Случвало се е и се случва. Случвало се е пациент

Случвало се е и се случва. Случвало се е пациент ...

Дупка до дупка в системата на детско здравеопазване.



Случвало се е и се случва. Случвало се е пациент да чака над час в коридора пред приемния кабинет, докато лекар не се освободи и не слезе, за да установи, че става дума за 40-дневно бебе, полупосиняло от задух. Случвало се е да няма специалист, който да е достатъчно подготвен, за да окаже необходимата спешна помощ, пациентът да бъде превозен за манипулация до друга болница и след нея да няма шофьор, който да го върне. Случвало се е единственият лекар в реанимация да я напуска, за да окаже спешна помощ на човек в коридора против всички правила. Случвало се е единствената свободна сестра да спасява дете в коридора, макар то изобщо да не е прието в болницата и това също да е нарушение. А също се е случвало заради липса на елементарни нужни техники и специалисти, пациенти да умират. А младите лекари да бягат, уплашени, че трябва да носят отговорност не само за своята вина, но и за независещи от тях неща, породени от дългогодишни грешки и липси.

Случвало се е и ще продължи да се случва. Това са само част от разказите, които могат да бъдат чути от лекари в единствената специализирана болница за детски болести – педиатричната, "Проф. д-р Иван Митев" в София. И докато лекарите от болницата са сигурни, че при последния случай на починало дете, потърсило помощ в три болници, една от които и педиатрията, няма лекарска грешка и болестта се е развила мълниеносно, неспасяемо, то също така не отричат, че има редица проблеми в системата. Подобни са и коментарите на множеството от изказалите се експерти и медицински специалисти след случая –

системата на детско здравеопазване е пробита и са необходими спешни мерки.

Според повечето случаят на починалото 3-годишно момче отново е извадил на преден план поне част от проблемите.

Според лекарите от педиатрията подобни казуси биха били неспасяеми и при перфектно работещи системи. Но част от тях се съгласиха, излизайки от случая, да разкажат пред "Дневник" какви са основните системни грешки, наслагвани десетилетия, които пречат да има качествено детско здравеопазване в България.

Дефицитите в обучението

Един от най-сериозните дефицити в системата лекарите отчитат в липсата на адекватно обучение за всички "по веригата" - от медицински сестри, през почти никакви места за специализанти, до твърде слабата подготовка на личните лекари и останалите кабинети да поемат адекватно по-леките случаи. И не на последно място никаква възможност за допълнителни обучения, които да поддържат лекарите в крак със световните нововъведения.

В университетите няма специално обучение за педиатрични сестри, например, а при тях работата е много специфична, повечето се плашат от децата, не знаят как да действат с тях и родителите им, обясняват лекари от педиатрията. От тук идвали и много проблеми още на първата линия на контакт между семействата и медицинския персонал.

Конфликтите, превръщането на сестрите в обикновени администратори попълващи бумаги, изземването на традиционните преди време техни функции като снемане на първоначален статус на пациента, на първична анамнеза, на това да са реални помощници на лекарите, отблъсквало допълнително специалистите от тази работа, за която учат 4 години.

Така сега в педиатрията липсват около 30 сестри до нужния минимум за осъществяване на нормална дейност. И това без да се смятат тези, които не би трябвало вече да са на работа, защото са над 70-годишни – около 5-6 сестри. Това е и около 30 на сто липса от общата численост на този вид специалисти в болницата.

Чакане и забавяне

Като пример за това колко са важни сестрите в цялата работа на болниците, д-р Адил Кадъм от педиатрията отбелязва, че в чужбина например сестрите са тези, които правят т.нар. триаж. Или първичното разпределение на постъпващите пациенти не на база кой кога е дошъл, а на база кой с каква спешност трябва да бъде обгрижен. Така, когато лекарят слезе в приемния кабинет, знае много по-конкретно към кого да насочи приоритетно усилията си.

Но причина за сериозните опашки пред педиатрията се оказва не само това – в почивни дни и след 16.30 часа, в болницата на дежурство остават двама лекари за всички 7 отделения и един дежурен в интензивното отделение. Толкова е капацитетът на специалистите тук. И пак смените им не са традиционните, а се налага да поемат доста извънреден труд.

Същите тези двама лекари – обикновено един старши лекар и един специализант, трябва да поемат и идващите в приемния кабинет пациенти. Тоест да оставят децата, вече приети в болницата, някои от които с множество тежки и продължителни заболявания и да слязат да обслужат събралите се.

Случвало се е да оставя дете в епилептичен гърч, който продължава половин час, да го дам на специализанта, а аз да сляза в кабинета, разказва д-р Кадъм. В същото време лекарят на дежурство понякога се оказва нужен и на човека в реанимацията при сложен казус. И специалистите се питат как да се разкъсат между отговорностите си в отделенията, на дежурство, в реанимацията и при чакащите пред приемния кабинет, недоволстващи от забавянето.

От десетина дни нареждането на пъзела става още по-сложно след подадени две молби за напускане на реаниматори-анестезиолози, с което болницата остана без такива специалисти, без възможност да окаже реанимация на деца в критична ситуация. И трябва спешно да се намери кой да работи в интензивното отделение.

Връзка между раздробените болници и кой за какво отговаря

Част от проблемите според специалистите в болницата идвали и от това, че има твърде малко информация какво всъщност прави самата болница. Не всички знаят например, че тя няма спешен кабинет, тоест не би трябвало да поема самонасочили се родители – такива, които са решили, че общопрактикуващият им лекар няма да се справи например или когато той не им е вдигнал късно вечер, в почивен ден, когато не са били наясно кой поема пациентите на този лекар в случай, че той не е на работа.

По принцип трябва да работим само с планов прием и с пациенти, насочени от други болници или от общопрактикуващите лекари, които след съответните усилия и опит да се справят със заболяването, не са успели, разказват лекарите от "Проф. д-р Иван Митев". Тук са едни от най-тежките случаи, често хронично или терминално болни деца, някои от които страдат от редки болести. Деца, които никъде другаде не биват приемани или където никъде не могат да получат нужното им специализирано лечение.

Зорлем сякаш се опитват да ни деквалифицират, с години учим да сме адекватни на тези болести и да помагаме при толкова специфични заболявания и в един момент долу в приемния кабинет идват всякакви хора, политици включително, настояват, че ще си платят, но да прегледаме детето им с малко сополи и 37 градуса температура, разказва лекар.

Често родители също не разбирали защо не може да бъде прието детето им с вирус и разстройство и защо биват препращани към други болници. Тези деца трябва да бъдат приети заедно и в близост до пациенти със силно отслабена имунна система, например, или деца с централен венозен източник, за които всяко допълнително усложнение, може да е фатално, отбелязват педиатри.

Затова дълго време пред приемния кабинет на болницата имало и указания, че това не е спешен кабинет. И списък с болниците, където има такъв капацитет. А те в София не са малко – както държавните "Пирогов", "Александровска", Втора, Трета и Пета градска, "Света Анна" и частните - "Токуда" и "София-мед". В ИСУЛ пък имало спешен специалист уши-нос-гърло.

Тези насоки най-често трябва да ги даде личният лекар, но в много случаи той е отсъстващ от този процес, отчитат в педиатрията. Според експерти интернет списък, дори в табличен вид, на сайта на здравното министерство или на друго подобно място, в което ясно да се казва коя болница с какви компетенции и капацитет е, значително би облекчило този проблем.

А как става препращането

В педиатрията отчитат, че това препращане по болници на семействата създава немалка част от напрежението и проблемите. Често идват при нас, върнати от две, дори три болници, разказват лекарите. Рядко например колеги им се обаждали с предупреждение, че те не могат да поемат съответния пациент и молят за съдействие и консултация.

Масова практика е пациентите единствено да получават указание – идете другаде. И евентуално напътствие къде другаде, но без достатъчно ангажименти, че и на това друго място ще бъдат приети.

Това, заедно с много трудната за намиране информация коя болница за какви болести е адекватна и квалифицирана, кой има и кой няма спешно отделение, колко й е капацитетът, създава немалък хаос по пътя на пациентите до намиране на адекватното място, където да получат помощ. И съответно до сериозно напрежение.

Комуникацията и подкрепа

Лекарите смятат, че на фона на все по-нарастващото напрежение и липса на доверие, много им липсва подкрепа за комуникацията с пациентите. Както практически насоки как самите те да го правят, така и от специалисти, които да ги заменят понякога в разясняване на ситуацията и проблемите на семейства и роднини.

Психолози и експерти в здравната комуникация коментираха пред "Дневник", че често елементарни трикове помагат. Това можело да стане например ако на видно място в прегледен и разбираем вид се обяснява на всички колко време ще се наложи да чакат, защо, каква е натовареността на звеното, за което са дошли и съответно точно този лекар колко време приблизително ще трябва да бъде изчакан, какво могат те самите да направят, за да забързат процедурите, като например какви документи да подготвят и др. Можело на дипляни или монитори да се даде информация на родителите как да подготвят децата си за манипулация, какво ще им се случи вътре в кабинета или в чакалнята, как по детски да разясняват на децата си за това какво да очакват.

Така и самите родители ще се подготвят, ще бъдат информирани, а и ще ангажират времето и вниманието си върху нещо полезно, което ще ги облекчи и ще им помогне да намерят малко спокойствие и да осъзнаят ситуацията, коментира психолог, работещ от години като консултант на частни болници.

За съжаление тук всякаква такава подкрепа липсва, а и ние сме хора, случва се да си изпускаме нервите, да сме на ръба от претоварване, заявяват педиатри. Комуникацията според тях дори не е най-сериозната липса. Знаете ли как се съобщава на родител диагноза, която е смъртна присъда, аз съм лекар от 2004 г., а едва преди няколко години започнах да имам сили да го правя, разказва педиатър. И отбелязва, че в Европа колегите му всеки месец имат консултация с психолог.

Девалвация на доверието и кой вярва на експертизите

Кризата в доверието лекар-пациент обаче не свършва само до болницата и лечението. За съжаление понякога при фатален случай се налагат множество експертизи, които да докажат имало ли е лекарска грешка и вина.

Дори при последния случай с починалото момче, премиерът Бойко Борисов си позволи да заяви: "Говорете с прокуратурата - да използва ВМА за всички експертизи, там са едни от най-добрите лекари. Трябва да има възмездие". Това силно раздразни работещите в педиатрията, те попитаха защо се говори за възмездие, а не за изясняване на истината, виновник ли се търси задължително и др.

Адвокат по медицинско право обаче разказа пред "Дневник" къде може да се корени част от проблема по този въпрос. Роднините на починалите пациенти почти никога нямали достъп до пълната документация от експертизите. Дори и при заведени дела, пълните анализи и данни на какво точно почиват становищата на експертите, се получавали със сериозни трудности. Роднините научавали със сериозно закъснение за становищата на лекарите, правили експертизите. И нерядко оставали съмнения доколко обективно, безпристрастно се прави пълна оценка на ситуацията.

Затова адвокатите по медицинско право от доста време смятат, че е редно при правенето на анализи и оценки, да се даде възможност и представител на засегнатото семейство да излъчи свой представител, който поне да може да наблюдава събитията и да увери роднините, че всичко е направено.

Източник: dnevnik.bg