Снимка Булфото, архивНаредба Н-18 тормози бизнеса от известно време. Тя

...
Снимка Булфото, архивНаредба Н-18 тормози бизнеса от известно време. Тя
Коментари Харесай

НАП тръгна в грешна посока с касовите апарати

Снимка Булфото, списък

Наредба Н-18 тормози бизнеса от известно време. Тя се отнася до потреблението на касови апарати, както и до софтуера, с който се ръководят продажбите и който (трябва да) е обвързван с касовите апарати. След голям брой отрицателни мнения от страна на разнообразни бизнес асоциации (а и политически партии) Национална агенция за приходите въпреки всичко влезе в разговор с бизнеса. Резултатът е, че първичният парадокс в този момент е една концепция по-малко неуместен. Наредбата стартира да покрива повече сюжети от действителния живот, което обаче я прави още по-сложна, написа вестник Сега.

``
реклама

Проблемът не е в съответни текстове, които могат да се „ ремонтират ", а в цялостната посока, в която върви Национална агенция за приходите. Наредбата е толкоз дълга и завъртяна, че към този момент не съм сигурен дали даже създателите й са наясно какво значи. Национална агенция за приходите пусна към този момент няколко документа с „ Въпроси и отговори ", с които пояснява наредбата.

Приходната организация се пробва да постанова от ден на ден надзор върху всеки аспект на продажбите и това минава през безспорни крайности като нормативно избрани екрани на софтуерни приложения. Национална агенция за приходите желае да знае какъв програмен продукт ползвате, не позволява да ползвате програмен продукт отвън позволения и желае да има достъп в действително време. В един миг осъзнава, че надалеч не целият бизнес е „ заведения за хранене и кафенета ", а има много онлайн магазини и други характерни случаи. И наредбата стартира да става все по-голямо страшилище.

Друг огромен проблем в наредбата е честотата на измененията в нея - за последните 2 години има 6 плана за промени. При такава динамичност бизнесът би трябвало да има хора на щат, които единствено да наблюдават новостите в наредбата и да осъществят техните условия.

И не стига че има толкоз доста промени, ами Национална агенция за приходите не прави оценка техния резултат върху бизнеса. Само едно от шестте промени - отнасящо се за продажбата на горива - има частична оценка на въздействието и тя е с ниско, да не кажа трагично, качество. Т.е. Национална агенция за приходите не съблюдава законовото си обвързване да прави оценка на въздействието. А по оценки на бизнеса към 500 милиона ще коства привеждането на системите в сходство с наредбата.

Т.е. проблемите са трудност, непредсказуемост, висока цена за бизнеса, 
липса на съответна оценка от страна на Национална агенция за приходите. А каква е задачата? Целта е събиране на пари в бюджета, като оценката, която съм чувал (но не открих в мотивите), е 300 млн. лв. годишно.

Да, бизнесът крие налози. Да, не „ чукват " бележки на апарата постоянно. Да, софтуерите за ръководство на продажбите евентуално поддържат варианти за „ двойно счетоводство " - едно, което излиза през касовия уред и отива към Национална агенция за приходите, и едно за вътрешни потребности. И Национална агенция за приходите желае да спре тези практики с разпоредба, тъй като като отиде на инспекция, всичко това се изтрива на момента и продавачите ни лук яли, ни двойно счетоводство мирисали.

Да, има проблем от позиция на бюджета. Но курсът на Национална агенция за приходите - към цялостен надзор върху всичко - е неточност. В момента част от бизнесите крият, само че по-голямата част са изрядни. Когато обаче несигурността и цената на това да бъдеш безупречен става по-висока, първата група може да се усили.

Посоката е неверна, тъй като не е работа на Национална агенция за приходите да лицензира софтуери. Не й би трябвало и достъп в действително време до оборота. Защото, който желае да крие налози, отново ще откри метод да го прави. Национална агенция за приходите явно няма потенциала даже да напише наредбата по този начин, че да дава отговор на действителния свят (в който от ден на ден продажби стават онлайн), камо ли да я ползва. Показателно е, че изиска електронните магазини да имат касови апарати.

Правилната посока е към опростяване - и на нормативната уредба, и на инфраструктурата.

НЯКОЛКО ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Отмяна на разпоредба Н-18 (която е от 2006 г.) и основаването на напълно нова, съобразена с действителностите на 2019 година
Отпадане на задължението за касови апарати. През 2006 година връзка в действително време с Национална агенция за приходите е била немислима, заради което фискалната памет е била методът за несъмнено предпазване на данни за продажбите (уж), без да може да бъде манипулирана. Това условие към този момент няма смисъл, защото продажбите могат и се предават в действително време към Национална агенция за приходите. Разбира се, всеки може да избере да си купи касов уред, който покрива условията за връзка с Национална агенция за приходите, без да се постанова да купува програмен продукт и да се учи на него - използвано за дребни магазинчета и кафенета, да вземем за пример. Но задължението да имаш касов уред би трябвало да отпадне. Бележки могат да се издават от случайно печатащо устройство, стига да дават отговор на базови условия за наличието им.
Връзка с Национална агенция за приходите в действително време - за всяка продажба Национална агенция за приходите може да издава неповторим номер, който да се изписва на бележката. Така Национална агенция за приходите ще получава данните за всяка продажба и никой няма да има право да издава записка, в случай че не е получил номер от Национална агенция за приходите. Освен в случай че няма проблем с връзката, в който случай бележката може да бъде издадена с локално генериран номер, който да се изпрати към Национална агенция за приходите при възобновяване на връзката (или на падналите сървъри). Такава наредба обгръща всички вероятни сюжети на продажба, не изисква слагане на касови апарати в дейтацентрове, интеграции на онлайн магазини и други Има места, където връзка в действително време не е допустима (напр. в планината). Там фискалните устройства са подобаващ сурогат.
Отпадане на наложителните касови бележки. В холандските супермаркети постоянно ме питаха дали желая касов бон. Защо да хабим хартия и мастило, в случай че има връзка с Национална агенция за приходите в действително време?
Добра концепция е касовата записка да е електронна - да се получава непосредствено на смарт телефона на клиента (напр. посредством NFC).
Приложение за следене на разноските - при всичко гореизброено остава казусът, че някои търговци не пускат продажбата към Национална агенция за приходите (в момента не пускат на касовия апарат). Контролът на това най-лесно се реализира от жителите, които пазарят. Те биха имали тласък да сканират QR кодове от касовите бележки, в случай че това им позволяваше да си наблюдават разноските. В момента приложенията за задачата разчитат на ръчно въвеждане и по-рядко на сканиране на бележки (аз не съм виждал такова, което да работи на кирилица обаче). Ако QR кодът дава задоволителна информация за наличието на бележката, и в това време изпраща номера й и номера на търговеца за инспекция в Национална агенция за приходите, това би понижило криенето на продажби. Това не изключва инспекциите от Национална агенция за приходите. Със сигурност приложението би трябвало да НЕ изпраща на Национална агенция за приходите данни за това кой клиент какво пазари. В този смисъл приложението може да не е направено от Национална агенция за приходите, а от външен снабдител. Национална агенция за приходите само би трябвало да дефинира формата на QR кода (съответно - на електронната „ записка " ) и да даде програмен интерфейс за инспекция на номера на бележката.
Достъп до банкови сметки по избор на търговеца - когато става дума за онлайн магазини, връзката в действително време с Национална агенция за приходите отново значи спомагателен разход. В Естония има алтернатива търговецът да даде достъп на данъчните до банковата сметка, по която получава онлайн заплащанията (само до нея, не до всички сметки на фирмата). Така Национална агенция за приходите ще има цялата нужна информация, без въобще да се постанова търговецът да рапортува продажби. Ако няма други доходи, това ще спести и подаването на заявления. PSD2 (втората инструкция за платежни услуги) по този начин или другояче задължава банките да имат програмен интерфейс за достъп до сметки на клиенти, просто Национална агенция за приходите ще би трябвало да получават подобен и да интегрират системите си. Тази стъпка е доброволна. Ако някой бизнес не желае да дава достъп до сметката си, Национална агенция за приходите не може да го задължи.
Национална агенция за приходите най-вероятно не е подготвена за такива промени. Но дано най-малко ги обмисли и да се приготви за тях. Нужна е и промяна на мисленето на политическо равнище в Министерството на финансите. Да, бюджетът е значим, само че пълненето му не би трябвало да минава през свръхрегулация, тъй като в последна сметка това постоянно води до по-малко доходи.

 

ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!

ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> ``
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР