Смолян. На 17 януари се навършват 140 години от Освободителния

...
Смолян. На 17 януари се навършват 140 години от Освободителния
Коментари Харесай

Смолян: Навършват се 140 години от Освободителния поход на ген. Пьотр Черевин и влизането му с Казашката кавалерийска бригада в квартал Устово

Смолян. На 17 януари се навършват 140 години от Освободителния поход на ген. Пьотр Черевин и влизането му с Казашката кавалерийска бригада в смолянския квартал " Устово ", където е посрещнат от локалното население като избавител. Това оповестиха за Радио „ Фокус “ – Смолян от Регионалния исторически музей „ Стою Шишков “ в Смолян.
През януари 1878 година в подстъпите на Родопите се водят последните решителни боеве за изхода на освободителната Руско-турска война. След разбиването на армията на Сюлейман паша при Пловдив и освобождението на града на 4 януари 1878 година стартира настъпателният поход на съветските войски в Родопския масив. Боевете при с. Брестник на 4 и 5 януари имат огромно оперативно значение за по-нататъшното развиване на военните дейности. Пресечен е пътят на турската войска за оттегляне към равнината. Оттук нататък отстъпващите турски табори се насочват в две съществени направления: източно от Асеновград-Хасково-Кърджали, и втората – по поречието на Чепеларска река към Гюмюрджина.
На 12 януари 1878 година Казашката кавалерийска бригада на военачалник Черевин, в състав от осем сотни, потегля от Асеновград в посока Бачково-Павелско-Хвойна-Чепеларе-Устово-Рудозем-Златоград-Димотика.
В Павелско русите влизат на 14 януари късно вечерта. Ген. Черевин е признат в къщата на Бялиолу, само че взема решение да продължат още същия ден към Чепеларе. Но на Бухлийца ги настига снежна стихия. Черевин се връща в Павелско и през нощта привиква съвет. Решават павелци, хвойненци и малевци да излязат рано сутринта на 16-и с лопата да чистят пътя, покрит от снежни преспи. Гологлави и въодушевени, с крясъци „ Свубодна България ” хората в ранната заран разчистват снега пред Селище. Колоната минава и по пътя за Чепеларе настига отстъпващия зложелател.
На 16 януари са в Чепеларе. „ По тесния и замръзнал присоен път сред Лещювица и Долна махала – написа Васил Дечов в книгата си „ Миналото на Чепеларе ” – бавно се движела една дълга черна верига, прилична и на реденица от ели, и на голяма черна засукана шнур. Тая верига била съветска конна войска…Влизането и настаняването на казаците в махалите и по къщите внесло огромно раздвижване в ограбеното село и неописуема наслада в душите и сърцата на християнското население. Жени и деца с кръстене и плачене ( от наслада ) вкарвали „ братушките ” в оголените и полуразрушените къщи, само че мъчително им било, че не могли да ги нагостят, тъй като нищо друго нямало в къщи за ястие, с изключение на овесена и арпова каша ”. Населението на с. Забърдо изпраща представители на Заградската чука да гледат по кое време ще се задават русите. По дадения от тях сигнал мало и огромно се събират да посрещнат „ москофа ”.
На 17 януари 1878 година камбаните на двете устовски църкви известяват навлизането на русите, които са посрещнати възторжено от локалното население. „ Радостта беше неописуема – споделя Стою Шишков – предишното се не помни. Това бе за първи път от епохи, когато съветски крайник стъпваше в сърцето на Родопите ”. Командващият с щаба си е настанен в дома на родолюбеца Хаджи Иван, а казаците – по къщите на селото. След освобождението на " Устово " се образува краткотрайна българска администрация. На 18 януари конен отряд с 30 конници се насочва за Долно Райково и Смолян.
Руският отряд от " Устово ", минавайки през Кавгаджик, продължава по долината на р. Арда. В Рудозем настига колоната на отстъпващия Фауд паша и я нападна. Загиват към 300 души и са пленени бойни турски флагове. След 50-километров тежък поход в снежната стихия стигат Златоград. В кореспонденцията на грузинския публицист Георгий Гремели, служил като капитан в казашката бригада, минала през Родопите, се споделя: „ ….. На 19-и наближаваме селото Даръдере и долината на река Даръдере …сред компликациите, претърпени от конницата през тази война, най-трудно беше тук. Нямаше и стотина крачки прав път, катерихме се и се спускахме по заледените скатове, тук-там тъпчихме в преспи … ”.
Денят 19 януари 1878 година остава трайно в националната памет на златоградчани. Идването на съветските войски е възпято в националната ария:
„ … Москофън се е настанил
В Шипка и Плевен седене
Очине му са в Едерне
В Едерне и Даръ-дере … ”.
Руската войска в началото прекосява Родопите единствено по направление Хасково-Кърджали-Момчилград и Асеновград-Смолян-Златоград. Гарнизони тя не оставя в нито едно населено място. В по-голямата част от междинната и цялата западна част от Родопите съветските войски не стъпват. Причините за това са две: Първо – заради развоя на военните дейности на изток, и второ – заради зима и компликациите при придвижване, ръководство и битово устройване на войската. Това има и съдбоносни последици за популацията на огромната планина.
Изкуствено и незаслужено откритата граница според Берлинския контракт, която разделя еднородното българско население на две елементи, довежда до непрекъснатия блян и поражда нова битка на хората от двете страни на границата за цялостното обединяване на Родопската област. Този развой приключва, въпреки и ненапълно, с Балканската война.
Източник: focus-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР