Защо някои съдии чупят писалката, с която подписват смъртни присъди?
Смъртта е най-лошото наказване, което човек може да получи. Смъртна присъда се дава единствено в „ най-редкия от най-редките “ случаи. Едва откакто се вземат поради възрастта, фамилния приход, опцията за реабилитация и усъвършенстване, порочността на закононарушението и опасността за обществото, която може да съставлява нарушителят, съдията присъжда смъртна присъда.
Счупването на писалката, с която е издадена смъртната присъда, е традиция, която се съблюдава в Индия и някои други страни, още от 17 век, когато е одобрена Британска Индия – английска колония, която просъществува доникъде на 20 век. Това деяние не е разказано в никой закон и се практикува повече от прочувственост, а не тъй като някой закон го изисква. Стара сентенция гласи, че „ Смъртната присъда е тъжна, само че от време на време нужна мярка, а счупването на писалката, с която е подписана, показва тази горест “. Но какви са всички аргументи тази традиция да продължава и до през днешния ден (Макар че през днешния ден се употребяват писалки, а обичаят се съблюдава, като се извади пълнителят на химикала. В някои случаи съдиите хвърлят робите си на земята след подписването на присъдата)?
1. За да не се употребява в никакъв случай повече
Писалката, с която се е подписало решението за лишаване на нечии живот, не трябва да бъде употребена още веднъж по същата причина. Вярва се, че писалката е „ оцапана “ с кръвта на наказания и би трябвало да бъде унищожена.
2. За да не може присъдата да бъде изменена
Другата причина е, че щом един път смъртната присъда е подписана, съдията няма право да анулира решението си или да пренапише документа (преразглеждането не е позволено). С този алегоричен акт се демонстрира, че смъртната присъда е издадена един път и вечно.
3. За да не ни преследва възприятие за виновност
Счупването на писалката свидетелства за това, че съдията се пробва да се дистанцира от виновността за това, че е осъдил човек на гибел. Самото съобщаване на някого, че получава смъртна присъда е тежко задължение, което остава дълго да лежи върху плещите на оня, който е подписал решението.
4. Суеверие
Писалката се чупи, тъй като се има вяра, че по-късно, съдията не желае да му се постанова още веднъж да подписва решение за нечия друга гибел.
Решението за издаване на смъртна присъда в множеството случай е извънредно тежко. Много хора отвън съда (семейството на наказания или други странични наблюдаващи, осведомени с делото) са срещу налагането на такава сериозна мярка и постоянно се пробват да му се опълчват.
