Съставът на слюнката определя расата ни
Слюнката, сходно на всяко друго нещо в природата, има тъкмо предопределение и приказва доста за нас.
На първо място слюнката е част от хуморалната среда на организма, естествената среда на устната празнина, участваща в храносмилателната, говорната и защитната функционалност. Именно устната празнина е място на директен контакт с външната среда.
В нея се появяват първите дразнения, на които организмът реагира с смяна в слюноотделянето. Чрез самата слюнка - като течна среда, се реализират основно обменните процеси в емайла на зъбите.
Механизмът на поява на слюнката е рефлексен. Проявява се както от неспецифични дразнения, по този начин и под въздействие на характерните качества на питателните субстанции.
В слюнката се съдържат калций /под форма на карбонати се намира в зъбния камък/ фосфор /като органически и неорганичен под формата на фосфатни естери или други органични съединения/, натрий /който поддържа тонуса на лигавицата на устната кухина/, калий и флуор.
Освен тях в нея се откриват микроелементите йод, бром, мед, цинк, молибден, манган, кобалт и други, и газове - въглероден диоксид, азот и О2.
Когато детето се роди устната му празнина е стерилна. Едва в първите часове по-късно в нея се появяват микроорганизми, които попадат в организма посредством майчината кърма и въздуха, а в следствие посредством водата и храната. Това е първата среща на децата с микробите и по този метод организмът добива имунитета.
Учени от Университета на щата Охайо обаче са на друго мнение за състава и микрофлората на слюнката. Те считат, че има директна връзка сред слюнката и произхода на човек, и че посредством бактериите в устата на всеки може да се дефинира расата му.
Проучвателите пародонтолози са подложили на обстойни проучвания 100 индивида от разнообразни раси. В устата на всеки един от тях им имало над 400 разнообразни микроби, само че единствено 8% от тях се оказали общи. И то не за всички хора.
В проучването присъединяване са взели американци, африканци, китайци и латиноамериканци. Те са имали едвам 2% общи бактерии и то в разнообразни пропорции. От това учените са заключили, че всяка етническа група се характеризира със своя набор от бактерии.
