Фискалният съвет също препоръчва проектобюджетът да се прекрои
Служебният кабинет гласоподава проектобюджета за тази година и той към този момент е в Народното събрание. Но предизвестията, че финансовият проект на страната би трябвало да се прекрои, не престават да валят. В петък своето мнение по плана разгласява и Фискалният съвет. В него се показва, че е належащо преразглеждане на проектобюджета и стесняване на недостига до 3%. В противоположен случай България рискува да бъде вкарана в процедура по свръхдефицит от Европейската комисия. не планува нито орязване на разноски, нито пък прави опити за растеж на приходите, каквато беше първичната поръчка. Така той влиза в Народното събрание с немислимия до неотдавна недостиг от 12 милиарда лева, или 6.4% от Брутният вътрешен продукт на касова основа и 6.1% от Брутният вътрешен продукт по европейските правила. Нужният дълг през тази година пък набъбва до 13.7 милиарда лева, които мъчно ще могат да се наберат на пазарите за половин година, без съществено да се вдигне доходността, а надлежно и разноските за обслужването му идващите години.
Служебният кабинет гласоподава проектобюджета за тази година и той към този момент е в Народното събрание. Но предизвестията, че финансовият проект на страната би трябвало да се прекрои, не престават да валят. В петък своето мнение по плана разгласява и Фискалният съвет. В него се показва, че е належащо преразглеждане на проектобюджета и стесняване на недостига до 3%. В противоположен случай България рискува да бъде вкарана в процедура по свръхдефицит от Европейската комисия.
не планува нито орязване на разноски, нито пък прави опити за растеж на приходите, каквато беше първичната поръчка. Така той влиза в Народното събрание с немислимия до неотдавна недостиг от 12 милиарда лева, или 6.4% от Брутният вътрешен продукт на касова основа и 6.1% от Брутният вътрешен продукт по европейските правила. Нужният дълг през тази година пък набъбва до 13.7 милиарда лева, които мъчно ще могат да се наберат на пазарите за половин година, без съществено да се вдигне доходността, а надлежно и разноските за обслужването му идващите години.
Икономистите от съвета показват, че от 2019 година насам бюджетът е процикличен. Сегашният план обаче е с още по-раздути разноски и недостиг, което " ще забави доста спада на инфлацията макар настоящите фактори за понижението ѝ ". От съвета обръщат внимание, че политиката по повишението на приходите, въпреки и несъмнено нужен развой, " следва да регистрира рисковете от спомагателен проинфлационен напън, който генерира, когато ускорените ѝ темпове надвишават доста продуктивността на труда ". И още - преодоляването на инфлацията следва да бъде измежду главните цели на фискалната политика за идните години, защото това е и един от критериите за еврозоната.
В разбора се показва, че главните аргументи за експанзията на държавните разноски са покачването на разноските за пенсии и на финансовите разноски. " Забележителен е растежът на пенсиите с над 3.5 милиарда лева, или над 26%. Така техният дял в Брутният вътрешен продукт ще доближи 10.5%. Този резултат се дължи на обстоятелството, че през 2022 година покачването на пенсиите се случи поетапно - от средата на годината и от последното тримесечие. През 2023 година обаче въздействието върху бюджета е през цялата година ", показват от Фискалния съвет.
Реклама
В същото време съгласно тях има спад на растежа на потреблението, а икономическият напредък се чака да бъде движен най-вече от финансовите вложения. Подобна конструкция на съставените елементи на растежа обаче носи по-ниски данъчни доходи.
В мнението има и още едно предизвестие - че повишаването на държавния дълг в безспорна стойност се форсира извънредно бързо, което е тревожно, без значение от относително ниското му ниво като % от Брутният вътрешен продукт. Икономистите споделят, че нуждата от поемането на нов дълг следва да е предмет на по-задълбочени обосновка и разбор.
Свързани публикации Интервю | Росица Велкова: Дефицит от 3% от Брутният вътрешен продукт не е вероятен без приходни ограничения 28 април 2023, 06:55 Провокацията с бюджета 28 април 2023, 06:50 Фискалният съвет предлага бюджет 2022 да е с недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт 31 октомври 2021, 10:23 Организацията за икономическо сътрудничество и раз: България би трябвало да продължи с промените 29 януари 2021, 14:53
Служебният кабинет гласоподава проектобюджета за тази година и той към този момент е в Народното събрание. Но предизвестията, че финансовият проект на страната би трябвало да се прекрои, не престават да валят. В петък своето мнение по плана разгласява и Фискалният съвет. В него се показва, че е належащо преразглеждане на проектобюджета и стесняване на недостига до 3%. В противоположен случай България рискува да бъде вкарана в процедура по свръхдефицит от Европейската комисия.
не планува нито орязване на разноски, нито пък прави опити за растеж на приходите, каквато беше първичната поръчка. Така той влиза в Народното събрание с немислимия до неотдавна недостиг от 12 милиарда лева, или 6.4% от Брутният вътрешен продукт на касова основа и 6.1% от Брутният вътрешен продукт по европейските правила. Нужният дълг през тази година пък набъбва до 13.7 милиарда лева, които мъчно ще могат да се наберат на пазарите за половин година, без съществено да се вдигне доходността, а надлежно и разноските за обслужването му идващите години.
Икономистите от съвета показват, че от 2019 година насам бюджетът е процикличен. Сегашният план обаче е с още по-раздути разноски и недостиг, което " ще забави доста спада на инфлацията макар настоящите фактори за понижението ѝ ". От съвета обръщат внимание, че политиката по повишението на приходите, въпреки и несъмнено нужен развой, " следва да регистрира рисковете от спомагателен проинфлационен напън, който генерира, когато ускорените ѝ темпове надвишават доста продуктивността на труда ". И още - преодоляването на инфлацията следва да бъде измежду главните цели на фискалната политика за идните години, защото това е и един от критериите за еврозоната.
В разбора се показва, че главните аргументи за експанзията на държавните разноски са покачването на разноските за пенсии и на финансовите разноски. " Забележителен е растежът на пенсиите с над 3.5 милиарда лева, или над 26%. Така техният дял в Брутният вътрешен продукт ще доближи 10.5%. Този резултат се дължи на обстоятелството, че през 2022 година покачването на пенсиите се случи поетапно - от средата на годината и от последното тримесечие. През 2023 година обаче въздействието върху бюджета е през цялата година ", показват от Фискалния съвет.
Реклама
В същото време съгласно тях има спад на растежа на потреблението, а икономическият напредък се чака да бъде движен най-вече от финансовите вложения. Подобна конструкция на съставените елементи на растежа обаче носи по-ниски данъчни доходи.
В мнението има и още едно предизвестие - че повишаването на държавния дълг в безспорна стойност се форсира извънредно бързо, което е тревожно, без значение от относително ниското му ниво като % от Брутният вътрешен продукт. Икономистите споделят, че нуждата от поемането на нов дълг следва да е предмет на по-задълбочени обосновка и разбор.
Свързани публикации Интервю | Росица Велкова: Дефицит от 3% от Брутният вътрешен продукт не е вероятен без приходни ограничения 28 април 2023, 06:55 Провокацията с бюджета 28 април 2023, 06:50 Фискалният съвет предлага бюджет 2022 да е с недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт 31 октомври 2021, 10:23 Организацията за икономическо сътрудничество и раз: България би трябвало да продължи с промените 29 януари 2021, 14:53
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ