Двоен дефицит от 6,4% в бюджет ’23
Служебното държавно управление реши в Народно събрание да бъде импортиран Закон за Бюджет 2023 година Предложеният законопроект е с недостиг от 6,4% от Брутният вътрешен продукт, което в номинално изражение съставлява съвсем 12 милиарда лева Това съобщи служебният министър председател Гълъб Донев.
Премиерът изрази подготвеност държавното управление да работи с депутатите за намаляне на недостига и уточни, че ограниченията са заложени в препоръчаните от кабинета промени в данъчните закони, само че:
„ В последните дни всеки приказва за бюджет. Финансовият проект на страната за оставащите все и за 2023г. е най-сериозната задача пред нас. Докато всички приказват за бюджет, МФ работи интензивно за съставянето му. За да се реализира бюджетен недостиг от 3% без да се орязват обществени разноски, служебният кабинет предлага налог свръхпечалба и други. За да се придържате в невисок недостиг, или намалявате разноските си, или осигурявате спомагателни приходи. Служебният кабинет избра вторият вид “, сподели Донев.
Той напомни, че данъчните промени са препоръчани още през март.
„ Тази седмица двете най-големи политически обединения разискаха своите визии за бюджет 2023 година От декларираното от тях излиза наяве, че не одобряват измененията в данъчното законодателство, препоръчани от служебното държавно управление. Подобни поръчки бяха дадени и от останалите политически партии. Когато става дума за парите на страната, не можем да си позволим дейности напук. Служебното държавно управление реши в Народно събрание да бъде импортиран Закон за държавния бюджет за 2023 година, създаден на база настоящо законодателство, направено от 45-48 Народно събрание “, сподели още Донев.
„ Предложеният от служебното държавно управление бюджет е с недостиг на касова основа 6,4% от Брутният вътрешен продукт, а начислена основа – 6,1 % от Брутният вътрешен продукт. Ние не предлагаме смяна в данъчната политика ”. Това съобщи и служебният финансов министър Росица Велкова.
При опазване на настоящото законодателство приходите по консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2023 година, по отношение на обновената стратегия за 2022 година, бележат номинален растеж от 6,1 милиарда лева, а разноските бележат растеж от 11,8 милиарда лева, което води до в допълнение утежняване на недостига с 5,6 милиарда лева, демонстрират плановете на Министерството на финансите, заложени в Законопроектът за държавния бюджет на Република България за актуалната година .
Толкова огромен недостиг ще докара до общо повишаване на дълга предизвести министърът на финансите Росица Велкова:
„ Необходимо е да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13,7 милиарда, като в края на 2023 година дългът ще доближи 46,8 милиарда лева или 25,3 % от Брутният вътрешен продукт. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт приходите са 35,7% за 2023 година Събираемостта на данъчните доходи нараства номинално с 21% по отношение на същия интервал предходната година, само че това не е задоволително да обезпечи финансиране на растежа на разноските ”, акцентира Велкова, след което посочи, че се планува от 1 януари МРЗ да стане от 710 лева на 780 лева
Предвидено е нарастване на разноските за личен състав с 10% за всички бюджетни структури, които не са получили нарастване за 2022 година За предучилищното и учебното обучение са обезпечени 545 млн. лева, от които 465 млн. лева за заплащане на педагогическия личен състав и постигане до 125% от СРЗ. Разходите за пенсии нарастват с 3,7 милиарда лева
По асимилиране на европейските средства Велкова посочи, че са планували 2,4 милиарда лева за дефинитивни разплащания по остарелия програмен интервал 2014-2020г.
“Предвидили сме 1,4 милиарда лева за вложения по ПВУ. Ръстът на разноските в Националния фонд за 2023 година нараства с 2,2 милиарда лева Служебното държавно управление изцяло поддържа приемане на бюджет в границите на 3% недостиг, с цел да не се натоварват българските жители с изплащането на висок дълг. Екипът на МФ е разполагаем на народните представители за отразяване на допустимите за тях вероятни корекции в тази посока ”, акцентира още финансовият министър. В края на изказването си Велкова насочи и предизвестие към депутатите: „ Напомняме, че хазартното отношение към обществените финанси не трябва да се позволява, тъй като цената ще я заплати цялото ни общество “. За 2024 и 2025 година дефицитът по консолидираната фискална стратегия (КФП) е надлежно 5,2% от Брутният вътрешен продукт и 4,6% от Брутният вътрешен продукт, показва Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2023-2025 година на финансово министерство.
Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния интервал планува през 2023 година закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3%.
Въз основа на допусканията през интервала 2023-2025 година се планува равнището на държавния дълг да доближи до 46,7 милиарда лева в края на 2023 година, 58,4 милиарда лева в края на 2024 година и 69,3 милиарда лева в края на 2025 година Съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт от 22,5% към края на 2021 година понижава до 21,8% в края на 2022 година и се чака да нарасне през идващия тригодишен интервал до равнища от 25,3% през 2023 година, 29,6% през 2024 година и 33,0% към края на 2025 година
Като дял от Брутният вътрешен продукт разноските за интервала 2023-2025 година са надлежно 42,1% през 2023 година и през 2024 година и 41,0% през 2025 година В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 %-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 36,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 година
При приходите се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2023 година те са 35,7%, 37,0% за 2024 година и 36,4% за 2025 година
Премиерът изрази подготвеност държавното управление да работи с депутатите за намаляне на недостига и уточни, че ограниченията са заложени в препоръчаните от кабинета промени в данъчните закони, само че:
„ В последните дни всеки приказва за бюджет. Финансовият проект на страната за оставащите все и за 2023г. е най-сериозната задача пред нас. Докато всички приказват за бюджет, МФ работи интензивно за съставянето му. За да се реализира бюджетен недостиг от 3% без да се орязват обществени разноски, служебният кабинет предлага налог свръхпечалба и други. За да се придържате в невисок недостиг, или намалявате разноските си, или осигурявате спомагателни приходи. Служебният кабинет избра вторият вид “, сподели Донев.
Той напомни, че данъчните промени са препоръчани още през март.
„ Тази седмица двете най-големи политически обединения разискаха своите визии за бюджет 2023 година От декларираното от тях излиза наяве, че не одобряват измененията в данъчното законодателство, препоръчани от служебното държавно управление. Подобни поръчки бяха дадени и от останалите политически партии. Когато става дума за парите на страната, не можем да си позволим дейности напук. Служебното държавно управление реши в Народно събрание да бъде импортиран Закон за държавния бюджет за 2023 година, създаден на база настоящо законодателство, направено от 45-48 Народно събрание “, сподели още Донев.
„ Предложеният от служебното държавно управление бюджет е с недостиг на касова основа 6,4% от Брутният вътрешен продукт, а начислена основа – 6,1 % от Брутният вътрешен продукт. Ние не предлагаме смяна в данъчната политика ”. Това съобщи и служебният финансов министър Росица Велкова.
При опазване на настоящото законодателство приходите по консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2023 година, по отношение на обновената стратегия за 2022 година, бележат номинален растеж от 6,1 милиарда лева, а разноските бележат растеж от 11,8 милиарда лева, което води до в допълнение утежняване на недостига с 5,6 милиарда лева, демонстрират плановете на Министерството на финансите, заложени в Законопроектът за държавния бюджет на Република България за актуалната година .
Толкова огромен недостиг ще докара до общо повишаване на дълга предизвести министърът на финансите Росица Велкова:
„ Необходимо е да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13,7 милиарда, като в края на 2023 година дългът ще доближи 46,8 милиарда лева или 25,3 % от Брутният вътрешен продукт. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт приходите са 35,7% за 2023 година Събираемостта на данъчните доходи нараства номинално с 21% по отношение на същия интервал предходната година, само че това не е задоволително да обезпечи финансиране на растежа на разноските ”, акцентира Велкова, след което посочи, че се планува от 1 януари МРЗ да стане от 710 лева на 780 лева
Предвидено е нарастване на разноските за личен състав с 10% за всички бюджетни структури, които не са получили нарастване за 2022 година За предучилищното и учебното обучение са обезпечени 545 млн. лева, от които 465 млн. лева за заплащане на педагогическия личен състав и постигане до 125% от СРЗ. Разходите за пенсии нарастват с 3,7 милиарда лева
По асимилиране на европейските средства Велкова посочи, че са планували 2,4 милиарда лева за дефинитивни разплащания по остарелия програмен интервал 2014-2020г.
“Предвидили сме 1,4 милиарда лева за вложения по ПВУ. Ръстът на разноските в Националния фонд за 2023 година нараства с 2,2 милиарда лева Служебното държавно управление изцяло поддържа приемане на бюджет в границите на 3% недостиг, с цел да не се натоварват българските жители с изплащането на висок дълг. Екипът на МФ е разполагаем на народните представители за отразяване на допустимите за тях вероятни корекции в тази посока ”, акцентира още финансовият министър. В края на изказването си Велкова насочи и предизвестие към депутатите: „ Напомняме, че хазартното отношение към обществените финанси не трябва да се позволява, тъй като цената ще я заплати цялото ни общество “. За 2024 и 2025 година дефицитът по консолидираната фискална стратегия (КФП) е надлежно 5,2% от Брутният вътрешен продукт и 4,6% от Брутният вътрешен продукт, показва Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2023-2025 година на финансово министерство.
Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния интервал планува през 2023 година закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3%.
Въз основа на допусканията през интервала 2023-2025 година се планува равнището на държавния дълг да доближи до 46,7 милиарда лева в края на 2023 година, 58,4 милиарда лева в края на 2024 година и 69,3 милиарда лева в края на 2025 година Съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт от 22,5% към края на 2021 година понижава до 21,8% в края на 2022 година и се чака да нарасне през идващия тригодишен интервал до равнища от 25,3% през 2023 година, 29,6% през 2024 година и 33,0% към края на 2025 година
Като дял от Брутният вътрешен продукт разноските за интервала 2023-2025 година са надлежно 42,1% през 2023 година и през 2024 година и 41,0% през 2025 година В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 %-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 36,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 година
При приходите се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2023 година те са 35,7%, 37,0% за 2024 година и 36,4% за 2025 година
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ