Опасният мит за щастието от майчинството
Смята се, че майчинството е освен предназначението на всяка жена, само че и благополучие за нея. Израелският откривател Орна Донат в своя труд " Съжаление за майчинството " в детайли документира опита на дами, които декларират, че тяхното майчинство е неточност. Това признават най-обикновени, не маргинални дами на възраст от 26 до 73 години, с едно или повече деца. Те работят, учат, имат съпрузи и жилище и изцяло обезпечен живот. Тях ги сплотява едно - те са нещастни от това, че са станали майки. Защо това се случва и може ли обществото да се промени по този начин, че дамите да престанат да страдат от бремето на родителството? По тематиката с Орна Донат беседва журналистката Дария Шипачева за Лента.ру.
Кога осъзнахте, че сте " чайлдфри " и сблъскахте ли се с някакви проблеми - публично наказание, напън, рецензия?
Бях на 16, когато разбрах, че няма да съм майка , а не че няма да имам деца. Специално върша този акцент върху майчинството, а не върху децата, като че ли с тях нещо не е наред. Това че се разпознавам не като " чайлдфри ", а като жена, която не желае да бъде майка. Никога не съм считала нежеланието си да не съм майка за проблем, който би трябвало да вземам решение: за мен е разумно, че някои дами желаят да са майки, а други - не.
Установих, че обществото се отнася към мен по този начин, като че ли имам проблем, който би трябвало да бъде решен и това отношение стана мой проблем, а не моето отвращение като такова. Тук, в Израел, дамите, които не желаят да са майки, към момента се осъждат, назовават ги неистинен дами, неженствени, безумни, детски и егоцентрични.
От по кое време изучавате въпросите, свързани с майчинството, бащинството и родителството като цяло? И до какви съществени заключения стигнахте?
Занимавам се с проучвания за разликите сред половете в региона на майчинството и бащинството от 2003 година. През 2007 година опазих магистърска дисертация за израелските дами и мъже, които не желаят да бъдат родители. Това проучване разшири и задълбочи разбирането ми за обществената аксиома, съгласно която майчинството е " по природа ": приема се за естествено, че дамите желаят да са майки, тъй като са жени; допуска се, че е естествено всяка жена, която е физически и прочувствено здрава, да знае какво да прави след раждането на дете - нали е жена и сякаш е естествено всяка жена да оцени майчинството като почтена смяна в своя живот и да даде на обществото " благополучен край " на историята, защото това е същността на съществуването ѝ - нали е жена.
Разрешението на дамите и майките да формулират своите лични истории, които като предписание са доста разнородни, може да значи, че обществото би трябвало да премисли тази аксиома. Тя е доста потребна за страната, стопанската система, капиталистическия строй, религиозните режими и патриархалните хетеронормативни ползи. Да се признае, че има дами, които не се усещат удобно в майчинството и съжаляват за него значи да се разреши на дамите да са господарки на телата, мислите, спомените, страстите, стремежи и потребностите си. А това евентуално е рисково за обществото, защото неговото преуспяване е учредено на това, че дамите тихомълком " правят своята работа ", без да мислят за това, че може да се живее по различен метод.
Акцентирате върху майчинството, а не върху бащинството. Кои са главните разлики?
По въпросите на родителството има очевидни полови особености. Първо, върху мъжете не се оказва толкоз мощен напън да станат татковци, също така те могат да станат татковци и в по-късна възраст. Освен това, с цел да се считат за мъжествени, не е наложително да са татковци. А майчинството като че ли е доказателство за женственост. Второ, има полово разделяне във въпросите за грижата за децата - от дамите се чака, че точно те главно ще се занимават с възпитанието на общите деца. Така че доста мъже желаят да станат татковци и в това време имат вяра, че ще им се отдаде да избегнат отговорностите по възпитанието на децата си.
Интервюирах десетки мъже, които съжаляват за това, че са станали татковци. Една от значимите разлики сред тях и дамите е, че множеството от тях не са желали да бъдат татковци, само че партньорката им е мечтала да е майка, а те не са желали да се разделят с нея. Това се разграничава от тази обстановка, когато дамата ражда поради опасност от бракоразвод, а точно подобен е бил казусът при някои от участничките от проучването ми.
Беше ми нужна година и половина, с цел да намеря задоволителен брой дами за пълноценно проучване. Три дами отхвърлиха изявление скоро преди срещата - отхвърлиха присъединяване, тъй като не можеха да си разрешат да кажат на глас, че съжаляват за майчинството. Това не значи, че не съжаляват, те бяха сигурни в възприятията си, просто за тях беше нетърпимо да има очевидци за техните " срамни " прекарвания.
В проучването си казвате, че фройдитските теории единствено са задълбочили ситуацията на майките. Сега всяка неточност на дамата е доживотна контузия за детето, нали всички проблеми се коренят в детството. Това е непостижимо задължение за родителя, което носят главно майките. Какво може да се направи, с цел да се облекчи това задължение?
Мисля, че първата стъпка е дамите да се признаят за субекти, а не за обекти. Сякаш споделям нещо явно, само че в патриархалния ред за мнозина това не е явно - че сме хора от кръв и плът, а това значи, че ние с всички сили може да се стараем да сме идеални, само че да не успеем. А това значи, че може да позволяваме неточности.
Понякога даже въвличането на колегата не постоянно облекчава дамата?
Струва си да се замислим за какво правото на дамите да получават грижа и внимание е по-малко значимо, в сравнение с задължението да дават всичко това. Не съм срещу да се грижа за околните ми, желая да обърна внимание на това, че обществото има полза от такова разделяне на " услугите " по сексуален симптом.
Но природата няма общо - историята ни, обществените правила и персоналните истории приказват, че точно политическите ползи стоят в основата на сходни легенди.
Можете ли да си визиите идеално общество, в което майчинството ще престане да е непоносима тежест?
Наскоро четох публикация за сходен опит. Първото, което би трябвало да създадем за намаляването на гнета на майчинството, е да понижим натиска върху дамите като майки. Да премахнем този непосилен и нападателен императив, който кара незнаен брой дами да бъдат майки по единодушие, само че срещу желанието им. Да се разреши на дамите да взимат решение за майчинството, защото единствено те имат право на това решение, въпреки че непрестанно се вършат опити да бъде отнето правото им да се разпореждат с матката си.
След това ние би трябвало да преосмислим сегашния западен модел на образование на децата, защото той основава проблеми на доста дами. Необходими са съществени промени, които биха могли да облекчат някои компликации. В частност това е развиването на детските ясли и градини, смяна на това по какъв начин мъжете се социализират в бащинството, с цел да не е родителството единствено връзката " майка-дете ", данъчните облекчения, налично жилище и дотации за възнаграждение на детската градина. Трябва да помним и за връзката сред пола и обществената класа или така наречен феминизация на бедността. За да се борим с нея, би трябвало да отчитаме компликациите, с които се сблъскват майките с невисок приход, самотните майки, цветнокожите, мигрантките, представителките на ЛГБТ обществото, а също и майките с физически и умствени нарушавания.
Когато дамата е родила и не ѝ харесва родителския опит, тя като че ли няма избор в тази обстановка. Тя може да напусне фамилията, само че от това ще последва неоправдателната реакция на обществото. Как може да се промени тази обстановка?
Няма по какъв начин да се върне детето, а и да престанеш да си майка също не е допустимо. Но бремето на майчинството може да стане по-леко и по-малко разрушително, в случай че обществото по-малко осъжда разочарованите от родителството майки. Ситуацията може да се усъвършенства, в случай че изначално не уговаряме дамите да стават майки срещу волята им, убеждавайки ги, че майчинството безспорно е най-хубавото, което може да се случи с нас. Подобно изказване е баснословен мит. Но то регистрира, че дамите са разнообразни. . Какво може да направи обществото? Много деликатно да се вслуша какво споделят дамите и майките, да не ги жигосва като безотговорни, равнодушни и безумни.
Според Вас какъв брой дами в обществото, свободно от полови стандарти, биха предпочели да не стават майки? И какъв брой дами съжаляват за своето майчинство?
Не зная какъв брой дами биха предпочели да не стават майки, само че мога да кажа, че даже в равнопоставено общество не постоянно стопират да принуждават дамата към майчинство. Да вземем Норвегия - страна, която е най-близка към това, което може да назовем полово тъждество.. Тя ми написа, че в случай че в Италия, когато дамата няма сътрудник, дом, работа и не ражда дете, я смятат за виновна, в Норвегия никой няма да избегне натиска, защото там системата за обществено обезпечаване е добра и самотна майка може да отгледа дете. И от такива дами към момента чакат раждане на дете. В Норвегия нямаш опрощение!
Не зная какъв брой дами съжаляват, че са станали майки и не мисля, че в миналото ще разберем. Каквито и проучвания да се създадат, незнаен брой дами постоянно ще запазят това в загадка. Пишете, че доста дами се изтезават от решението да кажат или не на детето си, че съжаляват за майчинството си.
Какво е Вашето мнение - би трябвало ли да се споделя за това и по какъв начин да се направи, тъй че да не се травмира детето?
Не мога да кажа кой от разновидностите е по-добър. Просто желаех да схвана и да предам мислите на майки, които считат да поговорят със своите деца за това в миналото, когато те пораснат. Тези майки разграничават любовта към децата и съжалението за майчинството и желаят да обяснят на децата това комплицирано прочувствено положение. Да, те в действителност обичат децата, само че съжаляват за това, че са станали майки. В тяхното схващане това може да снеме възприятието за виновност от детските плещи. По този метод диалогът с децата за техните съжаления е метод да ги защитят. Освен това някои майки мислят, че си коства да кажат на децата си, че има възможност родителството да не се окаже толкоз радостно, както обществото дава обещание. За тях да си добра майка значи да покажеш на децата колкото се може повече благоприятни условия да се избегнат евентуални премеждия.
Преди години след лекция при мен пристигна студентка и сподели, че едвам в този момент схваща, че майка ѝ съжалява, че е станала майка. Тя за първи път осъзнала - нейната майка е била жена, която не е желала да бъде майка през цялото време и е била въвлечена в това от обществото. Тя ми описа, че за първи път е погледнала на майка си като на индивид, като на персона, а не просто родител и това ѝ е разрешило да изпита състрадание към майка си, а освен яд, виновност и отчаяние. Затова считам, че
Казвате, че съжалението за майчинството и любовта към детето са разнообразни неща. Срещали ли сте хора, които не са съумели да обикнат детето си? Как се живее с това?
Да, срещала съм дами, които са казвали, че не обичат някое от децата си. На мен това ми се коства разумно: да станеш майка значи да встъпиш в пожизнено отношение с човек, който към този момент не съществува, с човек, който не познавате и не си представяте какъв ще бъде. Може доста да наподобяват на вас и да въплъщават в себе си тези ваши черти, които не бихте желали да виждате всеки ден. Или противоположното - те ще са доста по-различни от вас и това ще ви нервира. Има доста разумни пояснения за това за какво дамата не може да обикне детето. И даже това да е разумно, не значи, че не е мъчително както за майката, по този начин и за детето. Нямам визия по какъв начин се живее с това. Мога да кажа, че майките би трябвало да имат опция да приказват намерено за това и да не чуват присъди. Може би, в случай че дамите получат опция да се изкажат и да бъдат признати, някои майки няма да се усещат чудовища.
В Русия и Израел се води " продетска " политика от време на време, стигаща до парадокси, като възбрана на абортите или налози за бездетност. Смятате ли, че това е дейно? И какви ограничения за повишение на раждаемостта биха сработили?
Ужасена съм, че се пробват по този метод да принудят дамите да станат майки. Това е същински призрачен сън, даже не мога да си показва какво от това може да докара до " преуспяване на страната и нейните жители. " Ако страните желаят да покачат раждаемостта, те би трябвало да се погрижат за своите гражданки: първо, да се отнасят към тях като към персони, които имат право да взимат решения и второ, да им дават естествени условия за развъждане на децата, в случай че дамите желаят да станат майки. Всякакви други способи - като възбрана на абортите, са обезчестяване на дамата. Това може да докара до стремежи резултат за обществото - децата ще се раждат. Но какъв позитив може да има в репродуктивното принуждение? Как след това политиците ще гледат в очите тези дами и техните деца?
Смятате ли за оправдано повишението на раждаемостта през 2019 година? Необходимо ли е това за развиването на обществото?
Не считам, че раждаемостта би трябвало да се усилва. Земята ще диша по-лесно, в случай че популацията стартира да понижава. Това, което страната би трябвало да направи, е да откри изобретателни способи за решаването на националните и стопански проблеми, без да протяга ръка на телата ни. Искам от ден на ден дами да могат да вземат решение свободно да бъдат майки или не. И в случай че те желаят това, аз единствено ще се веселя за тях, само че съм против насилственото повишение на демографията.
Смятате ли, че в този момент е най-трудното време за това да бъдеш майка или е имало по-трудни времена?
Не съм сигурна, че може да отговорим на този въпрос. В продължение на доста епохи мъжете са писали и са говорили от името на дамите, по тази причина нямаме задоволително количество почтени гласове на дами от предишното, които да опишат за своите усеща и отношение към майчинството.
Книгите и поезията разрешават да се предположили, че през десетилетия и епохи е имало дами, които не са били задоволени от майчинството, само че ние не може да знаем дали са съжалявали или не. Имам възприятието, че майчинството опонира на персоналното благополучие. Това се удостоверява от изявленията на доста майки - те безусловно споделят, че са заменили живота си за този на детето или са посветили живота си на детето. Смятам, че за доста дами възпитанието на детето е в сходство със устрема им към персонално благополучие.
Много дами в действителност усещат и знаят, че тяхното основно предопределение в живота е да са майки и да възпитават деца. Не бих желала да изключвам техния опит и опция да живеят щастливо редом с възпитанието на децата единствено, с цел да предам мисълта, че това не е нужно на всички от нас. Освен това дамите би трябвало да имат поради, че майчинството е път в незнайното.
Мнозина дават обещание, че " децата са благополучие ", само че това в реалност е лотария. Не може да знаете авансово дали майчинството ще промени живота ви към по-добро или по-лошо. Не споделям това, с цел да тревожа дамите или да ги откажа от майчинството - за дамите всички пътища би трябвало да са отворени. Опитвам се да кажа, че си коства да се подхожда с обич, подготвеност и благородни планове - това е.
Какво може да създадем за това идващото потомство да направи по-малко неточности в родителството?
Преподавам предмет, отдаден на последствията от майчинството и отхвърли от майчинството за обществото, в няколко университета и колежа на Израел. Последните 4 години повеждам групи за дами, които не са сигурни, че желаят да са майки. Срещаме се в продължение на 10 седмици и дружно обсъждаме техните усеща и мисли по тематиката.
Социологът Зигмунт Бауман изяснява, че в положение на независимост ние може да вършим това, което в други условия би било невероятно или рисковано. Ние може да вършим това, което желаеме, без да се опасяваме от наказване, затвор, мъчения, преследвания... Бауман ни споделя, че да живееш в свободна страна значи да правиш всичко отговорно. Вие сте свободни да преследвате задачите си, само че сте и свободни да грешите. Първото върви в комплект с второто. Бидейки свободни, вие може да сте сигурни, че никой няма да ви забрани да вършиме това, което желаете, само че никой няма да ви увери, че това, което желаете да извършите, ще ви донесе мечтаната изгода или въобще някаква изгода. Така че мисля, че може да помогнем на идващото потомство, като му предоставим свободата да станат родители, в случай че желаят и позволявайки им да схванат по-сложните неща за родителството, които са надалеч от черно-бялото разбиране на света.
Към това разбиране се отнася и разбирането, че за някои хора родителството може да стане неточност. Това не значи, че този, който го смята за неточност, се отхвърля от отговорността пред децата си - тъкмо противоположното. И това не значи, че ние като общество би трябвало да се отвърнем от този, който е позволил тази неточност, изключително в случай че точно това общество е тласкало с всички сили индивида към родителството.
Защо на дамите не би трябвало да се споделя " време ти е да раждаш, тъй като ще съжаляваш - децата са благополучие "?
Това е неприятна концепция, тъй като тези изявления не могат да бъдат истина за всички дами. Ние сме разнообразни и нашите субективни прекарвания, свързани с майчинството, са доста разнообразни. Да се дава сходно универсално обещания е незаконна немарливост: тези, които през днешния ден ви дават обещание благополучие, няма да дойдат при вас на следващия ден, с цел да ви оказват помощ да отгледате децата, родени по техен съвет.
Превод: Евгения Чаушева, Actualno.com
Кога осъзнахте, че сте " чайлдфри " и сблъскахте ли се с някакви проблеми - публично наказание, напън, рецензия?
Бях на 16, когато разбрах, че няма да съм майка , а не че няма да имам деца. Специално върша този акцент върху майчинството, а не върху децата, като че ли с тях нещо не е наред. Това че се разпознавам не като " чайлдфри ", а като жена, която не желае да бъде майка. Никога не съм считала нежеланието си да не съм майка за проблем, който би трябвало да вземам решение: за мен е разумно, че някои дами желаят да са майки, а други - не.
Установих, че обществото се отнася към мен по този начин, като че ли имам проблем, който би трябвало да бъде решен и това отношение стана мой проблем, а не моето отвращение като такова. Тук, в Израел, дамите, които не желаят да са майки, към момента се осъждат, назовават ги неистинен дами, неженствени, безумни, детски и егоцентрични.
От по кое време изучавате въпросите, свързани с майчинството, бащинството и родителството като цяло? И до какви съществени заключения стигнахте?
Занимавам се с проучвания за разликите сред половете в региона на майчинството и бащинството от 2003 година. През 2007 година опазих магистърска дисертация за израелските дами и мъже, които не желаят да бъдат родители. Това проучване разшири и задълбочи разбирането ми за обществената аксиома, съгласно която майчинството е " по природа ": приема се за естествено, че дамите желаят да са майки, тъй като са жени; допуска се, че е естествено всяка жена, която е физически и прочувствено здрава, да знае какво да прави след раждането на дете - нали е жена и сякаш е естествено всяка жена да оцени майчинството като почтена смяна в своя живот и да даде на обществото " благополучен край " на историята, защото това е същността на съществуването ѝ - нали е жена.
Разрешението на дамите и майките да формулират своите лични истории, които като предписание са доста разнородни, може да значи, че обществото би трябвало да премисли тази аксиома. Тя е доста потребна за страната, стопанската система, капиталистическия строй, религиозните режими и патриархалните хетеронормативни ползи. Да се признае, че има дами, които не се усещат удобно в майчинството и съжаляват за него значи да се разреши на дамите да са господарки на телата, мислите, спомените, страстите, стремежи и потребностите си. А това евентуално е рисково за обществото, защото неговото преуспяване е учредено на това, че дамите тихомълком " правят своята работа ", без да мислят за това, че може да се живее по различен метод.
Акцентирате върху майчинството, а не върху бащинството. Кои са главните разлики?
По въпросите на родителството има очевидни полови особености. Първо, върху мъжете не се оказва толкоз мощен напън да станат татковци, също така те могат да станат татковци и в по-късна възраст. Освен това, с цел да се считат за мъжествени, не е наложително да са татковци. А майчинството като че ли е доказателство за женственост. Второ, има полово разделяне във въпросите за грижата за децата - от дамите се чака, че точно те главно ще се занимават с възпитанието на общите деца. Така че доста мъже желаят да станат татковци и в това време имат вяра, че ще им се отдаде да избегнат отговорностите по възпитанието на децата си.
Интервюирах десетки мъже, които съжаляват за това, че са станали татковци. Една от значимите разлики сред тях и дамите е, че множеството от тях не са желали да бъдат татковци, само че партньорката им е мечтала да е майка, а те не са желали да се разделят с нея. Това се разграничава от тази обстановка, когато дамата ражда поради опасност от бракоразвод, а точно подобен е бил казусът при някои от участничките от проучването ми.
Беше ми нужна година и половина, с цел да намеря задоволителен брой дами за пълноценно проучване. Три дами отхвърлиха изявление скоро преди срещата - отхвърлиха присъединяване, тъй като не можеха да си разрешат да кажат на глас, че съжаляват за майчинството. Това не значи, че не съжаляват, те бяха сигурни в възприятията си, просто за тях беше нетърпимо да има очевидци за техните " срамни " прекарвания.
В проучването си казвате, че фройдитските теории единствено са задълбочили ситуацията на майките. Сега всяка неточност на дамата е доживотна контузия за детето, нали всички проблеми се коренят в детството. Това е непостижимо задължение за родителя, което носят главно майките. Какво може да се направи, с цел да се облекчи това задължение?
Мисля, че първата стъпка е дамите да се признаят за субекти, а не за обекти. Сякаш споделям нещо явно, само че в патриархалния ред за мнозина това не е явно - че сме хора от кръв и плът, а това значи, че ние с всички сили може да се стараем да сме идеални, само че да не успеем. А това значи, че може да позволяваме неточности.
Понякога даже въвличането на колегата не постоянно облекчава дамата?
Струва си да се замислим за какво правото на дамите да получават грижа и внимание е по-малко значимо, в сравнение с задължението да дават всичко това. Не съм срещу да се грижа за околните ми, желая да обърна внимание на това, че обществото има полза от такова разделяне на " услугите " по сексуален симптом.
Но природата няма общо - историята ни, обществените правила и персоналните истории приказват, че точно политическите ползи стоят в основата на сходни легенди.
Можете ли да си визиите идеално общество, в което майчинството ще престане да е непоносима тежест?
Наскоро четох публикация за сходен опит. Първото, което би трябвало да създадем за намаляването на гнета на майчинството, е да понижим натиска върху дамите като майки. Да премахнем този непосилен и нападателен императив, който кара незнаен брой дами да бъдат майки по единодушие, само че срещу желанието им. Да се разреши на дамите да взимат решение за майчинството, защото единствено те имат право на това решение, въпреки че непрестанно се вършат опити да бъде отнето правото им да се разпореждат с матката си.
След това ние би трябвало да преосмислим сегашния западен модел на образование на децата, защото той основава проблеми на доста дами. Необходими са съществени промени, които биха могли да облекчат някои компликации. В частност това е развиването на детските ясли и градини, смяна на това по какъв начин мъжете се социализират в бащинството, с цел да не е родителството единствено връзката " майка-дете ", данъчните облекчения, налично жилище и дотации за възнаграждение на детската градина. Трябва да помним и за връзката сред пола и обществената класа или така наречен феминизация на бедността. За да се борим с нея, би трябвало да отчитаме компликациите, с които се сблъскват майките с невисок приход, самотните майки, цветнокожите, мигрантките, представителките на ЛГБТ обществото, а също и майките с физически и умствени нарушавания.
Когато дамата е родила и не ѝ харесва родителския опит, тя като че ли няма избор в тази обстановка. Тя може да напусне фамилията, само че от това ще последва неоправдателната реакция на обществото. Как може да се промени тази обстановка?
Няма по какъв начин да се върне детето, а и да престанеш да си майка също не е допустимо. Но бремето на майчинството може да стане по-леко и по-малко разрушително, в случай че обществото по-малко осъжда разочарованите от родителството майки. Ситуацията може да се усъвършенства, в случай че изначално не уговаряме дамите да стават майки срещу волята им, убеждавайки ги, че майчинството безспорно е най-хубавото, което може да се случи с нас. Подобно изказване е баснословен мит. Но то регистрира, че дамите са разнообразни. . Какво може да направи обществото? Много деликатно да се вслуша какво споделят дамите и майките, да не ги жигосва като безотговорни, равнодушни и безумни.
Според Вас какъв брой дами в обществото, свободно от полови стандарти, биха предпочели да не стават майки? И какъв брой дами съжаляват за своето майчинство?
Не зная какъв брой дами биха предпочели да не стават майки, само че мога да кажа, че даже в равнопоставено общество не постоянно стопират да принуждават дамата към майчинство. Да вземем Норвегия - страна, която е най-близка към това, което може да назовем полово тъждество.. Тя ми написа, че в случай че в Италия, когато дамата няма сътрудник, дом, работа и не ражда дете, я смятат за виновна, в Норвегия никой няма да избегне натиска, защото там системата за обществено обезпечаване е добра и самотна майка може да отгледа дете. И от такива дами към момента чакат раждане на дете. В Норвегия нямаш опрощение!
Не зная какъв брой дами съжаляват, че са станали майки и не мисля, че в миналото ще разберем. Каквито и проучвания да се създадат, незнаен брой дами постоянно ще запазят това в загадка. Пишете, че доста дами се изтезават от решението да кажат или не на детето си, че съжаляват за майчинството си.
Какво е Вашето мнение - би трябвало ли да се споделя за това и по какъв начин да се направи, тъй че да не се травмира детето?
Не мога да кажа кой от разновидностите е по-добър. Просто желаех да схвана и да предам мислите на майки, които считат да поговорят със своите деца за това в миналото, когато те пораснат. Тези майки разграничават любовта към децата и съжалението за майчинството и желаят да обяснят на децата това комплицирано прочувствено положение. Да, те в действителност обичат децата, само че съжаляват за това, че са станали майки. В тяхното схващане това може да снеме възприятието за виновност от детските плещи. По този метод диалогът с децата за техните съжаления е метод да ги защитят. Освен това някои майки мислят, че си коства да кажат на децата си, че има възможност родителството да не се окаже толкоз радостно, както обществото дава обещание. За тях да си добра майка значи да покажеш на децата колкото се може повече благоприятни условия да се избегнат евентуални премеждия.
Преди години след лекция при мен пристигна студентка и сподели, че едвам в този момент схваща, че майка ѝ съжалява, че е станала майка. Тя за първи път осъзнала - нейната майка е била жена, която не е желала да бъде майка през цялото време и е била въвлечена в това от обществото. Тя ми описа, че за първи път е погледнала на майка си като на индивид, като на персона, а не просто родител и това ѝ е разрешило да изпита състрадание към майка си, а освен яд, виновност и отчаяние. Затова считам, че
Казвате, че съжалението за майчинството и любовта към детето са разнообразни неща. Срещали ли сте хора, които не са съумели да обикнат детето си? Как се живее с това?
Да, срещала съм дами, които са казвали, че не обичат някое от децата си. На мен това ми се коства разумно: да станеш майка значи да встъпиш в пожизнено отношение с човек, който към този момент не съществува, с човек, който не познавате и не си представяте какъв ще бъде. Може доста да наподобяват на вас и да въплъщават в себе си тези ваши черти, които не бихте желали да виждате всеки ден. Или противоположното - те ще са доста по-различни от вас и това ще ви нервира. Има доста разумни пояснения за това за какво дамата не може да обикне детето. И даже това да е разумно, не значи, че не е мъчително както за майката, по този начин и за детето. Нямам визия по какъв начин се живее с това. Мога да кажа, че майките би трябвало да имат опция да приказват намерено за това и да не чуват присъди. Може би, в случай че дамите получат опция да се изкажат и да бъдат признати, някои майки няма да се усещат чудовища.
В Русия и Израел се води " продетска " политика от време на време, стигаща до парадокси, като възбрана на абортите или налози за бездетност. Смятате ли, че това е дейно? И какви ограничения за повишение на раждаемостта биха сработили?
Ужасена съм, че се пробват по този метод да принудят дамите да станат майки. Това е същински призрачен сън, даже не мога да си показва какво от това може да докара до " преуспяване на страната и нейните жители. " Ако страните желаят да покачат раждаемостта, те би трябвало да се погрижат за своите гражданки: първо, да се отнасят към тях като към персони, които имат право да взимат решения и второ, да им дават естествени условия за развъждане на децата, в случай че дамите желаят да станат майки. Всякакви други способи - като възбрана на абортите, са обезчестяване на дамата. Това може да докара до стремежи резултат за обществото - децата ще се раждат. Но какъв позитив може да има в репродуктивното принуждение? Как след това политиците ще гледат в очите тези дами и техните деца?
Смятате ли за оправдано повишението на раждаемостта през 2019 година? Необходимо ли е това за развиването на обществото?
Не считам, че раждаемостта би трябвало да се усилва. Земята ще диша по-лесно, в случай че популацията стартира да понижава. Това, което страната би трябвало да направи, е да откри изобретателни способи за решаването на националните и стопански проблеми, без да протяга ръка на телата ни. Искам от ден на ден дами да могат да вземат решение свободно да бъдат майки или не. И в случай че те желаят това, аз единствено ще се веселя за тях, само че съм против насилственото повишение на демографията.
Смятате ли, че в този момент е най-трудното време за това да бъдеш майка или е имало по-трудни времена?
Не съм сигурна, че може да отговорим на този въпрос. В продължение на доста епохи мъжете са писали и са говорили от името на дамите, по тази причина нямаме задоволително количество почтени гласове на дами от предишното, които да опишат за своите усеща и отношение към майчинството.
Книгите и поезията разрешават да се предположили, че през десетилетия и епохи е имало дами, които не са били задоволени от майчинството, само че ние не може да знаем дали са съжалявали или не. Имам възприятието, че майчинството опонира на персоналното благополучие. Това се удостоверява от изявленията на доста майки - те безусловно споделят, че са заменили живота си за този на детето или са посветили живота си на детето. Смятам, че за доста дами възпитанието на детето е в сходство със устрема им към персонално благополучие.
Много дами в действителност усещат и знаят, че тяхното основно предопределение в живота е да са майки и да възпитават деца. Не бих желала да изключвам техния опит и опция да живеят щастливо редом с възпитанието на децата единствено, с цел да предам мисълта, че това не е нужно на всички от нас. Освен това дамите би трябвало да имат поради, че майчинството е път в незнайното.
Мнозина дават обещание, че " децата са благополучие ", само че това в реалност е лотария. Не може да знаете авансово дали майчинството ще промени живота ви към по-добро или по-лошо. Не споделям това, с цел да тревожа дамите или да ги откажа от майчинството - за дамите всички пътища би трябвало да са отворени. Опитвам се да кажа, че си коства да се подхожда с обич, подготвеност и благородни планове - това е.
Какво може да създадем за това идващото потомство да направи по-малко неточности в родителството?
Преподавам предмет, отдаден на последствията от майчинството и отхвърли от майчинството за обществото, в няколко университета и колежа на Израел. Последните 4 години повеждам групи за дами, които не са сигурни, че желаят да са майки. Срещаме се в продължение на 10 седмици и дружно обсъждаме техните усеща и мисли по тематиката.
Социологът Зигмунт Бауман изяснява, че в положение на независимост ние може да вършим това, което в други условия би било невероятно или рисковано. Ние може да вършим това, което желаеме, без да се опасяваме от наказване, затвор, мъчения, преследвания... Бауман ни споделя, че да живееш в свободна страна значи да правиш всичко отговорно. Вие сте свободни да преследвате задачите си, само че сте и свободни да грешите. Първото върви в комплект с второто. Бидейки свободни, вие може да сте сигурни, че никой няма да ви забрани да вършиме това, което желаете, само че никой няма да ви увери, че това, което желаете да извършите, ще ви донесе мечтаната изгода или въобще някаква изгода. Така че мисля, че може да помогнем на идващото потомство, като му предоставим свободата да станат родители, в случай че желаят и позволявайки им да схванат по-сложните неща за родителството, които са надалеч от черно-бялото разбиране на света.
Към това разбиране се отнася и разбирането, че за някои хора родителството може да стане неточност. Това не значи, че този, който го смята за неточност, се отхвърля от отговорността пред децата си - тъкмо противоположното. И това не значи, че ние като общество би трябвало да се отвърнем от този, който е позволил тази неточност, изключително в случай че точно това общество е тласкало с всички сили индивида към родителството.
Защо на дамите не би трябвало да се споделя " време ти е да раждаш, тъй като ще съжаляваш - децата са благополучие "?
Това е неприятна концепция, тъй като тези изявления не могат да бъдат истина за всички дами. Ние сме разнообразни и нашите субективни прекарвания, свързани с майчинството, са доста разнообразни. Да се дава сходно универсално обещания е незаконна немарливост: тези, които през днешния ден ви дават обещание благополучие, няма да дойдат при вас на следващия ден, с цел да ви оказват помощ да отгледате децата, родени по техен съвет.
Превод: Евгения Чаушева, Actualno.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ