АФП: Защо в Чили се стигна до такъв взрив на насилието
Смятана за пример на политическа и икономическа непоклатимост в Латинска Америка, Република Чили все пак страда от съществени обществени земетресения, подхранвали от години обществено неодобрение, което приключи с детонация, само че беше планувано от редица анализатори.
Въпреки разполагането на армията, по издадена в събота заповед на президента реакционер Себастиан Пинера, хиляди чилийци през вчерашния ден продължиха да дават израз на гнева си по улиците против неравенствата на политическа и икономическа система, която в доста области съвсем не се е трансформирала след диктатурата на Аугусто Пиночет (1973-1990 г.), предава Българска телеграфна агенция.
" Погледнато извън, можехме да забележим само триумфите на Чили, само че гледано от вътрешната страна, има нараснали нива на фрагментация, на разделяне и една юноша, която, макар че не е живяла по времето на диктатурата, от много години престана да гласоподава. На младите им пристигна до гуша и излязоха на улицата, с цел да покажат гнева и разочарованието си ", изясни за Агенция Франс Прес Лусия Дамерт, преподавателка от Университета в Сантяго.
С годишна инфлация от 2 %, ниво на беднотия от 8,6 на 100 и напредък, който се чака тази година да доближи 2,5 % от Брутният вътрешен продукт, един от най-високите в регион, обзет от рецесии, чилийският модел провокира благородна злоба в Латинска Америка. Но няколко обществени индикатори - като опазването на здравето, образованието и пенсиите, които в тази страна зависят съвсем напълно от частния бранш, демонстрират доста мощни неравенства.
" Много латентни претенции не получиха отговор. Напрежението се натрупа, възприятието за незадоволеност се усилва с всеки идващ ден във всекидневието на хората ", акцентира Октавио Аленданьо, социолог и политолог от Чилийският университет.
За експерта не е инцидентно, че генезисът на обществения гърмеж беше увеличението с 3 % на билетите за метрото, покачване, което визира бита на прекалено много чилийци и което президентът Себастиан Пинера в края на краищата анулира в събота, изправен пред демонстации, станали неконтролируеми.
Доходът на глава от популацията в Чили, който е над 20 000 $, е най-високият в Латинска Америка.
Но съгласно някои анализатори, мощно подложената на критика пенсионна система, проведена по този начин, че постоянно предлага пенсия, по-ниска от минималната заплата от към 400 $, високите разноски за опазване на здравето и обучение, както и прегряването на пазара на недвижими парцели, съставляват избухлива примес.
За социолога Алберто Майол от Чилийския университет, " в общество, където обществената интеграция се реализира посредством ползване, хората имат потребност да използват, а с цел да го вършат, би трябвало да влизат в задължения ".
Задлъжняването е една от огромните несгоди, засягащи чилийските семейства. Според изследване на университета в Сан Себастиан и американската кредитна компания " Екуифакс ", един от всеки трима пълнолетни не е в положение да се оправя самичък с задълженията си.
Много чилийци, които през последните години изплуваха от бедността, по този начин или другояче са най-засегнати, тъй като обществените придобивки са незадоволителни за междинната класа, към която в този момент принадлежат. Именно членовете на тези фамилии разпалиха пламъците на този невиждан протест.
По време на демонстрациите доста протестиращи осъдиха също икономическата власт на управниците и несправедливостта на икономическата система, която облагодетелства на първо място капитала. Самият президент Себастиан Пинера е един от най-богатите хора в Чили, а неговото държавно управление разчита на голям брой персони от света на бизнеса.
Правителството на Пинера концентрира икономическата, политическата и институционалната власт. Това " триединство " е в основата на значителен раздор сред популацията и неговите управници, счита Алберто Майол.
Текстовете на доста плакати, носени от стачкуващите по време на митингите, също така визираха корупционни кавги, в които бяха забъркани мощни стопански групировки, близки до президента.
В общество, мощно разграничено по съсловен симптом, политическите водачи, които живеят в богатите квартали на Сантяго, най-често са възприемани като откъснати от действителността.
" Политическият свят би трябвало да понесе своята виновност ", счита Лусия Дамерт. Колкото до Алберто Майол, той счита, че за момента развиването на обстановката остава " мистерия ". /БТА
Въпреки разполагането на армията, по издадена в събота заповед на президента реакционер Себастиан Пинера, хиляди чилийци през вчерашния ден продължиха да дават израз на гнева си по улиците против неравенствата на политическа и икономическа система, която в доста области съвсем не се е трансформирала след диктатурата на Аугусто Пиночет (1973-1990 г.), предава Българска телеграфна агенция.
" Погледнато извън, можехме да забележим само триумфите на Чили, само че гледано от вътрешната страна, има нараснали нива на фрагментация, на разделяне и една юноша, която, макар че не е живяла по времето на диктатурата, от много години престана да гласоподава. На младите им пристигна до гуша и излязоха на улицата, с цел да покажат гнева и разочарованието си ", изясни за Агенция Франс Прес Лусия Дамерт, преподавателка от Университета в Сантяго.
С годишна инфлация от 2 %, ниво на беднотия от 8,6 на 100 и напредък, който се чака тази година да доближи 2,5 % от Брутният вътрешен продукт, един от най-високите в регион, обзет от рецесии, чилийският модел провокира благородна злоба в Латинска Америка. Но няколко обществени индикатори - като опазването на здравето, образованието и пенсиите, които в тази страна зависят съвсем напълно от частния бранш, демонстрират доста мощни неравенства.
" Много латентни претенции не получиха отговор. Напрежението се натрупа, възприятието за незадоволеност се усилва с всеки идващ ден във всекидневието на хората ", акцентира Октавио Аленданьо, социолог и политолог от Чилийският университет.
За експерта не е инцидентно, че генезисът на обществения гърмеж беше увеличението с 3 % на билетите за метрото, покачване, което визира бита на прекалено много чилийци и което президентът Себастиан Пинера в края на краищата анулира в събота, изправен пред демонстации, станали неконтролируеми.
Доходът на глава от популацията в Чили, който е над 20 000 $, е най-високият в Латинска Америка.
Но съгласно някои анализатори, мощно подложената на критика пенсионна система, проведена по този начин, че постоянно предлага пенсия, по-ниска от минималната заплата от към 400 $, високите разноски за опазване на здравето и обучение, както и прегряването на пазара на недвижими парцели, съставляват избухлива примес.
За социолога Алберто Майол от Чилийския университет, " в общество, където обществената интеграция се реализира посредством ползване, хората имат потребност да използват, а с цел да го вършат, би трябвало да влизат в задължения ".
Задлъжняването е една от огромните несгоди, засягащи чилийските семейства. Според изследване на университета в Сан Себастиан и американската кредитна компания " Екуифакс ", един от всеки трима пълнолетни не е в положение да се оправя самичък с задълженията си.
Много чилийци, които през последните години изплуваха от бедността, по този начин или другояче са най-засегнати, тъй като обществените придобивки са незадоволителни за междинната класа, към която в този момент принадлежат. Именно членовете на тези фамилии разпалиха пламъците на този невиждан протест.
По време на демонстрациите доста протестиращи осъдиха също икономическата власт на управниците и несправедливостта на икономическата система, която облагодетелства на първо място капитала. Самият президент Себастиан Пинера е един от най-богатите хора в Чили, а неговото държавно управление разчита на голям брой персони от света на бизнеса.
Правителството на Пинера концентрира икономическата, политическата и институционалната власт. Това " триединство " е в основата на значителен раздор сред популацията и неговите управници, счита Алберто Майол.
Текстовете на доста плакати, носени от стачкуващите по време на митингите, също така визираха корупционни кавги, в които бяха забъркани мощни стопански групировки, близки до президента.
В общество, мощно разграничено по съсловен симптом, политическите водачи, които живеят в богатите квартали на Сантяго, най-често са възприемани като откъснати от действителността.
" Политическият свят би трябвало да понесе своята виновност ", счита Лусия Дамерт. Колкото до Алберто Майол, той счита, че за момента развиването на обстановката остава " мистерия ". /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ