Георги Гьоков: Служебното правителство иска да обрече хората с увреждания на лишения, мизерия и страдания
" Служебното държавно управление желае да обрече хората с увреждания на ограничения, бедност и премеждия. " Това заяви Георги Гьоков в декларация от името на ПГ на “БСП за България “ в навечерието на Международния ден на хората с увреждания, оповестиха от пресцентъра на Българска социалистическа партия.
През 1992 година, Генералната асамблея на Организация на обединените нации афишира 3-ти декември за Международен ден на хората с увреждания. На този ден в целия свят се провеждат събития, напомнящи, че е нужна ефикасна смяна в изискванията на живот на хората с увреждания. Това е и ден за поддръжка на достолепието, правата и добруването на хората с увреждания.
Идеята да бъде отбелязван подобен ден е да бъде подкрепена полемиката за свободния и самостоятелен живот на тези хора и за тяхното пълноправно присъединяване в обществото.
Няма универсално призната формулировка на " увреждане “ или за " човек с увреждане “, макар че са правени опити за такава универсална формулировка. Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания (от 2006 година) споделя, че " увреждането е разрастваща се идея и че уврежданията са резултат от взаимоотношение сред лица с нарушени функционалности и бариери от емоционално-оценъчен темперамент или такива, свързани с обкръжението, които попречват тяхното пълноценно и дейно присъединяване в обществото равноправно с останалите “.
Хората с увреждания са най-голямото малцинство в света, само че за разлика от множеството малцинствени групи, тази е с отворено участие: всеки един от нас може когато и да е да стартира членуването си в нея, било то заради акцидент, заболяване, напреднала възраст или друга причина.
По оценка на СЗО над един милиард души, което съставлява към 15% от популацията в света, има някаква форма на увреждане и едвам 5% от тези увреждания са вродени. Според Програмата за развиване на Организация на обединените нации, 80% от хората с увреждания живеят в разрастващите се страни. А по оценка на Световната банка 20% от най-бедното население на планетата е с увреждания.
В Европейския съюз:
· 87 милиона имат някакъв тип увреждане;
· повече от 50% от тях смятат, че са жертва на дискриминация;
· единствено 51% от тях работят, спрямо три четвърти от хората без увреждания.;
· 41% не могат да покрият непредвидено зародили разходи;
· 28,4 % от хората с увреждания са изложени на риск от беднотия или обществено изключване в съпоставяне със 17,8 % от хората без увреждания;
· единствено 29,4 % от хората с увреждания приключват висше обучение спрямо 43,8 % от хората без увреждания;
· повече от един милион на възраст под 65 година живеят в институции.
В България не се събира публична статистика за хората с увреждания. Националният център за публично здраве и разбори дава информация, че годишно над 3 000 деца и над 50 000 пълнолетни хора се вливат в редиците на хората с увреждания, тъй като по този начин са се произнесли експертни комисии. От други източници научаваме, че хората с открити увреждания в България са над 500 000, а през 2022 година в България към 9 000 лица с увреждания и възрастни хора живеят в 161 профилирани институции. Над 7 000 индивида с психо-социални и интелектуални увреждания са сложени под забраняване. Това са обстоятелства!
Факт е и че у нас хората с увреждания не престават да са тежко дискриминирани заради липса на налична среда в публични и жилищни здания, транспортни средства, спортни, културни, просветителни и развлекателни обекти, както и в редица области на живота като обучение, опазване на здравето, претовареност, обществени и други услуги, достъп до правораздаване.
Години наред проблемите на хората с увреждания са неглижирани. В първите години на прехода им дадоха обещание заслужен живот - и на тях, и на околните им. Но към този момент 30 години след тези събития не са го получили.
Уврежданията са част от положението на индивида и са резултат от социално-икономически или политически фактори, злополуки или въоръжен спор, само че също и от замърсяването на околната среда, ХИВ/СПИН, злоупотребата с дрога и така нататък
Те покачат риска от беднотия, а бедността покачва риска от увреждания. Затворен кръг, от който би трябвало да се излезе, с цел да решаваме проблемите с по-голям триумф. В отчета " Увреждания, беднотия и развиване “ на Министерство на интернационалното развиване (DFID) на Англия се установи, че най-малко 50% от уврежданията могат да бъдат избегнати и са непосредствено свързани с бедността.
Въпреки постигнатия прогрес в доста области, пред хората с увреждания към момента съществуват съществени спънки във връзка с достъпа до опазване на здравето, обучение, претовареност, развлекателни действия и присъединяване в политическия живот.
България е поела ангажимент за възстановяване на общественото и икономическото състояние на хората с увреждания въз основа на Договора за действието на Европейски Съюз и на Хартата на главните права на Европейския съюз. Ще загатна и Европейския дирек на обществените права – там се акцентира, че хората с увреждания имат право на подкрепяне на приходите, и то такова, че да им обезпечава заслужен живот, имат право на услуги, които да им дават опция да вземат участие на пазара на труда и в обществото, имат право на работна среда, приспособена към техните потребности.
Ще загатна и Конвенция на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания. Европейския съюз и всички страни от Съюза са страни по тази Конвенция. Ратифицирали сме я със закон, признат от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 година Тя играе управителна роля за наличието на Стратегията за правата на хората с увреждания за интервала 2021—2030 година и предшестващата я Европейска тактика за хората с увреждания за интервала 2010—2020 година На тази основа е направена и Националната тактика за хората с увреждания 2021-2030 година, която е нашият стратегически документ, на осъществяването на който разпореждаме вяра да способства за основаването на по-добри условия и благоприятни условия на хората с увреждания да упражняват правата си и да вземат участие в обособените сфери на публичния живот, равноправно с останалите български жители.
След всичко казано и в навечерието на Международния ден на хората с увреждания, апелирам всички народни представители да се замислим дали с грижа и схващане за тези хора решаваме проблемите им.
Днес и на следващия ден, в символ на съпричастност, в цялата страна ще бъдат проведени редица начинания във връзка хората с увреждания. Ще внушаваме, че човешкото отношение и приемането на техните проблеми са стъпки към стопяване на разликите. Но дали вършим всичко, което зависи от нас като общество, като изпълнителна власт, като законодателна власт?
В България, с изключение на труднодостъпната архитектурна среда в градовете и селата, хората с увреждания намират огромни компликации при намирането на работа. Продължават да са на дневен ред тематиките за здравната (ТЕЛК-овете), пенсионната и административната промяна във връзка с хората с увреждания, достъпът до архитектурна среда, до обучение, трудовата претовареност, опазване на здравето. Все още и като страна, и като общество сме надалеч от междинното европейско равнище на отношение към хората с увреждания.
Стигаме и до организациите на хората с увреждания - и национално показаните, и останалите. Няма да приказвам за това, че като общество сме позволили да водят борби между тях. Искам за обърна внимание върху това: обезпечили ли сме естествени условия за действие на гражданските организации на хората с увреждания. Включително и финансирането им и повишение на потенциала им.
През 1992 година, Генералната асамблея на Организация на обединените нации афишира 3-ти декември за Международен ден на хората с увреждания. На този ден в целия свят се провеждат събития, напомнящи, че е нужна ефикасна смяна в изискванията на живот на хората с увреждания. Това е и ден за поддръжка на достолепието, правата и добруването на хората с увреждания.
Идеята да бъде отбелязван подобен ден е да бъде подкрепена полемиката за свободния и самостоятелен живот на тези хора и за тяхното пълноправно присъединяване в обществото.
Няма универсално призната формулировка на " увреждане “ или за " човек с увреждане “, макар че са правени опити за такава универсална формулировка. Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания (от 2006 година) споделя, че " увреждането е разрастваща се идея и че уврежданията са резултат от взаимоотношение сред лица с нарушени функционалности и бариери от емоционално-оценъчен темперамент или такива, свързани с обкръжението, които попречват тяхното пълноценно и дейно присъединяване в обществото равноправно с останалите “.
Хората с увреждания са най-голямото малцинство в света, само че за разлика от множеството малцинствени групи, тази е с отворено участие: всеки един от нас може когато и да е да стартира членуването си в нея, било то заради акцидент, заболяване, напреднала възраст или друга причина.
По оценка на СЗО над един милиард души, което съставлява към 15% от популацията в света, има някаква форма на увреждане и едвам 5% от тези увреждания са вродени. Според Програмата за развиване на Организация на обединените нации, 80% от хората с увреждания живеят в разрастващите се страни. А по оценка на Световната банка 20% от най-бедното население на планетата е с увреждания.
В Европейския съюз:
· 87 милиона имат някакъв тип увреждане;
· повече от 50% от тях смятат, че са жертва на дискриминация;
· единствено 51% от тях работят, спрямо три четвърти от хората без увреждания.;
· 41% не могат да покрият непредвидено зародили разходи;
· 28,4 % от хората с увреждания са изложени на риск от беднотия или обществено изключване в съпоставяне със 17,8 % от хората без увреждания;
· единствено 29,4 % от хората с увреждания приключват висше обучение спрямо 43,8 % от хората без увреждания;
· повече от един милион на възраст под 65 година живеят в институции.
В България не се събира публична статистика за хората с увреждания. Националният център за публично здраве и разбори дава информация, че годишно над 3 000 деца и над 50 000 пълнолетни хора се вливат в редиците на хората с увреждания, тъй като по този начин са се произнесли експертни комисии. От други източници научаваме, че хората с открити увреждания в България са над 500 000, а през 2022 година в България към 9 000 лица с увреждания и възрастни хора живеят в 161 профилирани институции. Над 7 000 индивида с психо-социални и интелектуални увреждания са сложени под забраняване. Това са обстоятелства!
Факт е и че у нас хората с увреждания не престават да са тежко дискриминирани заради липса на налична среда в публични и жилищни здания, транспортни средства, спортни, културни, просветителни и развлекателни обекти, както и в редица области на живота като обучение, опазване на здравето, претовареност, обществени и други услуги, достъп до правораздаване.
Години наред проблемите на хората с увреждания са неглижирани. В първите години на прехода им дадоха обещание заслужен живот - и на тях, и на околните им. Но към този момент 30 години след тези събития не са го получили.
Уврежданията са част от положението на индивида и са резултат от социално-икономически или политически фактори, злополуки или въоръжен спор, само че също и от замърсяването на околната среда, ХИВ/СПИН, злоупотребата с дрога и така нататък
Те покачат риска от беднотия, а бедността покачва риска от увреждания. Затворен кръг, от който би трябвало да се излезе, с цел да решаваме проблемите с по-голям триумф. В отчета " Увреждания, беднотия и развиване “ на Министерство на интернационалното развиване (DFID) на Англия се установи, че най-малко 50% от уврежданията могат да бъдат избегнати и са непосредствено свързани с бедността.
Въпреки постигнатия прогрес в доста области, пред хората с увреждания към момента съществуват съществени спънки във връзка с достъпа до опазване на здравето, обучение, претовареност, развлекателни действия и присъединяване в политическия живот.
България е поела ангажимент за възстановяване на общественото и икономическото състояние на хората с увреждания въз основа на Договора за действието на Европейски Съюз и на Хартата на главните права на Европейския съюз. Ще загатна и Европейския дирек на обществените права – там се акцентира, че хората с увреждания имат право на подкрепяне на приходите, и то такова, че да им обезпечава заслужен живот, имат право на услуги, които да им дават опция да вземат участие на пазара на труда и в обществото, имат право на работна среда, приспособена към техните потребности.
Ще загатна и Конвенция на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания. Европейския съюз и всички страни от Съюза са страни по тази Конвенция. Ратифицирали сме я със закон, признат от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 година Тя играе управителна роля за наличието на Стратегията за правата на хората с увреждания за интервала 2021—2030 година и предшестващата я Европейска тактика за хората с увреждания за интервала 2010—2020 година На тази основа е направена и Националната тактика за хората с увреждания 2021-2030 година, която е нашият стратегически документ, на осъществяването на който разпореждаме вяра да способства за основаването на по-добри условия и благоприятни условия на хората с увреждания да упражняват правата си и да вземат участие в обособените сфери на публичния живот, равноправно с останалите български жители.
След всичко казано и в навечерието на Международния ден на хората с увреждания, апелирам всички народни представители да се замислим дали с грижа и схващане за тези хора решаваме проблемите им.
Днес и на следващия ден, в символ на съпричастност, в цялата страна ще бъдат проведени редица начинания във връзка хората с увреждания. Ще внушаваме, че човешкото отношение и приемането на техните проблеми са стъпки към стопяване на разликите. Но дали вършим всичко, което зависи от нас като общество, като изпълнителна власт, като законодателна власт?
В България, с изключение на труднодостъпната архитектурна среда в градовете и селата, хората с увреждания намират огромни компликации при намирането на работа. Продължават да са на дневен ред тематиките за здравната (ТЕЛК-овете), пенсионната и административната промяна във връзка с хората с увреждания, достъпът до архитектурна среда, до обучение, трудовата претовареност, опазване на здравето. Все още и като страна, и като общество сме надалеч от междинното европейско равнище на отношение към хората с увреждания.
Стигаме и до организациите на хората с увреждания - и национално показаните, и останалите. Няма да приказвам за това, че като общество сме позволили да водят борби между тях. Искам за обърна внимание върху това: обезпечили ли сме естествени условия за действие на гражданските организации на хората с увреждания. Включително и финансирането им и повишение на потенциала им.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ