Снимка БГНЕС Одиозната българска съдебна реформа през последните две десетилетия

Снимка БГНЕС

Одиозната българска правосъдна промяна през последните две десетилетия се натъква непрекъснато на един огромен проблем, който не подложи на решение – премахването на недосегаемостта на основния прокурор. Нито ултиматумите на Съветъта на Европа, нито рекомендациите на Европейската комисия и задграничните специалисти са в положение да помръднат статуквото и да разплетат политическата омерта. Българските управляващи демонстрират удивителна досетливост, с цел да демонстрират, че правят нещо, а в това време да не правят нищо по този въпрос.

Преди три години министър председателят Бойко Борисов загатна апропо, че правосъдната промяна е за след мандата на сегашния основен прокурор Сотир Цацаров, който изтича през декември 2019 година

За да може този " инструктивен " период за бъде спазен, Министерството на правораздаването ангажира през есента на предходната година голяма работна група, която на собствен ред помоли студенти да вършат огромното изследване на десетки правосъдни системи в Европа.

Как се стигна до тук?

Проблемът с българската прокуратура е, че основният прокурор има право персонално да управлява всички прокурори. Това го прави безусловно недостижим за наказателно гонене, тъй като е началник на всички, които биха могли да разпоредят инспекции по отношение на него или да му образуват дело. Преди две години Екатерина Захариева, тогава правосъден министър, предприе фасадна промяна в правосъдния закон, която бе прокламирана като децентрализация на системата. Главният прокурор обаче резервира цялостната си власт да командва непосредствено всички подчинени.

Поради тази причина в края на 2016 година задачата на европейските прокурори в София предложи изработването на механизъм, който да разреши без значение следствие на основния прокурор. Тази рекомендация към България бе отправена преди 9 години от Съвета на Европа и от този момент от време на време се повтаря от Венецианската комисия.

През юли предходната година българското държавно управление одобри Пътна карта към проекта за деяние по предходния отчет на Европейската комисия. В Пътната карта написа, че разпоредбите за без значение следствие на основния прокурор ще бъдат подготвени през октомври 2017 година Това не се случи.

През декември 2017 година правосъдният министър Цецка Цачева разгласи, че с изработването на разпоредбите към този момент се е заела работна група в министерството. Тя щяла да е подготвена през януари 2018 година През февруари Цачева сподели, че анализирането на практиката продължава. И към момента продължава...

Щеше да е смешно, в случай че не беше трагично

Сега, в отговор на въпросите на Mediapool, Министерството на правораздаването разгласи, че в работната група към момента кипи тежък изчерпателен труд. Фактът, че държавното управление закъснява с осем месеца от периодите, които единствено си е сложило, няма значение.

Аналитичният капацитет на работната група в действителност е величествен. В нея вземат участие представители на: Висшия правосъден съвет, правосъдния инспекторат, Върховния административен съд, Съюза на юристите в България, прокуратурата, Националния институт на правораздаването, Министерство на вътрешните работи, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите, ДАНС, Нов български университет и УНСС. Това са 12 институции и организации, които близо година стоят и разсъждават по какъв начин да станат нещата с основния прокурор. Върховният касационен съд и Софийският университет са отказали да вземат участие в тази работа. Преподавателите от СУ може и да са отказали, само че студентите им са били пришпорени да оказват помощ.

Потенциалът на 12-те организации в работната група се е оказал непълен. Преди няколко месеца Министерството на правораздаването е упълномощило виновен разбор на Студентската стратегия за законодателни изследвания в Народното събрание. Студентите са събирали информация за правосъдните системи на 15 европейски страни, с цел да се види по какъв начин те са решили въпроса със своите основни прокурори.

" Документът, който прави обзор на уредбата в 15 европейски страни, е огромен по размер и предвид на обобщаването на информацията в него се наложи удължение на периода за приключването на активността на работната група ", разяснява Министерството на правораздаването в отговор на въпросите на Mediapool.

Ръководител на студентската стратегия е доцент Екатерина Салкова, която е началник на Секция " Наказателноправни науки " в отрасловия институт в Българска академия на науките. Тя е подготвила систематизираната информацията, събрана от студентите.

Сега впечатляващата работна група към Министерството на правораздаването ще може да продължи да проучва предоставения разбор. Първото съвещание по разбора се е провело на 11 юни.

През март тази година Комитетът на министрите на Съвета на Европа даде шестмесечен период на България да показа съответни ограничения, гарантиращи, че против основния прокурор ще може да се организира без значение следствие. Срокът изтича на 1 октомври 2018 година Малко по-късно ще излезе и отчетът на Европейската комисия, която също следи този въпрос.