46 години от смъртта на Гунди и Котков
Снимка БГНЕС
Днес се навършват 46 години от гибелта на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков, които на този ден през 1971 година починаха трагично, предава БГНЕС.
Легендарните футболисти на Левски и националния тим починаха на 30 юни 1971 година в автомобилна злополука край Витиня. На път за Враца, на прохода Витиня, бежовото " Алфа Ромео " на Гунди се блъска в камион, възпламенява се и двамата с Котков умират на място.
Днес, 46 години след нещастието на Витиня, България към момента ги помни. Младите слушат прехласнати историите за тяхното майсторство и човешки достолепия, а по-възрастните към момента не могат да повярват, че ги няма. Тъгата по Гунди и Котков не е просто горест по двама велики играчи. Не е горест единствено на спортната общност, само че и на цяла България. Защото загубата на доблестни хора постоянно боли. Имената на Гунди и Котков напомнят, че има митове, които не умират. Приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се споделя от татковци на синове до ден-днешен и не разрешава пламъкът на величието им да угасне. Защото те останаха във футболната и социална памет със своя сексапил и грациозност.
За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски, и с националния тим ще се помнят вечно. Те обаче бяха всенародни любимци, тъй като притежаваха невероятни човешки качества. Затова и бяха толкоз обичани, разяснява още БГНЕС.
Днес се навършват 46 години от гибелта на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков, които на този ден през 1971 година починаха трагично, предава БГНЕС.
Легендарните футболисти на Левски и националния тим починаха на 30 юни 1971 година в автомобилна злополука край Витиня. На път за Враца, на прохода Витиня, бежовото " Алфа Ромео " на Гунди се блъска в камион, възпламенява се и двамата с Котков умират на място.
Днес, 46 години след нещастието на Витиня, България към момента ги помни. Младите слушат прехласнати историите за тяхното майсторство и човешки достолепия, а по-възрастните към момента не могат да повярват, че ги няма. Тъгата по Гунди и Котков не е просто горест по двама велики играчи. Не е горест единствено на спортната общност, само че и на цяла България. Защото загубата на доблестни хора постоянно боли. Имената на Гунди и Котков напомнят, че има митове, които не умират. Приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се споделя от татковци на синове до ден-днешен и не разрешава пламъкът на величието им да угасне. Защото те останаха във футболната и социална памет със своя сексапил и грациозност.
За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски, и с националния тим ще се помнят вечно. Те обаче бяха всенародни любимци, тъй като притежаваха невероятни човешки качества. Затова и бяха толкоз обичани, разяснява още БГНЕС.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ