Безръкият фотограф, който играе в Дяволското гърло
Смолянчанин снима събития гратис и по-късно подарява хиляди фотоси. Едва ли има доста фотографи, които могат да се похвалят с сходна активност. Емблематичният фотограф Цветан Маджаров обаче е тъкмо подобен " образец ". Наричат го уникат, и с право. На 79 години Цветан не стопира да обикаля и да снима. Няма по какъв начин да не бъде видян, той е единственият, който снима без ръце.
Последното огромно събитие, запечатано в обектива му, е откриването на събора на Рожен тази година. Но Цветан не стопира да фотографира нито през деня, нито нощем. През деня е на събития, а вечер - в заведенията за хранене запечатва паметни мигове на фамилии, колективи и двойки. Може да ви изненада в архива си и с ваша папарашка фотография, която наложително ще ви подари. Носи непрекъснато чанта, тежаща над 20 кг, с хиляди фотоси и при среща с човек стартира да рови, с цел да му даде неговите фрагменти. И съвсем постоянно с оскърбление връща тиканите в джобовете му за фотосите пари.
Цветан има неповторима орис. През 1981 година остава без ръце до китките при гърмеж като заварчик на рудник край Девин. И до момента на датата 24 март той черпи. Унищожавал детонатори, когато въглен от цигара възпламенява фитила на един тях. " Усетих единствено мощна експлозия и се подвигнах във въздуха като ракета. След това пъклен ме болеше при всяко докосване до откъснатите длани. Но ги упражнявах да ги употребявам такива, споделих си или ще се науча, или дяволите ще ме вземат ”, спомня си Цветан. Когато се разсънва след дни в болничното заведение, вместо да плаче, се радва, че е жив. Смята, че оттогава живее втори живот. Трагедията го принуждава да се оправя без длани до китките, повреждат се зрението и слухът му. Първоначално не вижда с едното око, в този момент зрението му е още по-лошо. С годините и не чува. Но не губи силата и вдъхновението да обикаля като изцяло здрав и да снима.
Няма огромно събитие в Смолян от близо 40 години, което да не е снимал със свои съоръжения към апарата, с цел да има захват. Почти няма смолянчанин, артист и политик, който да не е запечатал в кадър. " Имам над 170 000 единствено цветни фотоси у дома, само че в този момент поради слуха ми е доста мъчно. Всичките си фотоси ги разпродавам. Искам да слушам живота на открито ", споделя Цветан.
Той работи и за смолянския вестник „ Отзвук ”. През живота си оставал няколко пъти без фотоапарат. Три пъти домът му бил ограбван, само че не се отчаял. Само на фолкзвезди до момента е направил над 4000 фотоси. Още толкоз са фотосите му с естрадни реализатори, известни персони, политици и водачи на партии. Казва, че са му се събрали общо към 270 хиляди цветни и черно-бели фотоси. Подрежда ги в кашони у дома, които към този момент тежат към 200 кг. Освен тях неизвадени остават фотосите и в още 10 хиляди ленти.
През 2016 година Цветан откри своя галерия в Смолян дружно с ученика Мирослав Бекяров, който също е с увреждания. Целта на изложбата бе да се съберат пари за нов слухов уред на Цветан и рехабилитация на Мирослав. Пловдивска компания също му подари преди време слухов уред, но все пак Цветан не чува.
Споделя, че едни от най-ценните за него са фотосите му с Катя Паскалева. " От 1966 година се познаваме с нея, тя постоянно ще ми бъде фаворитка, до момента в който съм жив ", споделя Маджаров. Мечтата му е да си направи личен фотоалбум, с който да кандидатства за Книгата на Гинес.
Освен да снима обича и да се катери. А е прочут и с безконечното си възприятие за комизъм.
Фотохроникьорът взе участие и в сериала „ Дяволското гърло “. Безръкият фотограф бе сниман в всеобщите подиуми на площадното пространство пред постройките на регионалната и общинската администрация. Цветан Маджаров в подмяна снима освен „ митинга “ във кино лентата, само че за спомен и целия екип на „ Дяволското гърло ", а не пропусна да се снима и с Владо Карамазов.
Последното огромно събитие, запечатано в обектива му, е откриването на събора на Рожен тази година. Но Цветан не стопира да фотографира нито през деня, нито нощем. През деня е на събития, а вечер - в заведенията за хранене запечатва паметни мигове на фамилии, колективи и двойки. Може да ви изненада в архива си и с ваша папарашка фотография, която наложително ще ви подари. Носи непрекъснато чанта, тежаща над 20 кг, с хиляди фотоси и при среща с човек стартира да рови, с цел да му даде неговите фрагменти. И съвсем постоянно с оскърбление връща тиканите в джобовете му за фотосите пари.
Цветан има неповторима орис. През 1981 година остава без ръце до китките при гърмеж като заварчик на рудник край Девин. И до момента на датата 24 март той черпи. Унищожавал детонатори, когато въглен от цигара възпламенява фитила на един тях. " Усетих единствено мощна експлозия и се подвигнах във въздуха като ракета. След това пъклен ме болеше при всяко докосване до откъснатите длани. Но ги упражнявах да ги употребявам такива, споделих си или ще се науча, или дяволите ще ме вземат ”, спомня си Цветан. Когато се разсънва след дни в болничното заведение, вместо да плаче, се радва, че е жив. Смята, че оттогава живее втори живот. Трагедията го принуждава да се оправя без длани до китките, повреждат се зрението и слухът му. Първоначално не вижда с едното око, в този момент зрението му е още по-лошо. С годините и не чува. Но не губи силата и вдъхновението да обикаля като изцяло здрав и да снима.
Няма огромно събитие в Смолян от близо 40 години, което да не е снимал със свои съоръжения към апарата, с цел да има захват. Почти няма смолянчанин, артист и политик, който да не е запечатал в кадър. " Имам над 170 000 единствено цветни фотоси у дома, само че в този момент поради слуха ми е доста мъчно. Всичките си фотоси ги разпродавам. Искам да слушам живота на открито ", споделя Цветан.
Той работи и за смолянския вестник „ Отзвук ”. През живота си оставал няколко пъти без фотоапарат. Три пъти домът му бил ограбван, само че не се отчаял. Само на фолкзвезди до момента е направил над 4000 фотоси. Още толкоз са фотосите му с естрадни реализатори, известни персони, политици и водачи на партии. Казва, че са му се събрали общо към 270 хиляди цветни и черно-бели фотоси. Подрежда ги в кашони у дома, които към този момент тежат към 200 кг. Освен тях неизвадени остават фотосите и в още 10 хиляди ленти.
През 2016 година Цветан откри своя галерия в Смолян дружно с ученика Мирослав Бекяров, който също е с увреждания. Целта на изложбата бе да се съберат пари за нов слухов уред на Цветан и рехабилитация на Мирослав. Пловдивска компания също му подари преди време слухов уред, но все пак Цветан не чува.
Споделя, че едни от най-ценните за него са фотосите му с Катя Паскалева. " От 1966 година се познаваме с нея, тя постоянно ще ми бъде фаворитка, до момента в който съм жив ", споделя Маджаров. Мечтата му е да си направи личен фотоалбум, с който да кандидатства за Книгата на Гинес.
Освен да снима обича и да се катери. А е прочут и с безконечното си възприятие за комизъм.
Фотохроникьорът взе участие и в сериала „ Дяволското гърло “. Безръкият фотограф бе сниман в всеобщите подиуми на площадното пространство пред постройките на регионалната и общинската администрация. Цветан Маджаров в подмяна снима освен „ митинга “ във кино лентата, само че за спомен и целия екип на „ Дяволското гърло ", а не пропусна да се снима и с Владо Карамазов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ