Снимка: БГНЕС В това указание изрично е записано, че на

...
Снимка: БГНЕС В това указание изрично е записано, че на
Коментари Харесай

Цацаров превръща контрола над СРС-тата в Параграф 22 заради делото КТБ


Снимка: БГНЕС

" В това напътствие категорично е записано, че на членовете на Бюрото (Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства -бел.ред.) се оказва цялостно подпомагане, в това число с достъп до документи и пространства. Въпросът е – и той е юридически – дали членовете на Бюрото имат достъп до материалните доказателствени средства? Достъпът до материалните доказателствени средства, т.е. до записания диалог, до продукта от СРС, имат съответните чиновници на Министерство на вътрешните работи, прокуратурата, следствието, в случай че то проверява или проверяващите органи по закон. Всеки различен достъп се позволява от наблюдаващия прокурор. "

Думите са на основния прокурор Сотир Цацаров, откакто ръководителят на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства (НБКСРС) Бойко Рашков сподели в ефира на Нова телевизия заповед на Цацаров от ноември 2015 година, поради която съгласно Рашков " Бюрото е възпрепятствано да упражнява своите пълномощия ".

Всъщност, с въпросната заповед ръководителят на държавното обвиняване основава самобитен Параграф 22. От една страна декларира, че достъпът до така наречен материални доказателствени средства, добити посредством СРС, става единствено с позволение на наблюдаващия прокурор по съответното дело, а от друга – изрично не разрешава на обвинителите да дават сходен достъп на Бюрото. Отнемайки им по този метод обезпечената от конституцията опция да вършат лична преценка, основавайки се на закона и вътрешното си разбиране.

Повод за въпросната заповед пък става инспекция на Бюрото по едно изключително сензитивно за прокуратурата досъдебно произвеждане – това за източването сриналата се през юли 2014 година Корпоративна комерсиална банка (КТБ).

" Преценката на доказателствата и на резултатите от водените дейности по следствието е напълно отвън пълномощията по закон на НБКСРС. Това се отнася и за: документите, на които се основава настояването за потребление на СРС по смисъла на член 15, алинея 2 ЗСРС; резултатите, получени в хода на използване на СРС, предоставени на книжен или различен притежател, по смисъла на член 25 ЗСРС; получените материални доказателствени средства (ВДС) ", указва Цацаров на всички прокурори на 20 ноември 2015 година

По този метод основният прокурор на практика споделя, че на Бюрото следва да се дават единствено две неща – настояването и разрешението за съответното СРС. И двете, прочее, могат да бъдат взети от съда, който е разпоредил потреблението на секретния прийом, тъй че благоволението на прокуратурата по този въпрос е ненужно.

Какво обаче остава прикрито?

Указанието на Цацаров тотално отстрани опцията на Бюрото за надзор на СРС-тата да ревизира случаите, при които службите са проследявали даден телефон, с цел да открият самоличността на индивида, който го употребява. Хипотеза, добавена в Закона за специфичните разследващи средства (ЗСРС) през 2008 година за да се противодейства дейно на все по-увеличаващите се в оня миг отвличания, при които проверяващите прихващат телефона за връзка с роднините на жертвата, само че не знаят кой го употребява.

При тези случаи законът задължава службите да управляват набелязания обект (телефонен номер – бел.ред.) единствено досега, в който стане ясна самоличността на притежателя му. След това потреблението на СРС-то би трябвало да бъде прекратено, за резултата от него да бъде осведомен разрешилият го съд и да бъде поискано ново СРС, посредством което към този момент да бъде подслушван субектът (притежателят на телефонния номер – бел.ред.).

По този текст от ЗСРС (чл. 12, алинея 1, т. 4) специфични разследващи средства са употребявани общо 645 пъти през 2014 година, 292 пъти през 2015 година и 340 пъти през 2016 година

Деликатният миг в тази догадка от закона е, че тя постоянно се употребява за заобикаляне на оптималния 6-месечен период, в който службите могат да наблюдават връзките на един човек. Първо се желае СРС за определяне на идентичност, което се експлоатира половин година, след което се желае подслушване на към този момент открития собственик на телефона за нови 6 месеца. Така индивидът е бил под контрола на службите в продължение на цяла година – нещо, което законът официално не разрешава.

За да откри сходно нарушаване обаче, Бюлото за надзор на СРС-та би трябвало да ревизира в кой тъкмо миг е била открита самоличността на обвинения и дали по-късно телефонът му е траял да бъде проследяван без за задачата навреме да е поискано ново СРС. Тази информация нормално се съдържа в материалите, които службите, прилагащи СРС-тата, изпращат на водещия следствието. Именно тези, до които Цацаров не разрешава достъпа преди повече от 2 години.

Повод за спора се оказва делото " КТБ "

Въпросната заповед на основния прокурор има своята предистория. Става дума за работна среща, проведена на 8 април 2015 година от ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов с присъединяване на ръководители на окръжни съдилища, Цацаров и заместникът му Борислав Сарафов, шефовете на ДАНС и ДАТО – Димитър Георгиев и Цветан Китов, професионалното управление на Министерство на вътрешните работи, Бойко Рашков и заместникът му Георги Гатев.

Първоначално оповестената тематика е проблематиката при потреблението на специфични разследващи средства, която се трансформира в мотив основния прокурор непосредствено да упрекна Гатев в " нездравословен интерес " по делото за източването на КТБ. Малко повече от година и половина по-късно прокуратурата инициира и отнемането на секретния достъп на зам.-шефа на НБКСРС, с което на процедура задейства отстраняването му от поста.

Разговорът е подхваната в тази посока първо от Сарафов, който още тогава прецизира, че " ние, прокурорите не считаме, че НБКСРС и специалистите към него имат тези пълномощия " – да четат протоколите от употребяваните СРС-та.

На същата среща Цацаров декларира: " Може ли при инспекцията, без значение дали тя се реализира от специалист или член на Бюрото, да се прави директна инспекция всъщност на материалите по делото, како и директна инспекция на текста на материалните доказателствени средства? Нашият отговор е: не. Ние подобен достъп няма да предоставим. Аргументите са следните: член 34 дава пълномощия на НБКСРС да реализира наблюдаване на процедурите. Няколко към този момент са случаите, в които членове на Бюрото, изключително в СГП, желаят да четат материали всъщност. Моето почитание, само че съгласно нашето схващане Бюрото няма тези права. Общото предписание тук е това на член 198 от Наказателно-процесуален кодекс, а точно материалите по следствието не могат да се разгласяват без позволение от прокурор. Ние сме длъжни да окажем цялостно подпомагане на Бюрото, предоставяйки всичко, което отразява процедурите – претенции, позволения и прочие, само че материалите всъщност не могат да бъдат предоставяни. Това е моето мнение и на моите сътрудници. За нас на моменти се демонстрира интерес, изключително във връзка с специалисти на Бюрото, който по някои досъдебни производства наподобява малко нездравословен ".

" Изгледа в прокуратурата има някаква настройка да лимитира пълномощията на Бюрото, което е смущаващо ", репликира го Рашков, акцентирайки, че съгласно закона " Бюрото има право освен да следи, а и на дейна активност, да изисква информация от всички органи по член 13, член 15 и член 20 от ЗСРС, както и да се среща с всички материали по отношение на потреблението и използването на СРС-та ".

" Проверките се правят единствено откакто е взето решение от Бюрото на съвещание. За всички инспекции ние имаме решение на груповия орган, заради което е невероятно да се появи някой специалист или член и да стартира инспекция, без да има позволение. Що се касае до ВДС, за които към този момент взех отношение, ще завърша с това: имаме един случай, в който фактически е значимо да погледнем нещо във ВДС по отношение на инспекция, за която имаме позволение. Написал съм публично писмо до основния прокурор, тъй като доста добре знам какво написа в член 198 от Наказателно-процесуален кодекс. Както сами разбирате, тука не става дума за медия, която желае да популяризира обстоятелства от досъдебното произвеждане, а за държавен орган, който желае да ревизира нещо в тази връзка. Тъй като наблюдаващият прокурор взема решение този въпрос по Наказателно-процесуален кодекс, ние ще изчакаме, в случай че такова позволение се даде, ще проверим каквото считаме, че би трябвало да се ревизира, в случай че не получим такова позволение, ние ще преустановим инспекцията ", прибавя шефът на Бюрото.

Следва ново изявление на Цацаров, който недоумява, за какво Рашков приемал " нещата персонално в случай, че сме се събрали да решим нещата в длъжностен проект ".

" Ние не одобряваме разновидността, при който може да се счете, че Бюрото без позволение на наблюдаващия прокурор може да чете ВДС. Ако да вземем за пример господин Гатев желае да чете доказателства по делото за КТБ, то ще би трябвало да получи позволение от наблюдаващия прокурор ", обръща се Цацаров към заместника на Рашков и прибавя: " Ние не сме зложелател на НБКСРС, а просто си вършим работата. За да слага въпроса, то значи той е стигнал до мен три пъти устно и един път документално ".

След това Цацаров демонстративно напуща срещата без да чуе мнението на Гатев, който взима думата, с цел да изясни в детайли казуса.

" Ние фактически сме изправени в избрани случаи пред едни проблеми, които са свързани със законосъобразното използване на СРС и тези, които касаят наредбите по член 12, т. 4 от ЗСРС. Никой от нас не си разрешава да ревизира ВДС, дали от любознание или от други съображения. Искаме да проверим дали фактически се касае за законосъобразно използване на СРС. Когато се прави искане по т. 4 за определяне самоличността на лицето, не може ние да приемем, предвид на това, че би трябвало единствено да се откри лицето, което би трябвало да стане в околните няколко дни, в продължение на повече от 2 месеца да се ползва СРС по повод определяне на разположение и да бъдат събрани 60 страници материал. Забележете, ВДС по повод определяне на разположение се състои от 60 страници материал. Когато ние вършим тази инспекция, желаеме да забележим въз основа на това ВДС дали фактически е бил спазен законът. […] Има моменти, в които лицето е открито още първия или втория ден, само че СРС-то продължава с месеци. По този метод се прави нарушаване ", показва Георги Гатев.

След което се обръща с въпрос към Сарафов: " Вие мислите ли, че Бюрото е основано ние да вървим надали не на посетители, да вземем да вземем за пример настояването, да вземем разрешението и да кажем: до тук са нашите функционалности. Ако някой си фантазира, че това е функционалността на бюрото, доста се заблуждава. Ние сме орган за надзор и по тази причина може да ревизираме и оперативните каузи. Нашият надзор се състои и в това да ревизираме органа по член 15 от ЗСРС, осведомен ли е съдията с материалите и дал ли е законосъобразно решение. Законът споделя, че ние имаме право на всички материали, които имат отношение към даването на самото позволение. Ние нямаме отношение към ВДС, само че когато демонстрираме интерес към него, дублирам, че не го вършим, тъй като си мислим, че там ще съберем любопитна информация! "

" Не мога да схвана вашата емоционалност и рекламация Бюрото да бъде изчерпателен орган, който да ревизира оперативните каузи на ДАНС, Министерство на вътрешните работи, ГДБОП и прокуратурата. Вие не разследвате следствието и не разследвате оперативните каузи ", дава отговор му Сарафов, с което още един път удостоверява обстоятелството, че управлението на държавното обвиняване не си показва каквито и да е форми на надзор и отчетност върху работата му.

Прокуратурата отхвърля освен ВДС-си, само че и да дава отговор на въпроси

Конфронтацията сред прокуратурата и СРС-бюрото продълава и след срещата, проведена от Лозан Панов. По линия на упомената от Рашков инспекция по делото " КТБ " той фактически моли за подпомагане персонално основния прокурор, който на 17 април 2015 година му дава отговор, че " настояването следва да се насочи до наблюдаващия прокурор, съгласно член 198, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс ".

Четири дни по-късно Рашков праща писмо до водещия следствието, с което го моли да даде " опция на представители на Бюрото да се срещнат с протокол, отразяващ правенето на материално доказателствено средство (ВДС) ". В писмото се прецизира, че в инспекцията ще вземат присъединяване Георги Гатев и основен специалист Евелина Таскова. Копие е пратено и на Цацаров.

" Протоколът за правене на ВДС съставлява единствено документално доказателствено средство по смисъла на член 127 Наказателно-процесуален кодекс. Считаме, че инспекцията, която представители на Бюрото правят, не се препятства от това, че проверяващите не са могли да се срещнат с протокол за правене на ВДС ", дава отговор на 29 април 2015 година въпросният обвинител от Софийската градска прокуратура.

Той даже прецизира, че " не следва да се дава позволение за оповестяване на материалите " посредством даването на достъп на представители на НБКСРС. Т.е. прокуратурата по хипотеза възприема законните пълномощия на Бюрото да управлява СРС-тата като риск резултатите от тях да бъдат нелегално разгласени. Което в действителност е закононарушение по смисъла на Наказателния кодекс и в случай че проверяващите имат сходни доказателства, е трябвало да издигнат съответните обвинявания и да ги внесат в съда. Такова дело обаче няма.

В опита си да се съобрази с нежеланието на прокуратурата да допусне до материали по делото " КТБ " проверяващи от бюрото, ръководителят му Рашков изпраща на 19 май 2015 година три съответни въпроса на водещия следствието – дали посредством въпросното СРС е била открита самоличността на притежателя на подслушвания телефон, дали по-късно е било прекратено използването на СРС-то, както и дали в протокола за правене на ВДС е била отразена самоличността на въпросното лице.

Отговорите на тези въпроси биха дали опция на бюрото да завърши инспекцията си със умозаключение дали в този случая е било осъществено нарушаване на Закона за СРС или не, само че наблюдаващият прокурор по делото по този начин и не дава отговор. По тази причина инспекцията по този случай към момента не е завършила.

Няколко месеца след тази преписка Цацаров спуска на подчинената му прокуратура заповедта, с която дефинитивно изключва опцията някой обвинител самичък да даде достъп на Бюрото до материали за СРС-та по дело, по което то прави инспекция.

Именно тази предистория се крие и зад думите на Бойко Рашков от август, че " дейностите против Гатев са сплашваща акция против Бюрото ". А изказванията му за стотици нарушавания със СРС-та и всеобщо подслушване на политици, магистрати и публицисти, към този момент срещат само декларативното опровергаване от страна на Цацаров, шефа на ДАНС Димитър Георгиев и вътрешния министър Валентин Радев.

Основният законотворец на ръководещите – ръководителят на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов, пък дефинира думите на Рашков, като " мемоари и въображения ".

Междувременно Народното събрание се съобрази категорично с настояването на основния прокурор за по-подробно чуване на Бойко Рашков пред парламентарните комисии по вътрешна сигурност и за надзор на службите и СРС-тата, макар че единствено преди две седмици отрасловата комисия одобри с цялостно болшинство годишния отчет на бюрото и изслуша ръководителя му. Кой знае за какво това се случи в наличието на Цацаров.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР