Сметната палата е изтрила постфактум десетки таблици със статистика от

Сметната палата е изтрила постфактум десетки таблици със статистика от основния си одит за успеваемостта на събирането на налозите от Националната организация за приходите (НАП), оповестява Mediapool.

Данните, в които се съдържаше най-важната информация от одита, са отстранени от формалния отчет от инспекцията известно време след публикуването му.

Одитът на Национална агенция за приходите се чакаше към две години, а резултатите от него бяха оповестени пред обществеността на 5 септември. Тогава общественият отчет съдържаше десетки приложения с необявявани до момента от Национална агенция за приходите данни за събирането на налози, осигуровки и други обществени вземания. Почти всички таблици включваха статистическа информация за активността на Национална агенция за приходите. Имаше единични образци за данни по отношение на няколко компании, за които евентуално е имало съображение да бъдат заличени.

За първи път в одита бе оповестено, че през 2016 година Национална агенция за приходите е отписала задължения за 10 милиарда лева - статистика, която към този момент не може да бъде открита.

От отчета ставаше ясно още, че към 31 декември 2016 година Национална агенция за приходите има да събира умопомрачителната сума от 29.8 милиарда лева, какъвто е общият размер на просрочените обществени държавни вземания към тази дата. 85% от тези пари са мъчно събираеми или несъбираеми, пишеше в таблиците. Едва към 2.3 милиарда лева са събираемите задължения, а 1.5 милиарда лева.- отчасти събираемите.

За да не набъбва снежното кълбо на несъбираемите задължения, от 2016 година организацията си издейства смяна в закона, която ѝ дава право служебно да отписва задължения, за които е изтекла безспорната отминалост от 10 години. Благодарение на тази наредба единствено през 2016 година Национална агенция за приходите е отписала задължения за 10 милиарда лева, от които 9.4 милиарда лева са по ревизионни актове.

Сметната палата е решила да цензурира всичките приложения в отчета с претекста, че става дума за данъчно-осигурителна загадка, обясниха от институцията. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс обаче категорично написа, че въпросната загадка включва "конкретни индивидуализиращи данни " за данъкоплатците по отношение на банковите им сметки, размера на приходите и налозите им и комерсиалната им активност. Тоест, статистиката за работата на Национална агенция за приходите в одита на Сметната палата по никакъв метод не може да се смята за каквато и да било загадка. Председателят на палатата Цветан Цветков се ангажира да направи повторна инспекция на характера на информацията в изтритите таблици, с цел да се откри дали фактически става дума за някакъв тип загадка.

Проверките на Национална агенция за приходите са обичайно едни от най-чувствителните одити, които палатата прави. Те се отнасят до активността на Министерството на финансите, което може да въздейства върху бюджета на палатата.

Неслучайно, преди време в изявление ръководителят на Сметната палата Цветан Цветков предложи бюджетът на институцията да бъде независим, част от държавния бюджет, без опция финансовото министерство и държавното управление да вършат корекции по него. "В противоположен случай има спор на ползи сред палатата като контролиращ орган и изпълнителната власт, която е обект на нашите инспекции. Има риск при неуместна рецензия от наша страна да има отрицателна промяна в бюджета на палатата. Това би ни сложило според от изпълнителната власт ", сподели тогава Цветков.