Смолян. На 172 години е най-старата камбана в Смолян, дошла

Смолян. На 172 години е най-старата камбана в Смолян, пристигнала е от Австрия. Това сподели за Радио „ Фокус ” – Смолян шефът на РИМ „ Стою Шишков ” в Смолян Таня Марева, която през днешния ден взе участие в научна конференция, отдадена на празника на Обединения град Смолян – 18 юни с тематиката: „ Камбаните на смолянските църкви ”. По нейните думи на камбаната има надпис, че е създадена през 1845 година от Йохан Готлиб Йенихан и е пристигнала от австрийския град Кремс. Марева допуска, че това в действителност е камбана към часовника на устовската черква „ Свети Никола ”. „ Камбаната е към момента там, само че часовникът, за жалост, е свален поради проблеми в устройството, само че проучванията не престават и е исторически факт, че толкоз остаряла камбана - над 170 години, е пристигнала чак от Австрия тук в Смолян ”, сподели Марева. Разказа и за други забавни камбани в града. По думите й първата камбана, основана на място, е на църквата „ Свети Теодор Стратилат ”. „ 30 март 1876 година “ е написано на самата камбана от Българската екзархиска общественост на църквата „ Свети Теодор Стратилат ”. Интересна е и историята на друга камбана в същата черква, която през 1892 година е отлята в памет на Радю Енков. Той е бил един младеж, умрял на 20 години. Усещайки гибелта си той подарява безусловно всичко на църквата. Няколко години по-късно хората от енорията вземат решение, че в негова памет си заслужава да се излее една камбана ”, сподели Марева. По думите й 11-те камбани на църквата „ Свети Висарион Смоленски ” също са неповторими. Докато другите църкви обаче са правени през ХІХ век, знае се, че църквата „ Свети Висарион Смоленски ” е издигната при започване на ХХІ век, осветена е през юли 2006 година, малко преди този момент – на 30 септември 2005 година са осветени неповторимите камбани. „ Те са основани в Москва, с посветителски надписи, с ктиторски надписи от фамилията на донорите и най-важното – с неповторим глас, който е основан от особено общество за древноруска музикална просвета, което е едно от най-сериозните звена за проучвания на камбанното изкуство на Източноправославния свят ”, изясни шефът на историческия музей в града. Марева добави, че този материал е една първа стъпка за проучване на камбаните и намира доста необятно поле оттук насетне в региона на чисто техническите характерности на камбаните. „ Надявам се, че този материал ще даде едни положителни основи за създаване на туристически направления, тъй като в последна сметка туризмът ще бъде една от вероятностите за развиване на нашия град. Със звън на камбани дано смолянчани да посрещнем празника на нашия град ”, сподели в умозаключение Таня Марева. Даниела БОЙКОВА