Можем да предвидим смъртта си
Смъртта може да се планува. Това настояват учени, които са посветили години на така наречен „ серпантина на гибелта “.Проучванията сочат, че естествената гибел може би не е разследване само на остаряването, а и на способността за възпроизводство. Когато женските човеци или мъжките изгубят своя фертилитет, вероятността за гибелта им внезапно нараства, оповестява Би Би Си.
До скоро биолозите допускаха, че има единствено две съществени етапи на живота: детство и зряла възраст.
Детството се характеризира с бърз напредък и развиване и рисковете от гибел са по-малки. Втората фаза стартира, когато достигнем полова зрялост. С течение на времето клетките ни стартират да умират и не се заменят с нови, а телата ни стартират да се разпадат. С всяка минала година вероятността от гибел се усилва. Колкото повече остаряваме, толкоз по-вероятно е да умрем.
В началото на 90-те години на предишния век откриватели са разкрили още една, трета фаза, на нашия живот. Това, което отличава „ края на живота “ от останалата част от зрялата възраст, е неговият неповторим модел на смъртност. Нарастването на възможностите да умрем, чиито модел е присъщ с напредването на възрастта, не важи за етапа в края на живота ни. Докато за 60-годишния има доста по-голям късмет за идна гибел, в сравнение с за този на 50, сред хората на 90 и 100 няма съвсем никаква разлика.
Наскоро учените идентифицираха и нова, четвърта фаза, която се отличава от детството, зрялата възраст и „ края на живота “. Те я назовават „ серпантина на гибелта “.
Експерименти с плодови мушици, чийто цикъл на живот е едвам няколко седмици, демонстрират връзка сред гибелта и внезапно понижаване на възпроизводствените функционалности. Тази връзка разрешава да се предвижда с огромна акуратност датата на гибелта на мушиците, без значение от тяхната възраст.
Проучванията сочат, че гибелта се дължи както на остаряването, по този начин и на способността ни да се възпроизвеждаме и сътворяваме генерации.
Когато загубим своя фертилитет, вероятността да умрем внезапно нараства. При други опити, извършени преди повече от десетилетие, учените разкрили, че модифицирането на репродуктивните системи на мишки доста трансформира продължителността на живота им. Учените присаждали на остарели мишки яйчници на млади човеци и резултатът бил изненадващо нарастване на продължителността на живота им. Учените провели още проби, с цел да оценят силата, координацията и бързината на мисълта, през интервал от няколко години. Така разпознали спад във физиологичните качества в интервала покрай гибелта.
Днес учените се надяват да лимитират какъв брой се може повече така наречен „ серпантина на гибелта “, с цел да могат хората до последния си ден да живеят пълноценно.
До скоро биолозите допускаха, че има единствено две съществени етапи на живота: детство и зряла възраст.
Детството се характеризира с бърз напредък и развиване и рисковете от гибел са по-малки. Втората фаза стартира, когато достигнем полова зрялост. С течение на времето клетките ни стартират да умират и не се заменят с нови, а телата ни стартират да се разпадат. С всяка минала година вероятността от гибел се усилва. Колкото повече остаряваме, толкоз по-вероятно е да умрем.
В началото на 90-те години на предишния век откриватели са разкрили още една, трета фаза, на нашия живот. Това, което отличава „ края на живота “ от останалата част от зрялата възраст, е неговият неповторим модел на смъртност. Нарастването на възможностите да умрем, чиито модел е присъщ с напредването на възрастта, не важи за етапа в края на живота ни. Докато за 60-годишния има доста по-голям късмет за идна гибел, в сравнение с за този на 50, сред хората на 90 и 100 няма съвсем никаква разлика.
Наскоро учените идентифицираха и нова, четвърта фаза, която се отличава от детството, зрялата възраст и „ края на живота “. Те я назовават „ серпантина на гибелта “.
Експерименти с плодови мушици, чийто цикъл на живот е едвам няколко седмици, демонстрират връзка сред гибелта и внезапно понижаване на възпроизводствените функционалности. Тази връзка разрешава да се предвижда с огромна акуратност датата на гибелта на мушиците, без значение от тяхната възраст.
Проучванията сочат, че гибелта се дължи както на остаряването, по този начин и на способността ни да се възпроизвеждаме и сътворяваме генерации.
Когато загубим своя фертилитет, вероятността да умрем внезапно нараства. При други опити, извършени преди повече от десетилетие, учените разкрили, че модифицирането на репродуктивните системи на мишки доста трансформира продължителността на живота им. Учените присаждали на остарели мишки яйчници на млади човеци и резултатът бил изненадващо нарастване на продължителността на живота им. Учените провели още проби, с цел да оценят силата, координацията и бързината на мисълта, през интервал от няколко години. Така разпознали спад във физиологичните качества в интервала покрай гибелта.
Днес учените се надяват да лимитират какъв брой се може повече така наречен „ серпантина на гибелта “, с цел да могат хората до последния си ден да живеят пълноценно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ