Държавни служби все повече ни подслушват и следят
Службите все по-лесно ще подслушват и наблюдават, написа " Сега ". Това излиза наяве от броят на правосъдните позволения, които разрешават използването на специфични разследващи средства (СРС). Те са се нараснали доста през 2018 година, спрямо миналата. Данните са изнесени в годишния отчет на Националното бюро за надзор на СРС.
Близо 6 100 претенции до съда за прилагане на СРС са отправили прокуратурата, ДАНС, Министерство на вътрешните работи, Военната полиция и антикорупционната комисия (КПКОНПИ) през 2018 година Методите включват подслушване, следене, филмиране, внедряване на сътрудници, следени доставки, доверителни покупко-продажби и други. Заявленията за достъп и прилагане на сходни средства са със 160 повече от 2017 година
Най-голям брой претенции са постъпили от Министерство на вътрешните работи (60% от всички заявления). Прокуратурата е поискала позволение в 34% от случаите, а ДАНС - едвам близо 5%. За период от 12 месеца са били следени и подслушвани над 3 000 души. Данните демонстрират, че съдът все по-често удовлетворява настояванията на службите да ползват СРС. За 12-те месеца на 2017 година магистратите са постановили малко над 1 300 отхвърли, до момента в който година по-късно (за 2018 г.) неразрешените претенции са близо 800.
От всички дадени позволения, употребените за доказателства в съда през предходната година са към 1 700. През 2017 година те са били с 44 по-малко. Това демонстрира, че засилената приложимост на СРС не е довела до по-голяма разкриваемост на закононарушения, а още по-малко до присъди. Има данни за лек спад в броя на формираните преписки за инспекции за непозволено използване на способи за следене. За 2018 година те са 115, като 106 от тях са по сигнал на жители. В пет от случаите ведомството се е самосезирало. Нарушения не са открити.
Драстичното нарастване на издадените разрешителни за използване на СРС се изяснява с интензивността на Специализираната прокуратура. Само за предходната година Специализираният углавен съд е издал близо 3 000 разрешителни за прилагане на способи и устройства за следене. На към други 500 е постановил отвод.
Най-често СРС се употребяват за откриване на проведена незаконна група, както и закононарушения, свързани с наркотични субстанции, акцизни артикули, машинация, обири и рушвет. Точно седем пък са настояванията за използването на такива средства за закононарушения, осъществени от съдии, прокурори и следователи.
Припомняме, че преди две години бе провокиран скандал поради непозволено подслушвани политици, магистрати и публицисти. Сигналът тогава подаде някогашният ръководител на Националното бюро за надзор на СРС Бойко Рашков. Той упрекна ДАНС, че блокира работата на ведомството, защото в няколко случаи организацията е отказала да даде материали за употребявани СРС.
В отговор на изявлението си Бойко Рашков беше словесно атакуван от основния прокурор Сотир Цацаров и от ръководещата партия ГЕРБ. Той отхвърли верността на изнесените данни и бе безапелационен, че не се организира всеобщо подслушване на магистрати и публицисти. Тогавашният началник на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов пък реагира, че отчетът на бюрото е следващият опит за политическа операция, от старана на опозицията.
Така, в края на предходната година Бойко Рашков не бе избран отново за втори мандат в Националното бюрото за надзор на СРС.
Близо 6 100 претенции до съда за прилагане на СРС са отправили прокуратурата, ДАНС, Министерство на вътрешните работи, Военната полиция и антикорупционната комисия (КПКОНПИ) през 2018 година Методите включват подслушване, следене, филмиране, внедряване на сътрудници, следени доставки, доверителни покупко-продажби и други. Заявленията за достъп и прилагане на сходни средства са със 160 повече от 2017 година
Най-голям брой претенции са постъпили от Министерство на вътрешните работи (60% от всички заявления). Прокуратурата е поискала позволение в 34% от случаите, а ДАНС - едвам близо 5%. За период от 12 месеца са били следени и подслушвани над 3 000 души. Данните демонстрират, че съдът все по-често удовлетворява настояванията на службите да ползват СРС. За 12-те месеца на 2017 година магистратите са постановили малко над 1 300 отхвърли, до момента в който година по-късно (за 2018 г.) неразрешените претенции са близо 800.
От всички дадени позволения, употребените за доказателства в съда през предходната година са към 1 700. През 2017 година те са били с 44 по-малко. Това демонстрира, че засилената приложимост на СРС не е довела до по-голяма разкриваемост на закононарушения, а още по-малко до присъди. Има данни за лек спад в броя на формираните преписки за инспекции за непозволено използване на способи за следене. За 2018 година те са 115, като 106 от тях са по сигнал на жители. В пет от случаите ведомството се е самосезирало. Нарушения не са открити.
Драстичното нарастване на издадените разрешителни за използване на СРС се изяснява с интензивността на Специализираната прокуратура. Само за предходната година Специализираният углавен съд е издал близо 3 000 разрешителни за прилагане на способи и устройства за следене. На към други 500 е постановил отвод.
Най-често СРС се употребяват за откриване на проведена незаконна група, както и закононарушения, свързани с наркотични субстанции, акцизни артикули, машинация, обири и рушвет. Точно седем пък са настояванията за използването на такива средства за закононарушения, осъществени от съдии, прокурори и следователи.
Припомняме, че преди две години бе провокиран скандал поради непозволено подслушвани политици, магистрати и публицисти. Сигналът тогава подаде някогашният ръководител на Националното бюро за надзор на СРС Бойко Рашков. Той упрекна ДАНС, че блокира работата на ведомството, защото в няколко случаи организацията е отказала да даде материали за употребявани СРС.
В отговор на изявлението си Бойко Рашков беше словесно атакуван от основния прокурор Сотир Цацаров и от ръководещата партия ГЕРБ. Той отхвърли верността на изнесените данни и бе безапелационен, че не се организира всеобщо подслушване на магистрати и публицисти. Тогавашният началник на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов пък реагира, че отчетът на бюрото е следващият опит за политическа операция, от старана на опозицията.
Така, в края на предходната година Бойко Рашков не бе избран отново за втори мандат в Националното бюрото за надзор на СРС.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ