Новият крал рискува да види разпада на Великобритания
Смъртта на английската кралица Елизабет II към този момент стартира да провокира политически катаклизми. Една от страните от Британската общественост (която в този момент се оглавява от крал Карл III) неотложно разгласи желанието си да " стане в действителност суверенна страна ", т.е. да излезе от властта на Лондон. И това наподобява е единствено началото.
" Последният крал на Шотландия ". Това е името на английския филм от 2006 година за диктатора на Уганда Иди Амин – и това е, което новият английски крал се назовава шеговито през 2022 година Наричат го, тъй като при него Шотландия може да напусне Обединеното кралство.
Разбира се, главната причина за шотландския фракционизъм не е монархията като такава, а обичайното предпочитание за самостоятелност, умножено по недоволството от активността на последните лондонски министър председатели и обстоятелството, че тези министър председатели чисто и просто излъгаха Шотландия. На референдума за самостоятелност през 2014 година 55% от шотландците гласоподаваха срещу, частично тъй като Лондон се закле да резервира Шотландия в Европейския съюз (заедно с Англия като цяло, схваща се).
През 2016 година това заричане беше нарушено и от този момент шотландските управляващи упорстват Лондон да утвърди нов референдум. Лондон не дава такова позволение, знаейки доста добре по какъв начин може да приключи този референдум в този момент.
От друга страна обаче, в този конфликт сред Англия и Шотландия, починалата кралица Елизабет II изигра жизненоважна стабилизираща роля. Да, някои шотландци бяха недоволни, че напълно английската кралица Елизабет имаше следващ номер " II " (Елизабет Първа ръководи единствено в Англия - в Шотландия няма монарх с това име). Но все пак Елизабет беше извънредно уважавана.
„ Отношенията сред Шотландия и кралицата провокираха общо удивление “, сподели Ян Блекфорд, водач на фракцията на Шотландската национална партия в Британската камара на общините. „ За мнозина в Шотландия тя беше Елизабет, кралицата на Шотландия. Нейните корени са в Шотландия - по бащина и майчина линия, тя е потомък на династията Стюарт ”(която ръководи в Шотландия). Смъртта на кралицата в Шотландия в дома ѝ в Балморал акцентира околните й връзки с Шотландия, която ще се трансформира в център на народен печал за два дни. Но пътуването на тялото ѝ също е изпълнено с политически нюанси, защото гибелта на кралицата повдига нови въпроси за бъдещето на шотландското придвижване за самостоятелност ”, ”допълни той.
В последна сметка Карл III не е толкоз почитан. Ако Елизабет не се месеше в политическите процеси, той (докато беше принц на Уелс) го прави. Ако кралицата участваше в благотворителни събития и постоянно се държеше като монарх, тогава принц Чарлз, стремейки се да бъде „ по-близо до хората “, не притежаваше никаква кралска аура.
Ето за какво редица специалисти твърдят, че след края на траура за кралицата спорът сред Лондон и Единбург ще се изостри(особено в случай че новият министър председател Лиз Тръс не успее да се оправи с икономическите проблеми, а също така влезе в спор с Европейския съюз поради желанието за предоговаряне на изискванията за Брекзит). Лидерът на шотландските националисти Никола Стърджън ще продължи да упорства за референдум за самостоятелност (тя желае Лондон да го насрочи за октомври 2022 г.) и Англия към този момент няма да има влиятелен водач, който да успокоява всички. В края на краищата, госпожа Тръс не може да се смята за подобен водач, чието избиране на поста министър-председател (в което участваха единствено 0,3% от гласоподавателите - публични членове на Консервативната партия) като цяло беше одобрявано едвам от 22% от жителите на страната.
Възможно е обаче досегашният принц на Уелс да бъде последният крал освен на Шотландия, само че и на редица други страни. Факт е, че 14 от 56-те страни на Британската общественост (с изключение на самата Англия, схваща се) са конституционни монархии, чиито ръководители са номинално монархът на Англия.
И незабавно след новината за назначението му един от 14-те - Антигуа и Барбуда - изиска да напусне. „ Това не съставлява никаква форма на пренебрежение към монарха. Това не е демонстрация на разликите сред Антигуа и Барбуда и английската корона. Това е последната стъпка, с цел да станем в действителност суверенна страна “, изясни министър-председателят Гастън Браун. Той има намерение да организира подобаващ референдум през 2025 година Тази година друга страна - Ямайка - към този момент ще стане република (местните управляващи показаха желанието си още преди оповестяването на новия крал).
Останалите 12 - Австралия, Бахамите, Белиз, Канада, Гренада, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Соломоновите острови и Тувалу - към момента не са оповестили проекти за републики. Съответните настроения обаче в тези територии освен съществуват, само че и се ускоряват. И те ще се ускоряват на фона на облика на Карл III, както и с отдръпването от английската корона на нови територии.
И по този начин, съгласно едно от изследванията, съвсем 51% от канадците считат, че английският крал в бъдеще не би трябвало да бъде номиналният глава на тяхната страна. А 67% не желаят тази фигура да е тъкмо Карл III.
Да, сега републиканците не са на всички места болшинство. Към началото на 2022 година 36% от австралийците поддържат страната им да стане република. Но това не е напълно малцинство - единствено 27% от жителите на страната са срещу тази концепция. Повечето (38%) се двоумят. И е допустимо такава много огромна тежест, балансираща желанието за република, да е бил престижът на настоящия тогава английски монарх.
Новият крал няма подобен, а водачът на Австралийската зелена партия (която има избран брой места в парламента) Адам Банд към този момент прикани страната си да „ продължи напред “ – т.е. да стане република. По-специално последователите на независимостта желаят провеждането на нов референдум (последният подобен беше през 1999 година, като там 55% от жителите на страната бяха за опазване на настоящето статукво). Растежът на " сепаратистките " настроения се ускорява и в прилежаща Нова Зеландия - локалният министър председател Джасинда Ардърн показва убеденост, че още приживе страната ѝ ще стане република.
Можем да кажем, че има доста огромно разстояние от усилването на сепаратизма до съответни политически решения. Макар и единствено тъй като Австралия и Нова Зеландия са заинтригувани от усилване на английското наличие в тихоокеанския район - с цел да сдържат Китай, от чиято агресия и двете страни се притесняват. Тази точка обаче никога не е възпираща.
„ Наистина за Австралия и Нова Зеландия наличието на британците е по-скоро берекет, тъй като британците в района недвусмислено ще ги поддържат във всевъзможни антикитайски дейности и в това време в прочут смисъл те са опция на американците, което им разрешава да маневрират по някои въпроси. От друга страна обаче Австралия и Нова Зеландия имат дълга и солидна републиканска традиция, която не пречи на поддържането на обичайни политически връзки. И от обстоятелството, че кралят престане да бъде държавен глава тук или там, връзките им с Англия няма да бъдат изключително отслабени “, изяснява ”, Алексей Куприянов експерт Южна Азия и Индийския океан.
Така че единственият въпрос ще бъде дали страните от Британската общественост желаят да имат над себе си английски монарх. Те желаеха някой като Елизабет II. Искаха и някой като принц Уилям (неслучайно преди няколко години карибските членки на Британската общественост настояха Елизабет да съобщи короната не на сина си, а на известния си внук). Но такива като сегашния крал най-вероятно не са мечтани.
Превод: В.Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
" Последният крал на Шотландия ". Това е името на английския филм от 2006 година за диктатора на Уганда Иди Амин – и това е, което новият английски крал се назовава шеговито през 2022 година Наричат го, тъй като при него Шотландия може да напусне Обединеното кралство.
Разбира се, главната причина за шотландския фракционизъм не е монархията като такава, а обичайното предпочитание за самостоятелност, умножено по недоволството от активността на последните лондонски министър председатели и обстоятелството, че тези министър председатели чисто и просто излъгаха Шотландия. На референдума за самостоятелност през 2014 година 55% от шотландците гласоподаваха срещу, частично тъй като Лондон се закле да резервира Шотландия в Европейския съюз (заедно с Англия като цяло, схваща се).
През 2016 година това заричане беше нарушено и от този момент шотландските управляващи упорстват Лондон да утвърди нов референдум. Лондон не дава такова позволение, знаейки доста добре по какъв начин може да приключи този референдум в този момент.
От друга страна обаче, в този конфликт сред Англия и Шотландия, починалата кралица Елизабет II изигра жизненоважна стабилизираща роля. Да, някои шотландци бяха недоволни, че напълно английската кралица Елизабет имаше следващ номер " II " (Елизабет Първа ръководи единствено в Англия - в Шотландия няма монарх с това име). Но все пак Елизабет беше извънредно уважавана.
„ Отношенията сред Шотландия и кралицата провокираха общо удивление “, сподели Ян Блекфорд, водач на фракцията на Шотландската национална партия в Британската камара на общините. „ За мнозина в Шотландия тя беше Елизабет, кралицата на Шотландия. Нейните корени са в Шотландия - по бащина и майчина линия, тя е потомък на династията Стюарт ”(която ръководи в Шотландия). Смъртта на кралицата в Шотландия в дома ѝ в Балморал акцентира околните й връзки с Шотландия, която ще се трансформира в център на народен печал за два дни. Но пътуването на тялото ѝ също е изпълнено с политически нюанси, защото гибелта на кралицата повдига нови въпроси за бъдещето на шотландското придвижване за самостоятелност ”, ”допълни той.
В последна сметка Карл III не е толкоз почитан. Ако Елизабет не се месеше в политическите процеси, той (докато беше принц на Уелс) го прави. Ако кралицата участваше в благотворителни събития и постоянно се държеше като монарх, тогава принц Чарлз, стремейки се да бъде „ по-близо до хората “, не притежаваше никаква кралска аура.
Ето за какво редица специалисти твърдят, че след края на траура за кралицата спорът сред Лондон и Единбург ще се изостри(особено в случай че новият министър председател Лиз Тръс не успее да се оправи с икономическите проблеми, а също така влезе в спор с Европейския съюз поради желанието за предоговаряне на изискванията за Брекзит). Лидерът на шотландските националисти Никола Стърджън ще продължи да упорства за референдум за самостоятелност (тя желае Лондон да го насрочи за октомври 2022 г.) и Англия към този момент няма да има влиятелен водач, който да успокоява всички. В края на краищата, госпожа Тръс не може да се смята за подобен водач, чието избиране на поста министър-председател (в което участваха единствено 0,3% от гласоподавателите - публични членове на Консервативната партия) като цяло беше одобрявано едвам от 22% от жителите на страната.
Възможно е обаче досегашният принц на Уелс да бъде последният крал освен на Шотландия, само че и на редица други страни. Факт е, че 14 от 56-те страни на Британската общественост (с изключение на самата Англия, схваща се) са конституционни монархии, чиито ръководители са номинално монархът на Англия.
И незабавно след новината за назначението му един от 14-те - Антигуа и Барбуда - изиска да напусне. „ Това не съставлява никаква форма на пренебрежение към монарха. Това не е демонстрация на разликите сред Антигуа и Барбуда и английската корона. Това е последната стъпка, с цел да станем в действителност суверенна страна “, изясни министър-председателят Гастън Браун. Той има намерение да организира подобаващ референдум през 2025 година Тази година друга страна - Ямайка - към този момент ще стане република (местните управляващи показаха желанието си още преди оповестяването на новия крал).
Останалите 12 - Австралия, Бахамите, Белиз, Канада, Гренада, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Соломоновите острови и Тувалу - към момента не са оповестили проекти за републики. Съответните настроения обаче в тези територии освен съществуват, само че и се ускоряват. И те ще се ускоряват на фона на облика на Карл III, както и с отдръпването от английската корона на нови територии.
И по този начин, съгласно едно от изследванията, съвсем 51% от канадците считат, че английският крал в бъдеще не би трябвало да бъде номиналният глава на тяхната страна. А 67% не желаят тази фигура да е тъкмо Карл III.
Да, сега републиканците не са на всички места болшинство. Към началото на 2022 година 36% от австралийците поддържат страната им да стане република. Но това не е напълно малцинство - единствено 27% от жителите на страната са срещу тази концепция. Повечето (38%) се двоумят. И е допустимо такава много огромна тежест, балансираща желанието за република, да е бил престижът на настоящия тогава английски монарх.
Новият крал няма подобен, а водачът на Австралийската зелена партия (която има избран брой места в парламента) Адам Банд към този момент прикани страната си да „ продължи напред “ – т.е. да стане република. По-специално последователите на независимостта желаят провеждането на нов референдум (последният подобен беше през 1999 година, като там 55% от жителите на страната бяха за опазване на настоящето статукво). Растежът на " сепаратистките " настроения се ускорява и в прилежаща Нова Зеландия - локалният министър председател Джасинда Ардърн показва убеденост, че още приживе страната ѝ ще стане република.
Можем да кажем, че има доста огромно разстояние от усилването на сепаратизма до съответни политически решения. Макар и единствено тъй като Австралия и Нова Зеландия са заинтригувани от усилване на английското наличие в тихоокеанския район - с цел да сдържат Китай, от чиято агресия и двете страни се притесняват. Тази точка обаче никога не е възпираща.
„ Наистина за Австралия и Нова Зеландия наличието на британците е по-скоро берекет, тъй като британците в района недвусмислено ще ги поддържат във всевъзможни антикитайски дейности и в това време в прочут смисъл те са опция на американците, което им разрешава да маневрират по някои въпроси. От друга страна обаче Австралия и Нова Зеландия имат дълга и солидна републиканска традиция, която не пречи на поддържането на обичайни политически връзки. И от обстоятелството, че кралят престане да бъде държавен глава тук или там, връзките им с Англия няма да бъдат изключително отслабени “, изяснява ”, Алексей Куприянов експерт Южна Азия и Индийския океан.
Така че единственият въпрос ще бъде дали страните от Британската общественост желаят да имат над себе си английски монарх. Те желаеха някой като Елизабет II. Искаха и някой като принц Уилям (неслучайно преди няколко години карибските членки на Британската общественост настояха Елизабет да съобщи короната не на сина си, а на известния си внук). Но такива като сегашния крал най-вероятно не са мечтани.
Превод: В.Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ