Смятат ги за нисша раса, получовеци и поклонници на сатаната:

Смятат ги за нисша раса, получовеци и " поклонници на сатаната ": язидите в Ирак са преследвани, отвличани и убивани. Но зверствата на " Ислямска страна " против тях им помогнаха да стартират да се отварят към света.

" Радвам се, че сте тук ”, другарски споделя Лукман Сюлейман на входа на язидския храм Лалиш. Сюлейман посреща пътуващи от Ирак и от Германия в свещеното място, което е толкоз значимо за язидите, колкото Ватикана за католиците и Мека за мюсюлманите.

Язидите постоянно са стигматизирани

„ Много е значимо хората да идват тук и да чуят язидите “, споделя Сюлейман, който развежда посетителите през храмовия комплекс. Отдавна има предубеждения към моята общественост, споделя той. Тяхната мощно ритуализирана и мистериозна вяра - традициите и разпоредбите се предават устно, външни лица не би трябвало да научават доста за тях - в Ирак. Вярата им се разказва като “дуалистична ”: те считат, че положителното и неприятното са част от едно и също провидение. По тази причина част от иракчаните странят от тях - някои даже ги назовават “поклонници на сатаната ”.
Редакцията предлага
Точно тези предубеждения трансфораха дребната общественост, която наброява към половин милион души в Ирак, в цел за (ИД). Хиляди бяха убивани, изнасилвани и заробвани от бойците на ИД, откакто те навлязоха в Ирак през 2014 година.

През 2017 година екстремистите от ИД бяха изтласкани от Ирак, а равносметката за язидите е брутална: хиляди са били убити или отвлечени. И до през днешния ден към 240 хиляди язиди живеят в бежански лагери, доста от тях в ужасяваща беднотия.

Отваряне към света

“Язидското общество от този момент се отвори ”, споделя Мурад Исмаел. “Язидите няма какво да крият. Но ми се коства, че в предишното доста хора смятаха, че е по-добре да не приказват за своята еднаквост или вярвания. Също по този начин имам вяра, че през днешния ден световната общественост поддържа язидите повече. А това ги предизвиква да се отварят ”, прибавя той.

Международното внимание, което язидите привлякоха поради зверствата на бойците от ИД, се отрази най-благоприятно върху правата на дамите, споделя Сюлейман. “Преди ИД да дойдат, дамите нямаха право да напущат селото си, в случай че не са съпроводени от мъж-настойник. Но през днешния ден на дамите им е разрешено да напущат селото си и даже да вземат аероплан за Европа, в случай че желаят това. ”

„ В предишното общността не би приела такива свободи за дамите “, споделя Навен Симоки, язидска активистка и журналистка от Синджар - община, в която живеят доста иракски язиди. “Но защото бяха прогонвани, язидите се озоваха в разнообразни райони на Ирак, където те имаха опция да видят и различен метод на живот, изцяло друг от техния. ”

доста неправителствени организации оферират просветителни стратегии, а язидките научават повече за своите права - нещо, което преди този момент не е било налично за доста от тях ", споделя за Дъждовни води представителка на общността, поискала анонимност.

“Язидките поеха контрола ”

Симоки е сюрпризирана, че в града към този момент даже има шофьорски курсове за дами, както и язидки, които посещават университет. Днес някои представителки на общността пътуват и се срещат с политици, с цел да упорстват за правдивост и обезщетения за общността. И защото доста от мъжете им са били убити от бойците на " Ислямска страна ", през днешния ден те би трябвало да се грижат за фамилиите си, споделя Абид Шамден от “Инициативата на Надия ”, учредена от активистката и писателка Надия Мурад.

Иракски язидки от Синджар

Инициативата поддържа доста язидки при основаването на личен бизнес или за обезпечаването на достъп до обучение.

Въпреки всичко язидската вяра постанова строги правила - тя не позволява нови членове, нито позволява на някого да я напусне. На вярващите даже не е разрешено да се женят отвън личната си прослойка в общността, още по-малко отвън религията.

Още доста провокации

​​​​​​​През 2007 година младата язидка Дуа Халил Асвад бе упрекната, че поради любовта си е приела исляма. В резултат представители на религиозната общественост я пребиха до гибел, в това число членове на личното ѝ семейство.

Когато през 2011 година стана явен огромният брой на самоубийства измежду младите язидки, специалисти от Международната организация по миграция започнаха да изследват. Решаващи се оказаха следните фактори: тези дами са маргинализирани и играят единствено подчинена роля в живота на общността. Освен това стават жертва на изолираност, нещастни уредени бракове, безработица и напрежение в общността, както и сред другите религиозни групи.

Въпреки напредъка, има още дълъг път, който би трябвало да бъде изминат, признават пред Дъждовни води членове на общността.