Смъртта на Абу Бакр ал Багдади, лидера на Ислямска държава

Смъртта на Абу Бакр ал Багдади, водача на " Ислямска страна " (ИД), е знаково събитие. Той бе мощно въздействаща фигура, по-страховит и може би даже по-зловещ от Осама бин Ладен.

Ал Багдади бе ислямски академик, който твърдеше, че е потомък на пророка Мохамед. Той надгради върху апокалиптичната идеология и необикновената свирепост на своя наставник - Абу Мусаб аз Заркауи, водача на Ал Каида в Ирак (групировка предходник на ИД).

Нещо значимо, Ал Багдади съумя да притегли някогашни членове на иракската баасистка войска и силите за сигурност, с което доста усили бойните качества на ИД. Той се възползва от гражданската война в Сирия, с цел да сътвори първата в историята на модерния тероризъм квазидържава, способна за превзема и управлява територии, да набира евентуално милиарди долари, и да провежда внушителни военни сили.

Под управлението на Ал Багдади ИД стана най-богатата и авторитетна терористична формация в актуалната история.

Той даде обещание на почитателите си разточителен джихад - безвъзмезден заслон, коли и даже дами. Привържениците му се стичаха към неговия " халифат " от целия свят, което бе най-ефективната наборна акция на джихадистка организация, каквато светът в миналото е виждал.

Ал Багдади се специализира в невероятни жестокости, в това число излъчените онлайн обезглавявания на враговете си (повечето от които бяха мюсюлмани), обучаването на деца да убиват отблизо разстояние (нещо, което е мъчно от психическа гледна точка) и продаването на дами, които бяха неведнъж изнасилвани. Дори Ал Каида осъди страховитата му тактичност.

Смъртта на Ал Багдади сподели на тези, които към момента го поддържат, че даже " халифът " е уязвим. Събитието обаче е доста по-важно в политически и алегоричен проект, в сравнение с във боен.

Джихадистките водачи и даже групировки идват и си отиват. Те се разпадат на няколко фракции, сливат се с тогавашните си врагове, получават нови наименования и построяват нови лоялности.

ИД е може би най-хубавият образец за тази наклонност. Двама водачи си съперничеха за това, което остана от Ал Каида в Ирак, формация за която се предполагаше, че е победена от акцията на американския президент Джордж Буш-младши. Един от водачите й - Абу Мохамед ал Джулани, остана в лоното на Ал Каида. Другият - Ал Багдади скъса с Ал Каида и най-после разгласи основаването на своя " халифат ", като притегли десетки хиляди почитатели.

Дали Ал Багдади е имал проект кой да го наследи? Има мощно правдоподобни клюки, че го е направил.

Но даже да не е имало съответен проект за наследяването, ИД към този момент се е върнала към терористичните си корени със своята дарба да въодушевява офанзиви по целия свят. Даже откакто загуби териториите, които контролираше, ИД продължи да притегля почитатели.

Но, нещо по-важно, би трябвало да помним, че светът не се бори с един-единствен човек или даже с една-единствена организация, а с придвижване. За страдание доста от рисковете фактори за възхода на ИД към момента са в действие. Сред тях са слабите страни с неприятно ръководство, безработната и работещата с непълна претовареност юноша, надигащото се междуконфесионално напрежение или гражданската война.

ИД се възползва от доста от тези фактори, с цел да популяризира " владенията " си към други опустошени от спорове страни, измежду които Афганистан, Либия, Нигерия и Йемен. Много от " владенията " към момента съществуват. Въпреки че изгуби последните останки от " халифата " си през март, ИД към момента съумя да предприеме няколко огромни терористични офанзиви, в това число в Шри Ланка, Афганистан и Ирак.

Спрямо нас на Запад ИД употребява обществените мрежи, с цел да притегля и въодушевява почитатели по света, с това което стана известно като " обществен джихад ". За страдание това е един от няколкото урока, които ще бъдат заимствани и от други терористични групи. Докато фирмите за обществени мрежи не съумеят да се оправят с рисковете на киберанонимността, терористични групи и незаконни организации ще продължат да следват този образец.

Вчера сутринта президентът Тръмп разкри до най-дребните детайлности по какъв начин е протекла задачата за обезвреждане на Ал Багдади. В околните седмици и месеци ще можем да научим по какъв начин международните разследващи служби са съумели да се внедрят в ИД и формите на интернационално съдействие, които доведоха до гибелта му.

Едно нещо обаче към този момент е ясно: Това не е работа на един-единствен президент или на една-единствена страна, осъществена единствено за седмица. Операцията включи смели жители на " дълбоката страна ", тези постоянно безименни членове на разузнаването и на армията, дотолкоз отдадени на живота на съгражданите си, че да рискуват своя личен. Тя също, по думите на Тръмп, включи подпомагане от Русия, Сирия, Ирак и Турция, както и разследваща помощ от същите тези кюрди, които американският президент изостави, когато изтегли американските войски от Северна Сирия.

В този смисъл най-сериозната неточност на Ал Багдади евентуално е, че се е трансформирал във зложелател на целия свят, като подтикна враговете си да се обединят против него.

В последна сметка ИД ще бъде победена. Борим се обаче против джихадистко придвижване, а не против единствено една джихадистка формация. Джихадисткото придвижване е единствено едно проявяване на фундаменталисткия подтик - желанието да се върне часовника обратно към едни мислени по-прости времена.

Все по-забързаното движение на софтуерния прогрес ще продължи да придвижва целия свят в нашите домове, като подтиква някои да се усещат отчуждени и комплицирани. Климатичните промени ще продължат да способстват за спорове за запаси и талази на имиграция. Ще продължат да се появяват терористични групировки, които ще се стремят да ни върнат в " Златния век ", когато нашите светове изглеждаха явно обособени, а положителното и злото - кристално ясни. /БТА