Джон Макейн: САЩ се нуждаят от близкоизточна стратегия
Снимка БГНЕС
Сблъсъкът сред иракските сили за сигурност и кюрдските опълченци в покрайнините на Киркук по-рано този месец провокира сериозна угриженост по причина, че Съединени американски щати от дълго време дружат с кюрдския народ. Тези конфликти са удостоверение за по-голяма и тревожна действителност: макар тактическите триумфи в битката против „ Ислямска страна “ /ИД/, Съединени американски щати, както и преди нямат сложна тактика по отношение на Близкия изток. Това е тъжното завещание, което администрацията на президента Барак Обама остави на своя правоприемник.
Това написа Джон Макейн, сенатор от щата Аризона в разбор, оповестен от в. „ Ню Йорк таймс “ и показан от БГНЕС.
В материалът се показва още: " Президентът Доналд Тръмп прикани този месец да се създаде по-обширна тактика за опълчването на пагубното въздействие на Иран върху Близкия изток. Това провокира оптимизъм, тъй като е удостоверение, че администрацията признава съществуването на казуса. Но единствено няколко дни по-късно изказване се появиха известия, че командващият на елитните елементи „ Ал Кудс “ от състава на Корпуса на стражите на ислямската гражданска война Касем Сюлеймани се е появил в покрайнините на Киркук, където е подготвял военното нахлуване против кюрдските позиции, в които е трябвало да вземат участие ползващи се с иранска поддръжка иракски бойци, изпратени да засилят силите за сигурност на Ирак.
А когато това нахлуване стартира, някои иракски елементи използваха в бойните дейности военна техника, доставена от Съединени американски щати. Подобна обстановка е безусловно неприемлива. Съединени американски щати доставяха оръжие и образоваха държавните иракски войски, с цел да водят война с „ Ислямска страна “ и пазят Ирак от външни закани, само че не с цел да нападат иракските кюрди, които са най-надеждните и боеспособни сътрудници на Америка в този район. Американският съюз с кюрдите в продължение на десетилетие ги защитаваше от набези както вътре в Ирак, по този начин и от вън и в това време оказва помощ на националните ползи на Америка.
През последните години кюрдите станаха още по-близки съдружници на Съединени американски щати и водиха война дружно с тях срещу ИД. Ще бъда пределно прям: в случай че Багдад не може да подсигурява на иракските кюрди сигурността, свободата и шанса за по-добър живот, към което те се стремят, и в случай че Съединени американски щати бъдат изправени пред избора сред пълзяща иранска поддръжка за отрядите и нашите отдавнашния сътрудници кюрди, аз ще предпочета кюрдите. Сблъсъкът в Киркук стана признак за сериозен проблем, който Съединени американски щати не могат да решат към този момент доста години. Регионалният ред в Близкия изток доста бързо се разрушава. Това визира и страните, и връзките сред тях. Там отслабва американската мощ и въздействие и е провокирано главно поради това, че през последните 8 години Съединени американски щати отслабиха своето наличие в този район. В резултат на това се образува вакуум, който беше напълнен от антиамериканските сили.
Днешната администрация, както и нейният предходник се концентрираха извънредно върху разгрома на ИД. Естествено, това е извънредно значимо. Но нашите съперници употребяват това за лична полза и на другите фронтове. В Ирак Съединени американски щати, както и преди се къпят във фонтана на славата след освобождението на Мосул през това лято. Междувременно иранските сили се стараят да посеят различия вътре в Ирак, което ние следим в Киркук. Използвайки разнообразни хитрости, Иран настройва иракските политици против Съединени американски щати. Те се пробват да създадат по този начин, че плануваните за идната година избори да се трансфорат в стратегическо проваляне за американците и да отслабят тяхното въздействие в тази страна. В Сирия режимът на Асад, настоящ с поддръжката на Русия, Иран, „ Хизбула “ и разнообразни бойни отряда, сложи под надзор по-голямата част от страната, в това число доста източни региони, които Съединени американски щати считат за стратегически значими.
Бъдещето на Сирия се взема решение с потреблението на мощ тук-там и Америка не вземат участие и няма самодейност. Огромна паяжина от ирански марионетки и съдружници оплита Близкия изток от Средиземно море до Арабския полуостров. Тя основава опасност за стабилността, свободното мореплаване и териториите на нашите сътрудници и съдружници, в това число тези, които имат модерно неядрено оръжие.
Самият Иран продължава тестванията на балистични ракети, заплашва съседите и се възползва от отслабването на глобите, с цел да печели пари за рискови цели. Нашите арабски съдружници са затънали в дипломатически спор с Катар, въпреки че в този район съществуват надалеч по-сериозни закани. И над всичко това е надвиснала злокобната сянка на Русия на Владимир Путин, която още веднъж се трансформира в мощна районна мощ, интензивно противодействаща на американските ползи и изцяло не мислеща за правата на индивида и живота на гражданското население. Това е комплицирано и доста объркано кълбо от проблеми, само че американците би трябвало да схванат, че ни е отправено доста по-голямо предизвикателство – Близкият изток е жизненоважен за бъдещето на интернационалната сигурност и международната стопанска система. В момента цяла мрежа от антиамерикански организации и групировки, които от време на време работят дружно, а от време на време настрана, се пробват да отслабят американското въздействие в Близкия изток и да прекроят този район по подобен метод, че той да се опълчи на нашите ползи и полезности.
За задачата те поддържат терористи и бунтовници, сплашват нашите другари, водят срещу тях подривна активност, изтласкват ни от дипломатическото поле, а също по този начин разпростират и доставят в района военна техника, поради което на Съединени американски щати им става все по-трудно и по-опасно да запазят там своето въздействие. Ако ние и отсега нататък като в латентен сън следваме нашия сегашен курс, един ден в недалечното бъдеще ще се събудим и ще открием, че Америка се е лишила от въздействие в този най-съществен район на света. По тази причина американците би трябвало да се замислят над това, което се случва през днешния ден в Близкия изток. По тази причина би трябвало да подкрепим нашите същински другари, такива като кюрдите. И затова ние в доста по-голяма степен, в сравнение с когато и да било различен път, се нуждаем от тактика, която ще ни разреши да се издигнем над тактическите ползи и да отделим незабавното от същински значимото.
Сблъсъкът сред иракските сили за сигурност и кюрдските опълченци в покрайнините на Киркук по-рано този месец провокира сериозна угриженост по причина, че Съединени американски щати от дълго време дружат с кюрдския народ. Тези конфликти са удостоверение за по-голяма и тревожна действителност: макар тактическите триумфи в битката против „ Ислямска страна “ /ИД/, Съединени американски щати, както и преди нямат сложна тактика по отношение на Близкия изток. Това е тъжното завещание, което администрацията на президента Барак Обама остави на своя правоприемник.
Това написа Джон Макейн, сенатор от щата Аризона в разбор, оповестен от в. „ Ню Йорк таймс “ и показан от БГНЕС.
В материалът се показва още: " Президентът Доналд Тръмп прикани този месец да се създаде по-обширна тактика за опълчването на пагубното въздействие на Иран върху Близкия изток. Това провокира оптимизъм, тъй като е удостоверение, че администрацията признава съществуването на казуса. Но единствено няколко дни по-късно изказване се появиха известия, че командващият на елитните елементи „ Ал Кудс “ от състава на Корпуса на стражите на ислямската гражданска война Касем Сюлеймани се е появил в покрайнините на Киркук, където е подготвял военното нахлуване против кюрдските позиции, в които е трябвало да вземат участие ползващи се с иранска поддръжка иракски бойци, изпратени да засилят силите за сигурност на Ирак.
А когато това нахлуване стартира, някои иракски елементи използваха в бойните дейности военна техника, доставена от Съединени американски щати. Подобна обстановка е безусловно неприемлива. Съединени американски щати доставяха оръжие и образоваха държавните иракски войски, с цел да водят война с „ Ислямска страна “ и пазят Ирак от външни закани, само че не с цел да нападат иракските кюрди, които са най-надеждните и боеспособни сътрудници на Америка в този район. Американският съюз с кюрдите в продължение на десетилетие ги защитаваше от набези както вътре в Ирак, по този начин и от вън и в това време оказва помощ на националните ползи на Америка.
През последните години кюрдите станаха още по-близки съдружници на Съединени американски щати и водиха война дружно с тях срещу ИД. Ще бъда пределно прям: в случай че Багдад не може да подсигурява на иракските кюрди сигурността, свободата и шанса за по-добър живот, към което те се стремят, и в случай че Съединени американски щати бъдат изправени пред избора сред пълзяща иранска поддръжка за отрядите и нашите отдавнашния сътрудници кюрди, аз ще предпочета кюрдите. Сблъсъкът в Киркук стана признак за сериозен проблем, който Съединени американски щати не могат да решат към този момент доста години. Регионалният ред в Близкия изток доста бързо се разрушава. Това визира и страните, и връзките сред тях. Там отслабва американската мощ и въздействие и е провокирано главно поради това, че през последните 8 години Съединени американски щати отслабиха своето наличие в този район. В резултат на това се образува вакуум, който беше напълнен от антиамериканските сили.
Днешната администрация, както и нейният предходник се концентрираха извънредно върху разгрома на ИД. Естествено, това е извънредно значимо. Но нашите съперници употребяват това за лична полза и на другите фронтове. В Ирак Съединени американски щати, както и преди се къпят във фонтана на славата след освобождението на Мосул през това лято. Междувременно иранските сили се стараят да посеят различия вътре в Ирак, което ние следим в Киркук. Използвайки разнообразни хитрости, Иран настройва иракските политици против Съединени американски щати. Те се пробват да създадат по този начин, че плануваните за идната година избори да се трансфорат в стратегическо проваляне за американците и да отслабят тяхното въздействие в тази страна. В Сирия режимът на Асад, настоящ с поддръжката на Русия, Иран, „ Хизбула “ и разнообразни бойни отряда, сложи под надзор по-голямата част от страната, в това число доста източни региони, които Съединени американски щати считат за стратегически значими.
Бъдещето на Сирия се взема решение с потреблението на мощ тук-там и Америка не вземат участие и няма самодейност. Огромна паяжина от ирански марионетки и съдружници оплита Близкия изток от Средиземно море до Арабския полуостров. Тя основава опасност за стабилността, свободното мореплаване и териториите на нашите сътрудници и съдружници, в това число тези, които имат модерно неядрено оръжие.
Самият Иран продължава тестванията на балистични ракети, заплашва съседите и се възползва от отслабването на глобите, с цел да печели пари за рискови цели. Нашите арабски съдружници са затънали в дипломатически спор с Катар, въпреки че в този район съществуват надалеч по-сериозни закани. И над всичко това е надвиснала злокобната сянка на Русия на Владимир Путин, която още веднъж се трансформира в мощна районна мощ, интензивно противодействаща на американските ползи и изцяло не мислеща за правата на индивида и живота на гражданското население. Това е комплицирано и доста объркано кълбо от проблеми, само че американците би трябвало да схванат, че ни е отправено доста по-голямо предизвикателство – Близкият изток е жизненоважен за бъдещето на интернационалната сигурност и международната стопанска система. В момента цяла мрежа от антиамерикански организации и групировки, които от време на време работят дружно, а от време на време настрана, се пробват да отслабят американското въздействие в Близкия изток и да прекроят този район по подобен метод, че той да се опълчи на нашите ползи и полезности.
За задачата те поддържат терористи и бунтовници, сплашват нашите другари, водят срещу тях подривна активност, изтласкват ни от дипломатическото поле, а също по този начин разпростират и доставят в района военна техника, поради което на Съединени американски щати им става все по-трудно и по-опасно да запазят там своето въздействие. Ако ние и отсега нататък като в латентен сън следваме нашия сегашен курс, един ден в недалечното бъдеще ще се събудим и ще открием, че Америка се е лишила от въздействие в този най-съществен район на света. По тази причина американците би трябвало да се замислят над това, което се случва през днешния ден в Близкия изток. По тази причина би трябвало да подкрепим нашите същински другари, такива като кюрдите. И затова ние в доста по-голяма степен, в сравнение с когато и да било различен път, се нуждаем от тактика, която ще ни разреши да се издигнем над тактическите ползи и да отделим незабавното от същински значимото.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ