Слушах днес речта на председателя на парламента Цвета Караянчева за

...
Слушах днес речта на председателя на парламента Цвета Караянчева за
Коментари Харесай

Щрихи към облика на съвремения български народен представител

Слушах през днешния ден речта на ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева за откриването на новата сесия на Народното събрание и се запитвам какъв в действителност е образът на актуалния депутат. Въпросът ми е обоснован - обръщайки се към сътрудниците си Караянчева рече, "че всеки един от нас със своите дейности и морал, с държанието си тук в тази зала и отвън нея, със законодателните си оферти и своята подготвеност дава общия образ на актуалния депутат ".

Изглежда съм пропуснал доста от работата на Народното събрание, защото думите на Караянчева разкриват една основна детайлност за тази институция - духът на активността й като че ли е непосредствен, даже неразривно обвързван с литературното творчество. В Народното събрание не се работи, там се твори, написа се...Това не е парламент в познатия смисъл на думата, това е едно обединяване на писатели и създатели, каквото Съюзът на българските писатели не е бил даже след Априлския пленум на Българска комунистическа партия. Обединени към концепцията за значимостта на епохата и своята роля в съзиданието й, тези създатели зидат, надграждат и извисяват монумента на забележимите резултати от неуморния си труд. И макар спорните оценки за работата си, те са сигурни, че стореното от тях написа историята и обрисува бъдещето на страната.

Както сподели Караянчева: "оценките за нашата активност постоянно са разнообразни, даже противоположни и крайни. Но в случай че погледнем цифрите, ще забележим, че от началото на мандата на това Народно заседание то е приело 260 закона, 379 решения, две заявления и едно послание. Това демонстрира, че е осъществена сериозна по размер законодателна работа ".

В такива условия, при които интимното се пречупва през общочовешкото, а самостоятелната орис се оглежда в огледалото на националната орис, ето в такива непостижими условия се кове образът на актуалния депутат. Въпреки това обаче на хоризонта се задава мрачен облак. Той е заел формата на Европейската счете палата и в скоро време ще увисне градоносно над българските автомагистрали. Те, както е известно, са строени с европейски пари, а не са плод на божествената интервенция на оня, дето са го галили четири папи по главата.

Новината за инспекцията някак се загуби около визитата на папа Франциск, въпреки че в случай че имаме вяра на думите на премиера Бойко Борисов, папата бил рекъл да продължим да строим автомагистрали. А другояче одитът се налагал, защото съгласно Европейски Съюз страните от Източна и Централна Европа нямали положителни пътни връзки с останалата част от континента, а също по този начин и между тях.

Не знам дали в Европейската счете палата си описват вицове, само че си коства да прочетат оня за италианския министър, който поканил своя български сътрудник във вилата си след публична среща на двете делегации. Нашият се шашардисал от разкоша и предположил, че сътрудника му е получил голямо завещание, с цел да я вдигне. Не, споделил италианецът, виждаш ли онази автомагистрала? Там асфалтът не е 20 см пълен, а 10. И ето ти вила... На идната година италианският министър посетил България, след деловата част сътрудника му го поканил в новата си вила. Тогава гостът мълчалив от невиждания разкош. Виждаш ли онази автомагистрала, попитал го домакинът. Не, дал отговор гостът. Няма и да я видиш, щото парите за нея са във вилата, рекъл българският политик.

Вицът си е анекдот, само че доста вили у нас се подвигнаха. А в този момент Европейската счете палата ще ревизира за какво, макар издигнатите от 2007 година до момента с пари на съюза автомагистрали, към момента нямаме пътища един към различен.
Верни на себе си, ръководещите се пробват да показват инспекцията като планова. Заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Николай Нанков към този момент съобщи, че одитът за построяването на автобаните е регулярен и не е по сигнал. Очаква се обаче опозицията от Българска социалистическа партия да подсети, че през ноември 2018-а водачът на партията Корнелия Нинова внесе следващо искане в Агенция "Пътна инфраструктура " за осъществяване на инспекция на избрани сектори от автомагистралите в страната от самостоятелна европейска лаборатория.

За неволя с този акт на Нинова образът на актуалния български народен представител, живописван усърдно от всички народни представители от началото на прехода до момента, няма да претърпи смяна. Достатъчно е да напомним аферата "Батко и братко " от 2008-а по времето на ръководството на тройната коалиция БСП-ДПС-НДСВ, когато поради съмнителни публични поръчки за строителството на автомагистрала „ Тракия “ Европейска комисия врътна кранчето на парите от фондовете си.

Да беше единствено одитът на Европейската счете палата, с мед да намажеш актуалния български депутат, в чиито ръце е ръководството на страната. В края на април европейският комисар за правораздаването Вера Йоурова предизвести, че мониторинговият механизъм върху България няма да бъде отстранен от Европейската комисия под председателството на Жан Клод Юнкер. Причината е неналичието на устойчиви резултати и недоверието на българите към правосъдната им система, посочи тя. Така че одитът на Европейската счете палата ще е единствено част от поредицата инспекции. Пред одит са автомагистралите, жилищата с асансьори, тераси, къщи за посетители, комфортни властови назначения, подмолни политически връзки, лъстивостта на Темида. Всичко, случило се до момента в който създателите в Народното събрание ваят личния си лирично-романтичен облик на строители на модерна България.

Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР