Смърч /Picea/ е род иглолистни дървета от семейство Борови /Pinaceae/,

Смърч

Смърч /Picea/ е жанр иглолистни дървета от семейство Борови /Pinaceae/, включващ към 35 типа. Дървото наподобява на бора и пораства по същите места. До 15 - та си година пораства постепенно, а най-бързо сред 40 и 60-та година от своя напредък.

Смърчът е право и стройно дърво. Стъблото му е високо до 95 м и е дебело до 4 м. Кората на младите стъбла е гладка, сивозелена, а от време на време става сивокафява и се напуква. Смърчът живее дълго, от време на време и до 1000 години. Корените на смърча са ситуирани плитко под повърхността на почвата. Короната му наподобява на боровата, единствено че смърчът разгръща клоните си чак до земята, а при бора долните клони изсъхват и се окастрят от вятъра.

В България се среща единствено един тип, елементарен смърч /Picea abies/, най-често по северните скатове на планините, защото изисква непрекъсната мокрота на почвата и въздуха. Той съставлява иглолистно дърво, високо до 50 м. Иглиците са четириръбести, дълги 15 - 35 мм, ситуирани начесто по цялата обиколка на клонките.

Генеративните органи на дървото са еднополови, еднодомни. Шишарките са цилиндрични, достигащи на дължина до 15 см, а на широчина до 4 см, семенните люспи са обратнояйцевидни, клиновидно стеснени в основата. Освен у нас този тип е публикуван също в цяла Средна и Северна Европа.

Видове смърч

Интересен тип е сребристият смърч /Picea pungens/, който доближава до 50 м височина и има конусовидна корона с етажен градеж. Кората е сиво кафява, а на по–старите дървета мощно се напуква и потъмнява. Листата са дълги 2 – 3 см и са твърди с остър край и с съвсем квадратно напречно сечение, разперени са във всички направления по клонките. Покрити са със сребрист восъчен налеп, който при другите форми и според от изискванията трансформира наситеността си. Има форми, които са с толкоз наситено сребрист налеп, че дърветата наподобяват съвсем бели. Шишарките са дълги 5 – 10 см и са цилиндрични и светлокафяви. Този тип се среща е Северна Америка, Скалистите планини, планините на щатите Юта, Колорадо, на надморска височина от 2000 докъм 3200 м.

Сръбският смърч /Picea omorica/ съставлява дърво, достигащо до 40 м височина с гъста тясно конусовидна корона заострена на върха. Клонките му са доста къси, увиснали на долната част на клона. Кората е тъмнокафява, а младите клончета са окосмени. Листата са къси 10 – 20 мм, с издаден междинен нерв и от горната страна тъмнозелени, а изпод сивкави, което придава на короната леко сребрист цвят. Шишарките са 3 – 6 см, преди узряването са виолетови или пурпурни, а узрелите са кафяви. Сръбският смърч е естествено публикуван лимитирано в Югозападна Сърбия и Босна.

Коничен смърч или смърч джудже /Picea glauca conica/ е вечнозелено дребно дръвче, достигащо до 2 м височина. Този тип произлиза от Канада.

Дребният смърч е доста публикувана в озеленяването. Игличките му са 1 - 1.5 см дълги, нежни. Прави идеално конична и доста гъста корона и е изцяло зимоустойчиво растение. Има сребристи, синкави и зелени форми.

Кавказкият смърч /Picea orientalis/ е тип смърч от семейство Борови /Pinaceae/. Листата му са дълги до 10 мм с съвсем квадратно или леко ромбично напречно сечение, много твърди и лъскаво зелени, отгоре на клонките, прилегнали към тях. Младите клончета са лъскави и светлокафяви, гъсто овласени с къси власинки. Шишарките са кафяви с дължина от 5 до 10 см. Семенните люспи са със заоблен и целокраен горен борд.

Състав на смърч

Кората на смърча съдържа дъбилни субстанции, еликсир и други Дървесината съдържа комплицирана примес от най-различни органични съединения, а също и арабоксилоуронид, в състава на който влизат уронова киселина и излишък от арабофуранози. Иглите на дървото съдържат етерично масло, в състава на което влизат до 12% борнилацетат, 1-а-пинен, р-пинен и други

Листните клончета също съдържат доста количество етерично масло, а в състава на шишарките влизат борнилацетат и други естери. Семената съдържат до 33% бързо изсъхливо тлъсто масло, в състава на което влизат почти към 5.2% линоленова, към 15.7% а - линоленова, към 29.5% а - линолова, към 23.6% р - линолова и към 11.4% маслена киселина. Те съдържат още към 22% недопечен протеин, към 12% безазотни екстрактни субстанции и др.

Отглеждане на смърч

Обикновеният смърч има потребност от непрекъсната висока въздушна мокрота и богати, умерено влажни почви. Той е устойчив на зимни студове, понася сравнително добре варовика в почвата. Има извънредно доста ефектни декоративни форми – нискорасли, плачещи, кълбовидни и конусовидни. Може да се засади в двор като коледно дърво.

Смърчът се развъжда посредством семена. В средата на април семената се потапят в миниум, тъй че да станат съвсем червени. След това се слагат във мокър пясък за 8 – 10 дни, до момента в който стартират да покълнват. След това се засяват в рохкава и влажна почва на изобилна, само че не директна светлина. Отгоре се застилат с 0.5 см тънък пясък. Покълват 50 – 70% от всички семена. Кълняемостта на семената се резервира до 10 години.

Събиране и предпазване на смърч

Шишарките узряват през есента на първата година. Берат се в края на август – когато крилцата на семената стартират да се виждат иззад шишарковите люспи. Шишарките на елементарния смърч се берат през януари, на сръбския смърч - през януари и февруари, на сребристия смърч – в края на август. Ако събирате игличките през зимата, подбирайте най - светлозелените. Те са най-млади и най-свежи. Събраните иглички се измиват добре и с изострен нож се остъргват от дръжката. След което се нарязват на дребно. Понякога за медицински цели се събират и корените на смърча.

Ползи от смърч

Народната медицина употребява младите клончета на смърч, които се събират дружно с пъпките, нарязват се още свежи и се сваряват със захар. Полученият сироп е ефикасно средство срещу кашлица и при други възпаления на дихателните органи, също срещу рахит, скорбут и други

Извлек от иглите на смърча в свежо положение се прибавя във водата за къпане на децата, за ободряване и при всякакви екземи. Етеричното масло, което се получава от другите органи на билката, се използва нашироко в медицината, парфюмерийната индустрия и козметиката.

При сухата филтрация на дървесината се получават редица значими за медицината и индустрията продукти, като смола, терпентин, колофон и други Тлъсто масло, получавано от семената на смърч, намира необятно приложение в безиреното и лаковото произвеждане, а е пригодно и за горене.

Дървесината се употребява с изключение на за строителни материали, в столарството и други, само че и за приемане на медицински въглен на прахуляк /Carbo activatus/, който се използва като абсорбционно средство и като противоотрова при отравяне с алкалоиди и фосфорни съединения. От кората се получават дъбилни материали, които се ползват за щавене на кожи и за приемане на медицински катран колофон, дървесинен оцет.

Ароматът от запалени изсушени иглолистни клончета се смята за положително средство за ликвидиране дома от нездравословни въздействия. Малцина знаят какъв превъзходен лековит резултат имат елементарните смърчови шишарки. Колкото повече са те в дома, толкоз по-здравословен и чист ще бъде въздухът, който вдишваме. Добре е да се снабдим с шишарки за зимата, само че не като ги късаме от дървото, а като съберем опадалите към него.

Счита се, че в случай че подържим смърчова шишарка сред дланите си, бързо ще се освободим от насъбраната в организма ни отрицателна сила. Много ефикасен способ е след баня да докоснем засегната или болна част на тялото с шишарки, защото те облекчават болката, а повърхностните рани зарастват по-бързо. Ако посадим в градината със смърчове, те ще изградят защитно поле, което ще защищава от неприятни погледи и отрицателна сила.

Народна медицина със смърч

Според националната ни медицина запарка от игличките, клончетата и шишарките на смърч укрепва имунитета. Ваните със смърч са подобаващи при нервни разстройства и изтощеност. Настойка от шишарките се ползва при ангина, пневмонии, астма и за профилактика на остри болести на горните дихателни пътища.

Нашата национална медицина предлага следната рецепта за запарка с връхчета от смърч: Измиваме и нарязваме връхчетата (3 с.л.) на ситно. Кипваме 3 литра вода и варим 10 - 15 минути, след което прецеждаме през цедилка и марля. По предпочитание подслаждаме с мед.