Смята се, че Виктор е роден около 1788 г. Според

Смята се, че Виктор е роден към 1788 година Според осведомени, той е бил обикновено дете по рождение, само че е бил подценяван от родителите си алкохолици от ранната си възраст. Впоследствие той напуща цивилизования свят и заживява самичък в дивата природа.

Виктор бил в предпубертетна възраст, когато бил открит през 1800 година, само че минава през пубертета в границите на година или две. Не е известно по кое време и по какъв начин е заживял в гората, макар че съгласно известията той е бил забелязан там още през 1794 година През 1797 година е видян от трима ловци. Момчето съумява да избяга от тях, само че те въпреки всичко го хванали, когато опитал да се изкачи на едно дърво. Закарали го в близкия град, където една вдовица почнала да се грижи за него. Скоро, обаче, избягал и се върнал още веднъж в гората, където е забелязван от време на време през 1798 и 1799 година На 8 януари 1800 година той самичък напуснал гората.

Възрастта му е не е известна сигурно, само че съгласно жителите на селото момчето било на към 12 години. Неумението му да приказва, както и желанията му към храната и многочислените белези по тялото му, карали някои хора да мислят, че е бил в дивата природа през по-голямата част от живота си.

Откриването на Виктор

През 1797 година в Тарн е видяно дете на към девет или 10 години. Две години по-късно то е хванато от мъже с кучета, придружили го до село Лакаун и го предали на една вдовица. Той не ядял нищо, с изключение на сурови плодове или зеленчуци, които самичък си събирал. Седмица по-късно момчето избягало.

През зимата на 1799 година Виктор изминава дистанцията от Тарн до Аверон. На 6 -ти или 8 -ми януари 1800 той бил видян гол, изкривен и с разрошена коса от трима обущари, които го взели от гората. Той избягал за следващ път и бил открит след седмица в химическото почистване в градчето. Момчето не говорело и придвижванията му били безредни. Според философа Франсоа Дагоне, той ходел на четири крайници, ядял растения, бил окосмен, ням и глух.  Изпратили момчето в локалния дом за сираци три дни по-късно. Психиатърът Филип Пинел написал отчет за Виктор и го оповестил за психологично болен и глупак от раждането си.

Теория

За парижаните от това време дивото дете било обект на любознание и може би неповторим модел, по който може да се оцени теорията на Жан-Жак Русо за „ благородния дивак “ – концепцията, че човек е по-добре да е некултурен и в примитивно положение. Смятало се, че Виктор от Аверон сигурно ще получи обучение до няколко месеца, ще се възхищава на забележителностите на града и красноречиво ще споделя историята на своето оцеляване. Парижани, обаче, доста грешели.

Реалността била друга – Виктор бил едно неприятно, повърхностно момче, страдащо от конвулсивни и неконтролирани придвижвания, непрекъснато балансиращо като някое животно в менажерия, хапещо и драскащо тези, които му опонират. То не изразявало никаква обвързаност към тези, които го посещавали и бил изцяло апатичен към всички.

Малко откакто Виктор бил открит, локалният абат и професор по биология Пиер Йозеф Бонатер го прегледал. Той свалил облеклата на момчето и го извел на открито в снега. Това по никакъв метод не тормозило момчето. Виктор почнал да се забавлява, показвайки на Бонатер, че той е привикнал с голотата и студа. Комисарят на локалната администрация Констанс-Сент-Естев също следил момчето и споделил, че вижда нещо неизмеримо в държанието му, което го доближава до положението на дивите животни. В последна сметка момчето било отведено в Родес, където пристигнали и двама мъже, които търсели изгубените си синове. И двамата мъже били изгубили синовете си през Френска гражданска война, само че нито един от тях не припознал момчето за собствен наследник. Носели се и други клюки по отношение на произхода на момчето. Например, един слух твърдял, че момчето е извънбрачен наследник на нотариус, зарязан още като дребен, тъй като бил глух.

Първоначално за Виктор се грижел Националния институт за глухи и неми на Франция. Според резултатите от наблюдението, психиатърът Филип Пинел считал момчето за по-лошо от някои домашни животни.

Толкова за концепцията на Русо за „ благородния дивак “. Виктор бил считан за душевен неработоспособен, дете-идиот, което неотдавна било изоставено от разочарованите си родители. Онези, които го прегледали, изказали съмнение, че Виктор е вманиачен.

Герой

Не всички лекари в института били съгласни с диагнозата идиотизъм. Жан-Марк Гаспар Итар, тогава двадесет и шестгодишен, знаел, че Виктор е видян преди няколко години от няколко поданици, които живеели покрай горите на Каун. Итар подозирал, че момчето е живяло като дивак от четвъртата или петата си година. Седем години без социализация евентуално означавали, че Виктор е пропуснал опциите, които всяко малко дете има: влияние на езика и стимулиране от обществената среда. Най-вероятно Виктор въобще не бил глупак, а единствено лишено от опция за образование момче.

Жан Марк Гаспард Итар, млад студент по медицина, на процедура приел Виктор в дома си и разгласил отчети за неговия прогрес. Итар вярвал, че две неща отделят хората от животните: съпричастност и език. Той желал да цивилизова Виктор и се стремял да го научи да приказва и да показва човешки страсти. Виктор посочил забележителен ранен прогрес в разбирането на езика и четенето на елементарни думи, само че не съумял да премине оттатък главното равнище. Итар написал: „ При тези условия ухото му не беше орган за оценяване на звуците, техните артикулации и комбинации; не беше нищо друго с изключение на просто средство за самозапазване, което предупреждаваше за приближаването на рисково животно или рухването на плодове в дивата природа.

Най-често срещаните думи, които употребявал били опростени версии на думите « lait » (мляко) и « о, Dieu » (о, о). И въпреки всичко той свързвал избрани дейности със смисли, усвоявайки един тип пантомимичен език. Той също знаел по какъв начин да съчувства и да схваща човешките страсти: Итар разказва в бележките си сцена, в която Виктор изпитал тъгата по икономката, изгубила брачна половинка си. Виждайки сълзите й, Виктор взел спомагателната паница и принадлежности за хранене от преди малко поставената маса и ги прибирал назад в шкафа, с цел да не сe вадят в никакъв случай повече.

Виктор умрял на четиридесетгодишна възраст от пневмония в Париж през 1828 година в дома на мадам Герен.

Има рецензия по отношение на процеса на образование на Итар. Не е ясно за какво в никакъв случай не се е опитал да научи Виктор да употребява езика на жестовете. Независимо от това, през днешния ден има избрани хипотези, по отношение на Виктор. Едната е, че Дивото момче, въпреки и родено обикновено, е развило съществено психическо или психическо разстройство преди изоставянето си. Преждевременна шизофрения, детска неуравновесеност, аутизъм – към неговата позиция са приложени редица механически термини.

Ута Фрит, психолог по развиване, профилиран в аутизма и дислексията, счита, че Виктор от Аверон може да е бил аутист. Френският хирург и публицист Серж Аролес също декларира, че степента на аутизъм може да изясни част от несъответствието във физическото държание на Виктор. В книгата си „ Тайната на децата вълци “ Аролес слага под подозрение изказванието, че Виктор в действителност е бил див. Той акцентира невъзможността малко дете да оцелее единствено в дивата природа и изяснява белезите на Виктор с домашно принуждение, а не с разрушителната мощ на дивата природа.

Дали Виктор в действителност е бил див, или е бил измежду многото луди деца, определяни като „ диви “, може би в никакъв случай няма да разберем. Това, което знаем, с помощта на оповестените записки и бележки на Жан Итар е, че Виктор от Аверон е един от най-документираните случаи на несоциализирани деца в историята. Неспособността му да се научи да приказва към момента се разисква необятно от лингвистите, изключително тези, които учат усвояването на езика.

Автор: Десислава Михалева