Зденек Турек: Българската икономика получи своя справедлив дял от глобализацията
" Смятам, че ниските лихви ще се задържат, а растежът на европейската стопанска система ще остане слаб ", споделя Зденек Турек
© Надежда Чипева Визитка
Зденек Турек е основен изпълнителен шеф на Citibank Europe, виновен за бизнеса на банката в Ирландия, а също и за 25-те клона на световната институция в Европа, в това число България. Роден e в Чехия, приключил е магистратура по банки и финанси в Икономическия университет в Прага. Присъединява се към екипа на Citi през 1991 година Израствайки в кариерата, той минава през разнообразни позиции в структурите на банката в Румъния, Унгария, Русия, Южна Африка. Как банковата промишленост в Европа се приготвя за Brexit?
Банковата промишленост направи доста в подготовката си за Brexit. Най-напреднали в това отношение са тези банки, чийто главен бизнес е съсредоточен във Англия, а точно банки от Съединени американски щати, Япония, Швейцария. Те трябваше на насочат бизнеса си с европейски клиенти към свои структури в други европейски страни и смятам, че огромна част от работата е към този момент свършена – нужните лицензи са издадени и е построена софтуерната инфраструктура. Проблемът е, че не се знае какви тъкмо промени ще настъпят поради политическата конюнктура във Англия и Европа.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики. Важно е да се означи, че клиентите също се приготвят за Brexit, търсят решения и изготвят проекти, свързани с избрани разноски. Не мога да приказвам от името на цялата банкова промишленост, само че от това, което виждам при нашите клиенти, бих споделил, че множеството от тях избират Brexit да не се случва. Но в случай че въпреки всичко се стигне до такава степен, те са готови да работят в новата среда.
В Citi изградихме цялостна идея към към този момент открити наши бизнес посоки в други европейски страни, главно в Ирландия и Германия. Основното ни европейско сдружение - Citibank Europe plc със седалище Дъблин, прави всички действия, свързани с транзакционно банкиране, кредитиране и обмяна на валута за нашите европейски клиенти, до момента в който Citibank Global Markets във Франкфурт ще дава всички услуги, свързани с брокерската ни активност. Ние сме добре позиционирани и изцяло подготвени, системите са тествани и дори някои клиенти към този момент се реалокираха, без значение от това дали ще има Brexit или не.
Защо Ирландия завоюва толкоз доста от Brexit?
Ирландия не е единствената. Някои бизнеси се реалокират в Германия и Франция.
Никой не пристигна обаче в България
Ирландия има някои преимущества – преди всичко е езикът. На второ, сходното законодателство. Това спомогна за напредването на бизнес от Лондон към Дъблин. Но не следва да се гледа на Дъблин или на Франкфурт като на новия Лондон. Наблюдаваме един постепенен развой, който ще отнеме години и Лондон ще продължава да е значим световен финансов център.
А на въпроса за какво не България още веднъж ще кажа, че подготвяйки се за Brexit, бизнесът се ориентира към към този момент построени негови структури в други европейски страни. И това е годно освен за банковата промишленост. Без да е обвързвано с Brexit, България също съумя да притегли доста компании, които откриха в нея свои центрове за споделени услуги, тъй че българската стопанска система получи своя обективен дял от глобализацията.
Как ще се развие обстановката за банките с оглед наближаването на Brexit?
Не съм политик и не мога да предвидя следствията, само че виждам по какъв начин има терзания от " твърдо приземяване ". Клиентите и бизнесът имат потребност това да бъде един добре плануван и проведен преход. Освен това считам, че ще отнеме доста време, до момента в който забележим следствията – каква ще е смяната в държанието на клиентите и по какъв начин ще реагират банките на това. Вярвам, че в случай че има корав Brexit, след 5 - 10 години ще има съществени промени в метода, по който клиентите влагат и по който фирмите провеждат бизнеса си. Ние доста деликатно следим какво се случва, само че е прекомерно рано да назовем измененията, които виждаме, някакъв тренд. Логично е, когато толкоз огромна страна като Англия напуща съюза, да има последици и за двете страни.
Как намирате положението на банковата промишленост в Европа след годините на невисок кредитен напредък, ниски лихви?
Добрата вест е, че макар ниските лихвени нива и слабия кредитен напредък, вследствие на регулаторния фокус като цяло банковата идустрия е по-добре капитализирана и ликвидна и аз съм склонен с визията, че банковата промишленост в Европа сега е по-добре готова за възможни бъдещи спадове. А и кредитирането през последните години стартира леко да се усъвършенства. Не толкоз положителната вест е, че промишлеността страда от ниска възвращаемост на капитала и не всички банки, само че някои сегменти в бранша имат усложнения с рентабилността, което слага под въпрос техните бизнес модели. Смятам, че ниските лихви ще се задържат, а растежът на европейската стопанска система ще остане слаб, тъй че банките би трябвало да одобряват нещата и да се научат да работят в новата среда. Регулаторните промени в огромна степен към този момент са направени. Същевременно няма външна помощ, на която промишлеността може да разчита, тъй че ще е належащо банките да преразгледат бизнес модела си и да се концентрират върху това, което вършат по-добре от другите. Универсалният метод, при който банката предлага целия набор от услуги, към този момент е прекомерно сложен и безценен за поддържане. Освен това има от ден на ден компании, които се пробват да оферират банкови услуги в цифровата сфера, и те не трябва да бъдат подценявани.
Оптимизациите ли са мотор на консолидацията, която следим в бранша?
До известна степен да. Друга причина е, че дребните и междинните по величина банки се затрудняват да реализират нужната успеваемост и доходност при покачващите се бизнес разноски. Освен разноски, свързани с регулаторни промени и софтуерна инфраструктура, е належащо да можеш да си позволиш да привличаш и задържаш най-хубавите експерти.
Очаквате ли огромни консолидационни покупко-продажби на европейския пазар през тази година?
Смятам, че ще отнеме време. Това, което виждаме е консолидация, която протича както на равнище страни, по този начин и на районно равнище. В България също имаше такива покупко-продажби. Банките се водят от това, което вършат най-добре, разпознават го и търсят метод да го развият. Големи сливания и уедряване до степен европейски " първенец " към момента е мъчно да забележим, тъй като, от една страна, би трябвало да доказваш синергии пред борда и акционерите си, а от друга, в доста европейски страни, въпреки регулаторната рамка да е идентична, има доста разлики, които въздействат на процеса. От чисто регулаторна позиция едно е да придобиеш нещо, което ще увеличи с 10 – 20% това, което правиш, друго е да го удвоиш или да поемеш нови бизнес действия. Регулаторите са прави да изискват от купувачите да имат потенциал за ръководство на това, което получават и да потвърждават бизнес модела си преди да създадат огромните стратегически решения.
Какво се трансформира пред вероятностите на Централна и Източна Европа?
Това е един добър район с висок стопански напредък, над междинното за Европа. Това е разумно поради трендовете за доближаване към стандарта в Западна Европа. Печалбите на банките са солидни и има още доста благоприятни условия за развиване на бизнеса. Все още виждаме директни задгранични вложения, които идват към района, както и нужда от инфраструктура – летища, пристанища, газопроводи. Хубавото е, че има и доста компании, които потеглят от Източна Европа и излизат на интернационалния пазар в цифровия бранш, търговията.
Citi участва в района отдавна, поддържа бизнеса и се развива дружно с него. Нашият бизнес модел отваря благоприятни условия за локалните компании да намират вложители и достъп до интернационалните финансови пазари, а на мултинационалните компании обезпечава достъп до локалния пазар. За нас този модел работи добре, прибавя стойност и ни нарежда добре по отношение на другите банки.
Какво очаквате като огромни корпоративни събития в Европа през тази година – ще има ли повече покупко-продажби по сливания и придобивания?
Като цяло сливанията и придобиванията понижават като размер, само че към момента има браншове като технологии, медии, ритейл, които остават динамични. По отношение на инфраструктурните планове, които търсят финансиране, не всичко може да се обезпечи през банките. Необходимо е държавно присъединяване, публично-частни партньорства, поддръжка от банките за развиване. В Източна Европа има доста инфраструктурни планове, които би трябвало да се финансират сложно.
Очакваме, че напъните за основаване на мощни финансови пазари в Европа ще доведат до резултати и няма да бъде надалеч времето, в което клиентите ще могат да разчитат на тези пазари, с цел да диверсифицират източниците си на финансиране. Това ще е добре и за банките, които ще бъдат освен медиатори, само че и ще могат да набират капитал по този метод. Така че чакаме тази промяна на финансовия пазар.
Какви са упованията ви за въздействието на софтуерните компании в банковия бизнес?
Това не е нов феномен и технологиите към този момент трансформираха промишлеността. Трябва да се отнасяме към тези компании доста съществено, тъй като ние, банките, може да имаме мащаба с милионите си клиенти, само че цифровите компании са доста гъвкави, имат хрумвания и са бързи в създаването на софтуерни решения, които клиентите харесват. Ние се опитваме да си партнираме с такива компании през световните ни центровете за нововъведения в Дъблин, Лондон, Тел Авив и други. Опитваме се да следим трендовете и да сътрудничим с финтех, тъй като всеки има какво да даде на другия. Не считам, че отношението ни би трябвало да е враждебно или да се опитваме непременно да браним това, което имаме. Големите промени идват, държанието на клиентите към този момент е друго и ние би трябвало да отговаряме на новите действителности.
Има ли рискове, които финтех внасят във финансовата система, и това убягва от полезрението на регулаторите?
Не подценявайте регулатора. Ако софтуерните компании стартират да одобряват и депозити или пък цифровите разплащания станат систематично значими за промишлеността, считам, че тогава регулаторите ще съкратят дистанцията и ще дойдат по-близо до финтех бранша. Но визията ми е, че към този момент регулаторите управляват нещата съответно.
Как анализирате резултатите на Citi в България? Доволни ли сте, има ли място за усъвършенствания? Смятате ли нещо да измененията в тактиката си за локалния пазар?
Citi е в България повече от 20 години и сме удовлетворени от постоянното показване на банката и на екипа ни. Икономическият напредък в България е добър, има приток на вложения към страната, както има и огромни планове. Инвестираме в хората, технологиите и продуктите си и не считаме да променяме бизнеса модела.
Интервюто взе Гергана Михайлова
© Надежда Чипева Визитка
Зденек Турек е основен изпълнителен шеф на Citibank Europe, виновен за бизнеса на банката в Ирландия, а също и за 25-те клона на световната институция в Европа, в това число България. Роден e в Чехия, приключил е магистратура по банки и финанси в Икономическия университет в Прага. Присъединява се към екипа на Citi през 1991 година Израствайки в кариерата, той минава през разнообразни позиции в структурите на банката в Румъния, Унгария, Русия, Южна Африка. Как банковата промишленост в Европа се приготвя за Brexit?
Банковата промишленост направи доста в подготовката си за Brexit. Най-напреднали в това отношение са тези банки, чийто главен бизнес е съсредоточен във Англия, а точно банки от Съединени американски щати, Япония, Швейцария. Те трябваше на насочат бизнеса си с европейски клиенти към свои структури в други европейски страни и смятам, че огромна част от работата е към този момент свършена – нужните лицензи са издадени и е построена софтуерната инфраструктура. Проблемът е, че не се знае какви тъкмо промени ще настъпят поради политическата конюнктура във Англия и Европа.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики. Важно е да се означи, че клиентите също се приготвят за Brexit, търсят решения и изготвят проекти, свързани с избрани разноски. Не мога да приказвам от името на цялата банкова промишленост, само че от това, което виждам при нашите клиенти, бих споделил, че множеството от тях избират Brexit да не се случва. Но в случай че въпреки всичко се стигне до такава степен, те са готови да работят в новата среда.
В Citi изградихме цялостна идея към към този момент открити наши бизнес посоки в други европейски страни, главно в Ирландия и Германия. Основното ни европейско сдружение - Citibank Europe plc със седалище Дъблин, прави всички действия, свързани с транзакционно банкиране, кредитиране и обмяна на валута за нашите европейски клиенти, до момента в който Citibank Global Markets във Франкфурт ще дава всички услуги, свързани с брокерската ни активност. Ние сме добре позиционирани и изцяло подготвени, системите са тествани и дори някои клиенти към този момент се реалокираха, без значение от това дали ще има Brexit или не.
Защо Ирландия завоюва толкоз доста от Brexit?
Ирландия не е единствената. Някои бизнеси се реалокират в Германия и Франция.
Никой не пристигна обаче в България
Ирландия има някои преимущества – преди всичко е езикът. На второ, сходното законодателство. Това спомогна за напредването на бизнес от Лондон към Дъблин. Но не следва да се гледа на Дъблин или на Франкфурт като на новия Лондон. Наблюдаваме един постепенен развой, който ще отнеме години и Лондон ще продължава да е значим световен финансов център.
А на въпроса за какво не България още веднъж ще кажа, че подготвяйки се за Brexit, бизнесът се ориентира към към този момент построени негови структури в други европейски страни. И това е годно освен за банковата промишленост. Без да е обвързвано с Brexit, България също съумя да притегли доста компании, които откриха в нея свои центрове за споделени услуги, тъй че българската стопанска система получи своя обективен дял от глобализацията.
Как ще се развие обстановката за банките с оглед наближаването на Brexit?
Не съм политик и не мога да предвидя следствията, само че виждам по какъв начин има терзания от " твърдо приземяване ". Клиентите и бизнесът имат потребност това да бъде един добре плануван и проведен преход. Освен това считам, че ще отнеме доста време, до момента в който забележим следствията – каква ще е смяната в държанието на клиентите и по какъв начин ще реагират банките на това. Вярвам, че в случай че има корав Brexit, след 5 - 10 години ще има съществени промени в метода, по който клиентите влагат и по който фирмите провеждат бизнеса си. Ние доста деликатно следим какво се случва, само че е прекомерно рано да назовем измененията, които виждаме, някакъв тренд. Логично е, когато толкоз огромна страна като Англия напуща съюза, да има последици и за двете страни.
Как намирате положението на банковата промишленост в Европа след годините на невисок кредитен напредък, ниски лихви?
Добрата вест е, че макар ниските лихвени нива и слабия кредитен напредък, вследствие на регулаторния фокус като цяло банковата идустрия е по-добре капитализирана и ликвидна и аз съм склонен с визията, че банковата промишленост в Европа сега е по-добре готова за възможни бъдещи спадове. А и кредитирането през последните години стартира леко да се усъвършенства. Не толкоз положителната вест е, че промишлеността страда от ниска възвращаемост на капитала и не всички банки, само че някои сегменти в бранша имат усложнения с рентабилността, което слага под въпрос техните бизнес модели. Смятам, че ниските лихви ще се задържат, а растежът на европейската стопанска система ще остане слаб, тъй че банките би трябвало да одобряват нещата и да се научат да работят в новата среда. Регулаторните промени в огромна степен към този момент са направени. Същевременно няма външна помощ, на която промишлеността може да разчита, тъй че ще е належащо банките да преразгледат бизнес модела си и да се концентрират върху това, което вършат по-добре от другите. Универсалният метод, при който банката предлага целия набор от услуги, към този момент е прекомерно сложен и безценен за поддържане. Освен това има от ден на ден компании, които се пробват да оферират банкови услуги в цифровата сфера, и те не трябва да бъдат подценявани.
Оптимизациите ли са мотор на консолидацията, която следим в бранша?
До известна степен да. Друга причина е, че дребните и междинните по величина банки се затрудняват да реализират нужната успеваемост и доходност при покачващите се бизнес разноски. Освен разноски, свързани с регулаторни промени и софтуерна инфраструктура, е належащо да можеш да си позволиш да привличаш и задържаш най-хубавите експерти.
Очаквате ли огромни консолидационни покупко-продажби на европейския пазар през тази година?
Смятам, че ще отнеме време. Това, което виждаме е консолидация, която протича както на равнище страни, по този начин и на районно равнище. В България също имаше такива покупко-продажби. Банките се водят от това, което вършат най-добре, разпознават го и търсят метод да го развият. Големи сливания и уедряване до степен европейски " първенец " към момента е мъчно да забележим, тъй като, от една страна, би трябвало да доказваш синергии пред борда и акционерите си, а от друга, в доста европейски страни, въпреки регулаторната рамка да е идентична, има доста разлики, които въздействат на процеса. От чисто регулаторна позиция едно е да придобиеш нещо, което ще увеличи с 10 – 20% това, което правиш, друго е да го удвоиш или да поемеш нови бизнес действия. Регулаторите са прави да изискват от купувачите да имат потенциал за ръководство на това, което получават и да потвърждават бизнес модела си преди да създадат огромните стратегически решения.
Какво се трансформира пред вероятностите на Централна и Източна Европа?
Това е един добър район с висок стопански напредък, над междинното за Европа. Това е разумно поради трендовете за доближаване към стандарта в Западна Европа. Печалбите на банките са солидни и има още доста благоприятни условия за развиване на бизнеса. Все още виждаме директни задгранични вложения, които идват към района, както и нужда от инфраструктура – летища, пристанища, газопроводи. Хубавото е, че има и доста компании, които потеглят от Източна Европа и излизат на интернационалния пазар в цифровия бранш, търговията.
Citi участва в района отдавна, поддържа бизнеса и се развива дружно с него. Нашият бизнес модел отваря благоприятни условия за локалните компании да намират вложители и достъп до интернационалните финансови пазари, а на мултинационалните компании обезпечава достъп до локалния пазар. За нас този модел работи добре, прибавя стойност и ни нарежда добре по отношение на другите банки.
Какво очаквате като огромни корпоративни събития в Европа през тази година – ще има ли повече покупко-продажби по сливания и придобивания?
Като цяло сливанията и придобиванията понижават като размер, само че към момента има браншове като технологии, медии, ритейл, които остават динамични. По отношение на инфраструктурните планове, които търсят финансиране, не всичко може да се обезпечи през банките. Необходимо е държавно присъединяване, публично-частни партньорства, поддръжка от банките за развиване. В Източна Европа има доста инфраструктурни планове, които би трябвало да се финансират сложно.
Очакваме, че напъните за основаване на мощни финансови пазари в Европа ще доведат до резултати и няма да бъде надалеч времето, в което клиентите ще могат да разчитат на тези пазари, с цел да диверсифицират източниците си на финансиране. Това ще е добре и за банките, които ще бъдат освен медиатори, само че и ще могат да набират капитал по този метод. Така че чакаме тази промяна на финансовия пазар.
Какви са упованията ви за въздействието на софтуерните компании в банковия бизнес?
Това не е нов феномен и технологиите към този момент трансформираха промишлеността. Трябва да се отнасяме към тези компании доста съществено, тъй като ние, банките, може да имаме мащаба с милионите си клиенти, само че цифровите компании са доста гъвкави, имат хрумвания и са бързи в създаването на софтуерни решения, които клиентите харесват. Ние се опитваме да си партнираме с такива компании през световните ни центровете за нововъведения в Дъблин, Лондон, Тел Авив и други. Опитваме се да следим трендовете и да сътрудничим с финтех, тъй като всеки има какво да даде на другия. Не считам, че отношението ни би трябвало да е враждебно или да се опитваме непременно да браним това, което имаме. Големите промени идват, държанието на клиентите към този момент е друго и ние би трябвало да отговаряме на новите действителности.
Има ли рискове, които финтех внасят във финансовата система, и това убягва от полезрението на регулаторите?
Не подценявайте регулатора. Ако софтуерните компании стартират да одобряват и депозити или пък цифровите разплащания станат систематично значими за промишлеността, считам, че тогава регулаторите ще съкратят дистанцията и ще дойдат по-близо до финтех бранша. Но визията ми е, че към този момент регулаторите управляват нещата съответно.
Как анализирате резултатите на Citi в България? Доволни ли сте, има ли място за усъвършенствания? Смятате ли нещо да измененията в тактиката си за локалния пазар?
Citi е в България повече от 20 години и сме удовлетворени от постоянното показване на банката и на екипа ни. Икономическият напредък в България е добър, има приток на вложения към страната, както има и огромни планове. Инвестираме в хората, технологиите и продуктите си и не считаме да променяме бизнеса модела.
Интервюто взе Гергана Михайлова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ