Изключително ценно откритие в замъка на средновековния град Русокастро: Огромна владтелска кула има на върха на хълма
Снимка Булфото, списък
Последното изобретение на бургаските археолози, проучващи замъка на средновековния град Русокастро, е може би най-важното до този миг от началото на разкопките през 2006 година В продължение на повече от месец екипът от Регионален исторически музей -Бургас изследва монументална постройка, издигната при най-високата точка на скалния рид. Там археолозите разкриват голяма кула, дълга 15 и необятна 12 м, чиито стени са с ширина 1,9 м. Лицата им са били построени от деликатно направени квадри – камъни с формата на куб или паралелепипед, споени с хоросан, заяви burgasinfo.com .
По проект кулата е хексагон – шестоъгълна, и не е обвързвана с крепостните стени на замъка. Подобни археологически обекти се назовават „ донжони “. Това са основните кули на замъците, които постоянно са и домове на владетеля на крепостта или на неговия шеф. Понякога под донжон се схваща и цитаделата, т.е. най-укрепена част на средновековния град. На Балканския полуостров сходни обекти се назовават пиргове или независимо отбраняващи се кули.
„ По създание, това е владетелската кула, тук е резидирал локалният държател – кефалия или кастрофилакс, назначен от владетеля на страната. Входовете на сходни кули са били най-малко на 3 м височина и до тях се е стигало по вървени стълби, които при положение на блокада се прибирали от бранителите. Кулите са били три-, четири-, пететажни. Височината им е била от 1.5 до 2 пъти по отношение на тяхната широчина. Тоест, кулата в Русокастро евентуално е достигала, а може би и надвишавала 20 м. В тях е имало хранилища за оръжия, хранителни муниции, спални, водохранилище. Така, при положение на блокада, даже градът и замъкът да бъдат завладяни, последните бранители и локалният благородник със фамилията си могат да се пазят още дълго време, до момента в който дойде външна помощ или до момента в който свършат питателните муниции “ – изясняват ръководителите на изследването доктор Милен Николов и Васил Мутафов.
Тепърва ще се прецизира хронологията на новооткритата кула в Русокастро, само че към този момент се счита, че би следвало да се датира от XIII в.
В България и Балканите сходни свободно стоящи полигонални или многостенни кули са доста рядко срещани. Пример за това е крепостта Цепина в Западните Родопи – столицата на диктатор Алексий Слав докъм 1215 година, само че тази кула е осмоъгълник, т.е. осмоъгълна. Такава е и кулата в крепостта Платемон в Северна Гърция.
На този стадий от изследванията, единствената шестоъгълна кула, която може да се даде като непосредствен аналог до Русокастренската, е в крепостта Цареви кули, при дн. град Струмица, в Република Северна Македония.
За страдание, извънредно хубавият строителен материал – квадрите, са привлекли вниманието на доста от локалните поданици още отпреди стотици години и те са били изнесени от обекта, като на място са останали даже няколко депа от тях. Запазени са част от вътрешните стени на владетелската кула, само че външните съвсем изцяло са разрушени и материалът, с който са били построени – изнесен.
Предстои изследването на вътрешността на владетелската кула. То ще стартира през последната седмица на август.
За поредна година, археологическите изследвания на средновековния български град Русокастро се организират от бургаския музей и са финансирани от Община Камено и от Министерството на културата на Република България.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК
Последното изобретение на бургаските археолози, проучващи замъка на средновековния град Русокастро, е може би най-важното до този миг от началото на разкопките през 2006 година В продължение на повече от месец екипът от Регионален исторически музей -Бургас изследва монументална постройка, издигната при най-високата точка на скалния рид. Там археолозите разкриват голяма кула, дълга 15 и необятна 12 м, чиито стени са с ширина 1,9 м. Лицата им са били построени от деликатно направени квадри – камъни с формата на куб или паралелепипед, споени с хоросан, заяви burgasinfo.com .
По проект кулата е хексагон – шестоъгълна, и не е обвързвана с крепостните стени на замъка. Подобни археологически обекти се назовават „ донжони “. Това са основните кули на замъците, които постоянно са и домове на владетеля на крепостта или на неговия шеф. Понякога под донжон се схваща и цитаделата, т.е. най-укрепена част на средновековния град. На Балканския полуостров сходни обекти се назовават пиргове или независимо отбраняващи се кули.
„ По създание, това е владетелската кула, тук е резидирал локалният държател – кефалия или кастрофилакс, назначен от владетеля на страната. Входовете на сходни кули са били най-малко на 3 м височина и до тях се е стигало по вървени стълби, които при положение на блокада се прибирали от бранителите. Кулите са били три-, четири-, пететажни. Височината им е била от 1.5 до 2 пъти по отношение на тяхната широчина. Тоест, кулата в Русокастро евентуално е достигала, а може би и надвишавала 20 м. В тях е имало хранилища за оръжия, хранителни муниции, спални, водохранилище. Така, при положение на блокада, даже градът и замъкът да бъдат завладяни, последните бранители и локалният благородник със фамилията си могат да се пазят още дълго време, до момента в който дойде външна помощ или до момента в който свършат питателните муниции “ – изясняват ръководителите на изследването доктор Милен Николов и Васил Мутафов.
Тепърва ще се прецизира хронологията на новооткритата кула в Русокастро, само че към този момент се счита, че би следвало да се датира от XIII в.
В България и Балканите сходни свободно стоящи полигонални или многостенни кули са доста рядко срещани. Пример за това е крепостта Цепина в Западните Родопи – столицата на диктатор Алексий Слав докъм 1215 година, само че тази кула е осмоъгълник, т.е. осмоъгълна. Такава е и кулата в крепостта Платемон в Северна Гърция.
На този стадий от изследванията, единствената шестоъгълна кула, която може да се даде като непосредствен аналог до Русокастренската, е в крепостта Цареви кули, при дн. град Струмица, в Република Северна Македония.
За страдание, извънредно хубавият строителен материал – квадрите, са привлекли вниманието на доста от локалните поданици още отпреди стотици години и те са били изнесени от обекта, като на място са останали даже няколко депа от тях. Запазени са част от вътрешните стени на владетелската кула, само че външните съвсем изцяло са разрушени и материалът, с който са били построени – изнесен.
Предстои изследването на вътрешността на владетелската кула. То ще стартира през последната седмица на август.
За поредна година, археологическите изследвания на средновековния български град Русокастро се организират от бургаския музей и са финансирани от Община Камено и от Министерството на културата на Република България.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ