Световният проблем с онкоболните деца
Смъртта на шест годишното момиченце Мария, което си отиде без време поради онкологично заболяване, провокира състоятелен яд измежду родители, както и диспути в Народното събрание. Връчването на фактура от 14 000 лв. в най-критичния миг, когато не би трябвало да се губи и секунда време, е нещо немислимо.
Немислимите суми за лекуване на онко заболели деца обаче са освен български проблем. Ще се изнижат столетията и в миналото в бъдещето учещите история ще попаднат на следното срамно наблюдаване: единственият метод дете от епохата на милениума да се излекува от рак, е родителите му подемат акции, да търсят помощта на Фейсбук, благотворителни групи, сърцати хора, профилирани страници, спонтанни акции, дарения посредством есемеси, пей пал, продажба на личните им жилища, заеми. Да се отдадат на безкрайни и проточващи се акции, които се възобновяват при всяко завръщане на заболяването, не постоянно се осъществят даже до дъно, и то не поради неналичието на съпричастие, а тъй като такива деца има доста и е мъчно да се помогне на всички.
И до момента в който всички поставяме всевъзможни старания за спасяването на тези деца, честваме събирането на средства, следим с неспокойствие и горест положението им, пропущаме да кажем най-важното: това е изцяло неуместно. Идеята деца да се лекуват от онкоболни болести със стотици хиляди евро, е най-ужасяващият кусур на гордичкото от напредъка си съвремие. Напълно съм наясно с неуредиците в здравната система в България, само че има и нещо оттатък нея. И то, нито повече, ни по-малко, води просто към световния капитализъм. Колкото и добре да е признато, че той е " най-хубавият от всички вероятни светове ", има нещо изключително гнусно в неналичието на общ, в случай че не международен, най-малко европейски план, който един път вечно да направи единственото човешко нещо, което може да се направи с тези деца: лекуването им да бъде мигновено, гратис, с добре построени структури от лечебни заведения, самолетни връзки, занимаващи се само с това. Америка и Китай влизат в търговски войни за трилиони, 26 души имат колкото половината човечество, Сирия води война, тъй като в Сирия се продава оръжие за милиарди, пресмятат се загубите на Huawei, приходите от атомни централи, сюжетите към паунда след Brexit, балоните на пазара на парцели, дали рекламките в Youtube да бъдат от по 5 или 6 секунди и по какъв начин това би повлияло на пазара, имайки поради държанието на потребителя и допустимо ли да се отпусне още 1 секунда или не: всичко, което се монетизира добре, е нещо, за което се мисли добре. Но защото онкоболните деца са надалеч от движещите сили на стопанската система, са оставени просто на остарели и на места работещи човешки жестове, на " човешкото сърце ", на " добротата ", на това " да се молим на Бог ". Това е огромен позор, само че за него не се мисли толкоз, що се касае за черния петък. Там човешкото сърце изпомпва повече икономическа кръв.
Автор: Райко Байчев
Немислимите суми за лекуване на онко заболели деца обаче са освен български проблем. Ще се изнижат столетията и в миналото в бъдещето учещите история ще попаднат на следното срамно наблюдаване: единственият метод дете от епохата на милениума да се излекува от рак, е родителите му подемат акции, да търсят помощта на Фейсбук, благотворителни групи, сърцати хора, профилирани страници, спонтанни акции, дарения посредством есемеси, пей пал, продажба на личните им жилища, заеми. Да се отдадат на безкрайни и проточващи се акции, които се възобновяват при всяко завръщане на заболяването, не постоянно се осъществят даже до дъно, и то не поради неналичието на съпричастие, а тъй като такива деца има доста и е мъчно да се помогне на всички.
И до момента в който всички поставяме всевъзможни старания за спасяването на тези деца, честваме събирането на средства, следим с неспокойствие и горест положението им, пропущаме да кажем най-важното: това е изцяло неуместно. Идеята деца да се лекуват от онкоболни болести със стотици хиляди евро, е най-ужасяващият кусур на гордичкото от напредъка си съвремие. Напълно съм наясно с неуредиците в здравната система в България, само че има и нещо оттатък нея. И то, нито повече, ни по-малко, води просто към световния капитализъм. Колкото и добре да е признато, че той е " най-хубавият от всички вероятни светове ", има нещо изключително гнусно в неналичието на общ, в случай че не международен, най-малко европейски план, който един път вечно да направи единственото човешко нещо, което може да се направи с тези деца: лекуването им да бъде мигновено, гратис, с добре построени структури от лечебни заведения, самолетни връзки, занимаващи се само с това. Америка и Китай влизат в търговски войни за трилиони, 26 души имат колкото половината човечество, Сирия води война, тъй като в Сирия се продава оръжие за милиарди, пресмятат се загубите на Huawei, приходите от атомни централи, сюжетите към паунда след Brexit, балоните на пазара на парцели, дали рекламките в Youtube да бъдат от по 5 или 6 секунди и по какъв начин това би повлияло на пазара, имайки поради държанието на потребителя и допустимо ли да се отпусне още 1 секунда или не: всичко, което се монетизира добре, е нещо, за което се мисли добре. Но защото онкоболните деца са надалеч от движещите сили на стопанската система, са оставени просто на остарели и на места работещи човешки жестове, на " човешкото сърце ", на " добротата ", на това " да се молим на Бог ". Това е огромен позор, само че за него не се мисли толкоз, що се касае за черния петък. Там човешкото сърце изпомпва повече икономическа кръв.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ