Слухът, че правителството ще бъде изведено в Норвегия, е абсурден!

Слухът, че държавното управление ще бъде изведено в Норвегия, е неуместен! Така му споделих на комшията, той обаче кипна като забравено на котлона турско кафе:

- Ще ги изведат не, ами отвъд! За норвежкия човек няма разлика дете ли си, министър ли си! Щом си в риск, извежда те като спри, та гледай!

- Хайде в този момент огромният риск! - присмях се. - От едните псувни никой не е близнил! Виж, в случай че народът стартира да строи барикади и да пее Марсилезата, тогава пъргаво ще ги изведат в Норвегия да пикаят на наследник камък против уплах, както предлага Дядо Вазов в първата глава от " Под игото "!

Комшията отпи яка глътка, което по нашите земи замества броенето мислено до 10, пък сподели по-меко:

- Имаш вишо и ти проличава на манталитета!...

- Всеки е правил неточности на млади години! - избухнах. - Освен това да си български инженер не е висше, а кръст за цялостен живот!

- Аз те одобрявам подобен, какъвто си - бащински ме увери комшията. Сетне продължи - Как си представяш ти французите да си зарежат Франция и да дойдат у нас да строят барикади и да пеят с разголени гърди?! А земляк такова нещо в никакъв случай няма да направи насериозно! Особено в този момент, когато около царската туршия всички българи сме роялисти и лоялисти!

Комшията мълком ми наля, побутна към мен киселите краставички. Въздъхнах. Прав беше индивидът за французите и му го признах гласно, освен това не само защото ракията бе негова, а тъй като в действителност беше прав. След това обаче настоях:

- Нищо не заплашва държавното управление ни! Заради едните псувни няма да ги настанят при приемни норвежки министри!

Комшията все по този начин мълчеше, очевидно чакаше да ми мине. Докато да замезя, и ми мина, и той ме попита:

- Изоставените от родителите си деца в риск ли са?

- В риск са - потвърдих.

- Значи е редно за тях да се погрижат в приемни фамилии?

Усещах, че ме маже с вазелин, както би споделил Волен Сидеров на Валери Симеонов, в случай че не бяха развалили красивата си дружба, но нямаше по какъв начин да се измъкна, трябваше отново да потвърдя и го направих внимателно, само че незабавно прибавих вироглаво:

- Ама какъв тъкмо е рискът за нашите министри?!

- Изоставили сме ги - отвори ми очите комшията.

Съобщих му очевидното:

- Ами като са такива калпазани, по какъв начин няма да ги изоставим?!

- Причините ще търсят занапред европейски обществени служащи - дистанцира се комшията. - Сега друго е наложително...

Прекъснах го:

- Разбрах! Да ги изведат нашичките в предпазена скандинавска среда! Обаче нещо не ми е наред в тази догадка!

- И вярно не ти е наред - удостовери самодоволно моят човек. - Ти, в случай че си норвежки министър, ще прибереш ли някой нашенски, та да ти изяде сьомгата и да намига на гласоподавателите ти?

- Не, несъмнено! - отсякох уверено.

- А в случай че си норвежки гей? - безшумно попита комшията и ме загледа хитричко.

Олюлях се като Исак Нютон незабавно след удара с ябълка по главата. В мозъка ми се подреди дръзка, да не кажем скандална догадка. Възкликнах:

- Еврика! Това е 100 пъти по-ефективно от всякакви френски революции! Гилотината събира прахуляк, сибирската каторга е носталгичен спомен! Норвежка яка хватка е отговорът!

Комшията се подсмихваше тържествуващо. Отпихме и стиснахме палци да не е единствено слух.