с изключение на
при производството по член 101, алинея 1 от Конституцията.
В случай че в периода по член 88, алинея 3 от Конституция на Република България законът бъде върнат от президента за
ново разискване, а в това време всички или обособени негови разпореждания са променени,
допълнени или анулирани от Народното събрание с различен закон, тогава „ новото разискване “
в Народното събрание се лишава от наличие. По силата на член 101, ал. 1 от
Конституция на Република България такова разискване не може да бъде отказано, само че същото става безпредметно. Без да
може да откаже новото разискване, променяйки наличието на оспорените разпореждания
отвън протичащата процедура по член 101, алинея 1 от Конституция на Република България, Народното събрание трансформира
предназначението на механизма, заложен в Конституцията, за взаимоотношение сред
парламент и държавен глава. Създаването на изясненост и превъзмогването на спорна
и отклоняваща се от съществени положения на Конституцията процедура по използването на
посочените разпореждания и цялостни структури съставлява значима цел, с цел да бъде
обещано желаното пояснение от Конституционния съд.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
По изложените съображения апелирам да постановите решение, с което да дадете
наложително пояснение на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от
Конституцията на Република България като група текстове, намиращи се в несъмнено
съответствие, което се показва в следния въпрос:
„ Допустимо ли е да се променя, добавя или анулира закон, признат от Народното събрание,
преди да е обнародван или когато е върнат за ново разискване в периода по член 88, алинея 3
от Конституцията на Република България? “
Моля да конституирате като заинтригувани институции Народното събрание, министъра
на правораздаването, Съюза на юристите в България и други неправителствени организации,
дейни в правната сфера.
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Работата на Народното събрание по отношение на Конституцията притегли вниманието на президента Румен Радев, оповестява
Държавният глава насочи искане до Конституционния съд за пояснение на
разпореждания от Конституцията, свързани със законодателния развой. Целта е да се
преодолее спорната процедура по въпроса възможно ли е да се променя, добавя
или анулира закон, признат от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е
върнат за ново разискване. Държавният глава упражнява конституционното си право,
воден от разбирането, че е належащо пояснение на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член
101, алинея 1 от Основния закон, с цел да се сътвори изясненост и да се откри предвидимост
на законотворческия развой.
В настояването президентът отбелязва, че сезирането се постанова поради спорното
използване от законодателя на посочените разпореждания. Има случаи, в които Народното
заседание приема наново закон, върнат от президента за ново разискване, и изчаква
обнародването му, с цел да го промени. В други случаи Народното събрание променя закона в
рамките на процедурата, планувана при разискване на върнат от президента закон.
Наред с това има и процедура Народното събрание нито да изчаква обнародването на
закона, нито да го трансформира в границите на повторното му разискване при наложено несъгласие, а
да прави промените преди да е изминал срокът по член 88, алинея 3 от Конституцията, и
то с различен закон, чието приемане на второ гласоподаване е идно. Наличието на
разнообразни дейности, подхванати в идентични случаи от едно и също Народно заседание, е
безапелационен мотив, че наредбите, за които се желае пояснение от Конституционен съд, се ползват
по друг метод.
Според президента е неприемливо, до момента в който не бъде обнародван законът, неговите
разпореждания да се променят, допълват или анулират с изключение на при наложено несъгласие. В противоположен
случай, се основават предпоставки за нарушение на правилото за правовата страна, така
като ще има неизясненост по отношение на текста на признатия закон и ще бъдат наранени получателите
на правните правила, които няма да знаят какво държание се изисква от тях.
Следва цялостният текст на настояването до Конституционния съд:
И С К А Н Е
ОТ РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
за наложително пояснение на наредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101,
алинея 1 от Конституцията на Република България като група текстове, намиращи се в
несъмнено съответствие
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Моля Конституционният съд да даде наложително пояснение на наредбите на член 84,
т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България като
група текстове, намиращи се в несъмнено съответствие, което се показва в следния
въпрос:
„ Допустимо ли е да се променя, добавя или анулира закон, признат от Народното събрание,
преди да е обнародван или когато е върнат за ново разискване в периода по член 88, алинея 3
от Конституцията на Република България? “
1. Съображения по допустимостта на настояването за пояснение
Искането за пояснение е отправено от оправомощен индивид по член 150, алинея 1 от
Конституцията на Република България /КРБ/ в изискуемите по член 17, алинея 1 от Закона
за Конституционен съд форма и реквизити.
По конституционните разпореждания в предмета на поставения за пояснение въпрос не е
налице изговаряне на Конституционния съд, заради което тълкувателният въпрос не
съставлява наново искане за изговаряне по същия предмет.
Необходимостта от тълкуването се постанова заради спорното използване на
наредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията на
Република България в тяхното съотнасяне като базова структура на актуалния
български конституционализъм в следните образци:
1.1. С § 93 от Преходните и заключителните разпореждания към Закона за изменение и
допълнение на Закона за налог върху добавената стойност /ЗИД ЗДДС/, признат на
19.11.2020 година от 44-то Народно заседание, е изменен Законът за потребителския
заем. Приетият ЗИД ЗДДС е изпратен за обявяване до президента на Републиката в
периода по член 8, алинея 5, т. 1 от Закона за държавния щемпел и националното знаме на
Република България. Върху част от изпратения закон е „ наложено несъгласие “ в периода по член
88, алинея 3 от Конституция на Република България с Указ № 247 от 25.11.2020 година (Обн. Дъждовни води, бр. 102 от 01.12.2020 г.) и
§ 93 от ЗИД ЗДДС е върнат за ново разискване в Народното събрание. С различен закон -
Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година /ЗДБРБ2021/ (Обн. Дъждовни води,
бр. 104 от 08.12.2020 г.), на 26.11.2020 година с неговия § 13 от Преходните и
заключителните разпореждания са признати промени в същите разпореждания от Закона за
потребителския заем, променени с § 93 от Преходните и заключителните разпореждания към
ЗИД ЗДДС. По този метод промените в наредбите на Закона за потребителския
заем са направени преди същите да бъдат обнародвани в „ Държавен вестник “. На
3.12.2020 година е извършено ново разискване на ЗИД ЗДДС на върнатия „ с несъгласие “ /Указ №
247/, на което законът е признат наново. По този метод Законът за потребителския
заем е променен на 19.11.2020 година, същите промени са променени на 26.11.2020 година, а на
3.12.2020 година законът, с който са направени промените от 19.11.2020 г, е
наново признат от Народното събрание. Резултатът е, че с признатия на 26.11.2020 година
закон Народното събрание променя разпореждания, които не са обнародвани в „ Държавен
вестник “. Обстоятелството, че § 93 от ЗИД ЗДДС и § 13 от ЗДБРБ2021 ще произведат
правното си деяние по едно и също време на 1.01.2021 година, не трансформира обстоятелството, че с § 13 от
ЗДБРБ2021 се променя закон, който още не е обнародван в „ Държавен вестник “. Изменя се
закон, който към момента няма юридическа мощ и изменението не е направено в границите на
протичаща процедура по член 101 от Конституция на Република България.
1.2. Народното събрание е действало по друг метод при приемането на различен закон
макар приложимостта на същите разпореждания на Конституцията. Приетият на 29.11.2017
година Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година е върнат за
ново разискване с Указ № 250 от 8.12.2017 година (Обн. Дъждовни води, бр. 99 от 12.12.2017 г.), като
е оспорен § 6 от Преходните и заключителните му разпореждания. На 14.12.2017 година
„ Ветото “ не е почетено, Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса
за 2018 година е наново признат и обнародван на съображение член 101, алинея 3 от Конституция на Република България
в „ Държавен вестник “, бр. 101 от 19.12.2017 година На 20.12.2017 година в Народното събрание
е импортиран законопроект № 754-01-90, признат на 21.12.2017 година (Обн. Дъждовни води, бр. 103 от
28.12.2017 г.), с който оспореният § 6 е анулиран. Така при приемането на Закона за
бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година Народното събрание
преодолява „ ветото “ на президента, само че не анулира оспорваната наредба преди да е
разгледало ветото и преди законът, в който същата се съдържа, да е обнародван в
„ Държавен вестник “. В този втори образец изменителният закон е импортиран след датата на
обявяване на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018
година, т.е. в интервал, в който същият към този момент е имал юридическа мощ, въпреки и да не е
настъпило юридическото му деяние от 1.01.2018 година
1.3. По друг метод е постъпило Народното събрание със Закона за изменение и
допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен надзор, признат на
18.07.2018 година С Указ № 197 от 20.07.2018 година (Обн. Дъждовни води, бр. 62 от 27.07.2018 г.)
признатият закон е върнат за ново разискване, като са оспорени § 3 и 4 от него. На
извършеното на 26.07.2018 година съвещание на Народното събрание „ ветото “ на президента
не е преодоляно, като в същото съвещание е направено предложение за отпадане на
оспорените параграфи и за приемането на закона на второ гласоподаване без тях. Така
оспорените разпореждания са анулирани, само че не с различен закон, а в границите на процедурата по
„ ветото “, която се развива по член 101, алинея 1 от Конституция на Република България.
Наличието на разнообразни дейности, подхванати в идентични случаи от една и съща
легислатура на Народното събрание, е безапелационен мотив, че наредбите на
чл. 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията се поясняват и
ползват в тяхното съответствие по друг метод. В някои случаи Народното събрание
приема наново закона и изчаква обнародването му, с цел да го промени като в посочения
образец от 2017 година В други случаи Народното събрание променя закона в границите на
процедурата, която се развива по член 101, алинея 1 от Конституцията като в посочения
образец от 2018 година В образеца от 2020 година Народното събрание нито изчаква обнародването
на закона, нито го трансформира в границите на повторното му разискване при наложено несъгласие, а
прави промените преди да е изминал срокът по член 88, алинея 3 от Конституцията, и то
с различен закон, чието приемане на второ гласоподаване е идно.
Разпоредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от Конституцията са
съществени и кардинални и като такива не съдържат експлицитна правна уредба в елементи, включително
от кой миг може да се променя, добавя или анулира закон. С определение от
16.11.2004 година по к.д. № 9 от 2004 година Конституционният съд приема, че „ съществува и
юридически интерес от тълкуването поради отсъствието на експлицитна правна уредба в
Конституцията “. В случая нуждата от пояснение се поддържа и от особеното
отнасяне и използване в 44-то Народно заседание на тази базова структура, включваща
въпросните конституционни разпореждания.
Тълкувателната подготвеност на Конституционния съд може да открива точния смисъл
на обособена конституционна норма или група такива и по този метод да послужи за
точното и непротиворечиво използване на Основния закон. Тълкуването е предопределено
да обясни съществуващи или вероятни юридически проблеми при използването на
конституционните правила (в този смисъл Решение № 8 от 2004 година по к.д. № 7 от 2005
г.), като утвърждава върховенството на Конституцията.
По изложените съображения смятам, че е налице юридически интерес да се даде наложително
пояснение на наредбите на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от
Конституцията на Република България като група от съотнасящи се разпореждания и
настояването да бъде позволено за разглеждане от Конституционния съд.
2. Становище за наличието на наредбите, чието пояснение се желае
Съобразно непрекъснатата процедура на Конституционния съд посрамвам разбирането си за
наличието на наредбите от Конституцията на Република България, чието
наложително пояснение се желае по поставения тълкувателен въпрос.
Считам, че Конституцията на Република България не позволява закон да се променя,
добавя или анулира, преди същият да е обнародван или върнат за ново разискване в
периода по член 88, алинея 3 от Конституцията на Република България, заради следните
причини:
Всеки нормативен акт, наред с другите си характерности, се дефинира с юридическата
си мощ и юридическото деяние на съдържащите се в него правни правила. „ Под
юридическа (правна) мощ следва да се схваща валидността на източника …, годността
му да създаде деяние, да „ придаде “ непосреден регулиращ резултат, да направи
използвани съдържащите се в него правни правила, т.е. годността да ги вкара в правната
система. От друга страна юридическата мощ съставлява принадлежността на даден
нормативен акт към настоящото законодателство. “ „ Валидността е (а) способността на
една правна норма да обвърже своите получатели със обвързване за правомерно държание,
а в случай че те нямат такова държание – да обвърже способния орган със обвързване за
налагане на глоба. В същото време валидността е (б) методът на битие на
нормите и (в) белег, че нормата принадлежи към избран юридически ред. “
Докато нормативният акт не влезе в действие, той не може да породи правно деяние. В
този смисъл юридическата мощ на нормативния акт е причина за юридическото му
деяние. Чрез времевата сфера най-лесно се обрисува разликата сред юридическата
мощ и юридическото деяние. Юридическото деяние може да предшества влизането в
мощ при така наречен назад деяние или противоположна мощ. Възможно е юридическото деяние
да продължи, а актът да е изгубил юридическата си мощ при така наречен прекарване на
закона. Възможно е също по този начин юридическата мощ и юридическото деяние да съответстват,
когато законът влиза в действие в деня на неговото обявяване.
За да има юридическа мощ, нормативният акт би трябвало да бъде признат по избран ред и
да бъде оповестен. Това следва директно от конституционната уредба в член 5, алинея 5,
като е планувано, че всички нормативни актове се разгласяват. Те влизат в действие три
дни след обнародването им, с изключение на когато в тях е избран различен период. За да влезе
законът в действие, не е задоволително единствено да е признат от Народното събрание при съблюдаване
на избрания ред в Конституцията и Правилника за организацията и активността на
Народното събрание. Законът би трябвало да бъде обнародван в „ Държавен вестник “, което е
в пълномощията на президента на Републиката по член 98, т. 4 от Конституцията.
Конституцията не позволява съществуването на необнародван нормативен акт. Такъв нормативен
акт не може да има юридическа мощ, която е причина за юридическото му
деяние. По мотив на по-силното съображение подобен нормативен акт не би могъл да
бъде изменян, допълван или отменян, защото предприемането на такива дейности е
допустимо единствено във връзка с нормативни актове, които са част от правната система.
В член 84, т. 1 от Конституция на Република България категорично е посочено, че Народното събрание променя, добавя и
анулира законите. Считам, че от дословното пояснение на наредбата следва, че
членуването на съществителното име „ законите “ отбелязва предмет, който е избран,
прочут, прочут. Това значи, че може да се промени, добави или анулира закон,
който е прочут, има юридическа мощ и заради това може да породи или е породил
юридическото си деяние. Тази логичност е проявена в член 49 от Указ № 883 от
24.04.1974 година за използване на Закона за нормативните актове. Разпоредбата изисква в
наименованието на изменящия акт да се уточни цялостното название на изменяния акт и
да се добави броят и годината на Държавния вестник, в който той е обнародван, както
и броят и годината на Държавния вестник, в който са обнародвани промените и
допълненията му. Това е гаранция за предвидимост и координация на нормативните
актове, защото с обнародването се основава изясненост за наличието на признатите
разпореждания, респ. за тяхното допълнение, изменение или анулация. Поради това и
обнародването възпроизвежда безусловно текста на заверения дубликат от нормативния акт
(чл. 40, алинея 1 от Закона за нормативните актове).
Като проявяване на конституционната логичност, че единствено обнародван закон може да бъде
променен, допълнен или анулиран, може да бъде посочено и правилото на член 17, алинея 2 от
Закона за Конституционен съд. То планува, че настояванията за оповестяване на
неконституционност на законите могат да се предявяват от деня на обнародването им.
От този миг най-рано може да настъпи юридическата мощ на акта и да има изясненост
по отношение на наличието на неговите разпореждания.
В периода по член 88, алинея 3 от Конституция на Република България има признат закон като акт на Народното събрание, само че
същият към момента няма юридическа мощ, защото не е обнародван и надлежно не е част
от правната система. С гласуването на последния текст на законопроекта, както и на
отсрочените текстове (ако има такива), законопроектът е признат на второ гласоподаване
(четене) и с това е завършил придвижването в парламентарната си фаза. Следва 15-
дневен период /чл. 88, алинея 3 от КРБ/, в който президентът обнародва признатия закон в
Държавен вестник или може да върне закона за ново разискване в Народното събрание.
Поради това опцията законът да се променя, добавя или анулира в този период е
позволена само в хипотезата, при която Народното събрание не одобри наново
закона, върнат от президента според член 101, алинея 1 от Конституцията. Това е по този начин,
тъй като без дейности на президента признатият от Народното събрание закон не може
да създаде правните последствия на закон.
Да се одобри, че е възможно в периода по член 88, алинея 3 от Конституция на Република България Народното събрание да
променя, добавя или анулира към този момент признатия закон (като цяло или обособени разпореждания в
него), значи, че или не е завършила парламентарната фаза, или че се неглижира
присъединяване на президента в заключителната фаза на законодателния развой – да
обнародва или стимулирано да върне закона в Народното събрание за ново разискване. И в
двата случая, въпреки и с сбити редакции, Конституцията на Република България не
позволява сходно развиване. Фазата, която следва след приемането на закона, е
обнародването му в „ Държавен вестник “ не по-късно от 15 дни (чл. 88, алинея 3 от КРБ)
или стимулираното му връщане за ново разискване (чл. 101, алинея 1 от КРБ). И двете
благоприятни условия са в преценката на президента на Републиката и те се подхващат при
отчитане на наличието и приемането на закона. Именно поради това настоящото
законодателство задължава Народното събрание да изпрати на президента закона за
обявяване не по-късно от три дни след неговото приемане (чл. 8, алинея 5, т. 1 от
Закона за държавния щемпел и националното знаме на Република България). В периода по
член 88, алинея 3 от Конституция на Република България признатият закон може да бъде променен, допълнен или анулиран от
Народното събрание единствено при наложено и непреодоляно несъгласие. Извън тази догадка, в случай че е
направено с различен закон, това основава освен предпоставки за нарушение на правилото
за правовата страна, защото ще има неизясненост по отношение на текста на признатия закон, само че и
основава предпоставки да бъдат наранени получателите на правните правила, които няма да
знаят какво държание се изисква от тях. Поради това е неприемливо, до момента в който не бъде
обнародван законът, неговите разпореждания да се променят, допълват или анулират с изключение на
при производството по член 101, алинея 1 от Конституцията.
В случай че в периода по член 88, алинея 3 от Конституция на Република България законът бъде върнат от президента за
ново разискване, а в това време всички или обособени негови разпореждания са променени,
допълнени или анулирани от Народното събрание с различен закон, тогава „ новото разискване “
в Народното събрание се лишава от наличие. По силата на член 101, ал. 1 от
Конституция на Република България такова разискване не може да бъде отказано, само че същото става безпредметно. Без да
може да откаже новото разискване, променяйки наличието на оспорените разпореждания
отвън протичащата процедура по член 101, алинея 1 от Конституция на Република България, Народното събрание трансформира
предназначението на механизма, заложен в Конституцията, за взаимоотношение сред
парламент и държавен глава. Създаването на изясненост и превъзмогването на спорна
и отклоняваща се от съществени положения на Конституцията процедура по използването на
посочените разпореждания и цялостни структури съставлява значима цел, с цел да бъде
обещано желаното пояснение от Конституционния съд.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
По изложените съображения апелирам да постановите решение, с което да дадете
наложително пояснение на член 84, т. 1, член 88, алинея 3 и член 101, алинея 1 от
Конституцията на Република България като група текстове, намиращи се в несъмнено
съответствие, което се показва в следния въпрос:
„ Допустимо ли е да се променя, добавя или анулира закон, признат от Народното събрание,
преди да е обнародван или когато е върнат за ново разискване в периода по член 88, алинея 3
от Конституцията на Република България? “
Моля да конституирате като заинтригувани институции Народното събрание, министъра
на правораздаването, Съюза на юристите в България и други неправителствени организации,
дейни в правната сфера.
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ