Влошаване на показателите за сближаване с еврото в 7 страни. Сред тях и България
Смесен прогрес е реализиран от 2018 година до момента от страните в Европейски Съюз, които не членуват в Еврозоната, по икономическото доближаване с валутния съюз. Това заключава Европейската централна банка (ЕЦБ) в двугодишния си Доклад за конврегенцията, съобщи Българска телеграфна агенция. В документа, който излиза на всеки две години, се прави оценка напредъка в приемането на еврото от 7 страни в Европейски Съюз, които все още не са в Еврозоната, отбелязва институцията в прессъобщение на уеб страницата си през днешния ден.
България и Хърватия са поели редица задължения в политически области, които са мощно свързани с безпроблемното присъединяване във валутно-курсовия механизъм И Ар Ем 2 (ERM II), установи ЕЦБ на фона на подадената безапелационна поръчка за ускорено кандидастване за Чакалнята на Еврозоната.
По критерия за ценовата непоклатимост банката е открила утежняване при следените страни по отношение на обстановката, разказана в предходния отчет. България, Полша, Румъния, Чехия и Унгария са отчели инфлация много над референтната стойност от 1,8 %, до момента в който в Швеция индикаторът е под референтната стойност, а в Хърватия - много под нея. През идните години се чака намаляване на инфлацията в множеството от страните. По-конкретно за България по отношение на 12-месечната междинна стойност на Хармонизирания показател на потребителските цени у нас инфлацията е 2,6%. Банката споделя опасения, че на фона на коронавирусната пандемия налице е високо равнище на неустановеност за това по какъв начин този размер ще се развие в идните месеци. Притесненита за устойчивостта на инфлационната конвергенция у нас в дълготраен проект са обусловени най-много от нарастването на единичните разноски за труд, по-специално в интервала 2017-2018 година Според банката процесът по равнене най-вероятно ще докара до позитивна разлика в инфлацията по отношение на Еврозоната, защото брутният вътрешен артикул на глава от популацията и цените са доста по-ниски у нас, в сравнение с в валутния съюз.
Като рекомендация против евентуален риск от натрупването на непотребен ценови напън и макроикономически несъответствия от банката предлагат процесът по наваксване да бъде подсилен от съответните политики. Очакванията са през идващите години инфлацията да се намалява в множеството от обсъжданите страни. 2020 година по-скоро ще се характеризира с дефлационен напън, свързан от внезапното поевтиняване на петрола.
Никоя от обсъжданите страни сега не е в И Ар Ем 2, само че България и Хърватия публично аплайваха за включване в механизма надлежно през 2018 и 2019 година, се напомня в отчета. Двете страни са подхванали обилни стъпки по политическите задължения за присъединение към механизма в близко бъдеще, показва ЕЦБ.
По условието за дълготрайните лихвени проценти единствено една от обсъжданите седем страни - Румъния - регистрира проценти над референтната стойност от 2,9 на 100. Най-ниски дълготрайни лихвени проценти са регистрирани за България и Швеция, което значи, че и по този аршин страната ни към този момент не дава отговор на рамката от Маастрихт. В интервала април 2019 година - март 2020 година дълготрайните лихви у нас приблизително са 0,3%.
По отношение на бюджетния баланс и дълга страната ни продължава да дава отговор на критериите от Маастрихт през 2019 година Банката обаче предизвестява, че се чака доста утежняване на фискалната обстановка през тази и идната година.
„ Извън подтекста на политическите ограничения за справяне с пандемията на COVID-19, благоразумните и насочени към растежа фискални политики остават от основно значение за гарантирането на постоянни обществени финанси в бъдеще “, се споделя в отчета.
„ Друг значим фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето все по този начин е качеството на институционалната среда. С изключение на Швеция качеството на работа на институциите и ръководството е относително ниско в обсъжданите страни, изключително в България, Румъния, Хърватия и Унгария “, показват още от ЕЦБ в прессъобщение.
Освен това, в никоя от обсъжданите страни правната рамка към момента не е изцяло съвместима с всички условия за въвеждане на еврото, обобщават от ЕЦБ.
България и Хърватия са поели редица задължения в политически области, които са мощно свързани с безпроблемното присъединяване във валутно-курсовия механизъм И Ар Ем 2 (ERM II), установи ЕЦБ на фона на подадената безапелационна поръчка за ускорено кандидастване за Чакалнята на Еврозоната.
По критерия за ценовата непоклатимост банката е открила утежняване при следените страни по отношение на обстановката, разказана в предходния отчет. България, Полша, Румъния, Чехия и Унгария са отчели инфлация много над референтната стойност от 1,8 %, до момента в който в Швеция индикаторът е под референтната стойност, а в Хърватия - много под нея. През идните години се чака намаляване на инфлацията в множеството от страните. По-конкретно за България по отношение на 12-месечната междинна стойност на Хармонизирания показател на потребителските цени у нас инфлацията е 2,6%. Банката споделя опасения, че на фона на коронавирусната пандемия налице е високо равнище на неустановеност за това по какъв начин този размер ще се развие в идните месеци. Притесненита за устойчивостта на инфлационната конвергенция у нас в дълготраен проект са обусловени най-много от нарастването на единичните разноски за труд, по-специално в интервала 2017-2018 година Според банката процесът по равнене най-вероятно ще докара до позитивна разлика в инфлацията по отношение на Еврозоната, защото брутният вътрешен артикул на глава от популацията и цените са доста по-ниски у нас, в сравнение с в валутния съюз.
Като рекомендация против евентуален риск от натрупването на непотребен ценови напън и макроикономически несъответствия от банката предлагат процесът по наваксване да бъде подсилен от съответните политики. Очакванията са през идващите години инфлацията да се намалява в множеството от обсъжданите страни. 2020 година по-скоро ще се характеризира с дефлационен напън, свързан от внезапното поевтиняване на петрола.
Никоя от обсъжданите страни сега не е в И Ар Ем 2, само че България и Хърватия публично аплайваха за включване в механизма надлежно през 2018 и 2019 година, се напомня в отчета. Двете страни са подхванали обилни стъпки по политическите задължения за присъединение към механизма в близко бъдеще, показва ЕЦБ.
По условието за дълготрайните лихвени проценти единствено една от обсъжданите седем страни - Румъния - регистрира проценти над референтната стойност от 2,9 на 100. Най-ниски дълготрайни лихвени проценти са регистрирани за България и Швеция, което значи, че и по този аршин страната ни към този момент не дава отговор на рамката от Маастрихт. В интервала април 2019 година - март 2020 година дълготрайните лихви у нас приблизително са 0,3%.
По отношение на бюджетния баланс и дълга страната ни продължава да дава отговор на критериите от Маастрихт през 2019 година Банката обаче предизвестява, че се чака доста утежняване на фискалната обстановка през тази и идната година.
„ Извън подтекста на политическите ограничения за справяне с пандемията на COVID-19, благоразумните и насочени към растежа фискални политики остават от основно значение за гарантирането на постоянни обществени финанси в бъдеще “, се споделя в отчета.
„ Друг значим фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето все по този начин е качеството на институционалната среда. С изключение на Швеция качеството на работа на институциите и ръководството е относително ниско в обсъжданите страни, изключително в България, Румъния, Хърватия и Унгария “, показват още от ЕЦБ в прессъобщение.
Освен това, в никоя от обсъжданите страни правната рамка към момента не е изцяло съвместима с всички условия за въвеждане на еврото, обобщават от ЕЦБ.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ