Случвало ли ви се е да се скарате твърде строго

Случвало ли ви се е да се скарате прекомерно строго на детето си и по-късно да съжалите за изречените думи? Няма идеални хора, няма и идеални родители. И колкото по-рано осъзнаем този факт, толкоз по-щастливи и положителни родители ще бъдем. Понякога всекидневието е толкоз динамично и стресиращо, че можем да си спестим някоя драма за това, дали сме положителни родители, или не, и да отминем нататък. Кои са простимите неточности, тези, които не ни вършат по-лоши родители? А за какво би трябвало да си ги прощаваме?

„ Нямам време. ”
До болежка прочут израз. Коя ли майка в бягане от тостера до мивката и по-късно до огледалото в коридора заран, не е изричала тези думи? Знаем, че децата постоянно избират най-неподходящия миг, с цел да ни покажат нещо или да ни опишат история, за която им е нужно изключително доста време, най-малко по часовника на възрастните. Понякога в действителност няма време, а те просто не се усещат, нямат това възприятие. И няма нищо неприятно в това да изричате тъкмо този израз. Единственото изискване е да не го употребявате непрекъснато и да не си служите с него, когато ви желаят просто прегръдка и целувка. Добре е да давате и някаква точка във времето (скоро), когато ще имате време да изслушате, погледнете, разберете, поговорите и така нататък По този метод детето няма да се усеща отхвърлено и да мисли, че неговите потребности не са значими, а ще е наясно, че в този момент не е моментът, само че подобен миг ще има, по опция най-скоро.

„ Нямам пари ”
Защо би трябвало да се чувствате гузни и да съжалявате, откакто сте отказали да купите следващата Барби на щерка си? Та белким можем да си купим всичко? Нима би трябвало да спестим от по-качествена храна, да вземем за пример, с цел да купим следващата, девета по ред, кукла? Разбира се, че всеки добър родител желае детето му да има всичко и е повече от благополучен, осигурявайки му всичко това, което го радва, само че дали това „ всичко ” няма да ни изиграе неприятна смешка в даден миг? Знаете отговора, сигурна съм. Затова постарайте се в магазина да не е всякога „ нямам пари ”, само че и да не смятате, че това е неразрешен израз, който ще ви направи малоценен родител. Ако не осигурявате задоволително време и обич на детето си, и всичките пари на света няма да ви стигнат, с цел да го извършите същински човек. Тук, обаче ми се желае да вмъкна нещо изключително значимо - в случай че нямате пари да се забавлявате на въртележките в парка, просто не водете детето си там, още по-малко, когато е с друго дете, чийто родители имат пари. Не го дразнете ненужно. Гледката на плачещо дете, тъй като приятелчето му има, а на него не му купуват, е изключително травматична. Нея несъмнено е нужно да я спестите на малчугана си.

„ Изчакай. Не в този момент. По-късно. ”
Ама несъмнено, че не може да ви покажат одеве измайсторената дрънкулка от пластилин и да се чака да изразите мнение, до момента в който водите значим диалог с колежката си по телефона или до момента в който сте в тоалетната. А дали не ви се е случвало когато готвите и сте с прекомерно мазни ръце, да ви викнат незабавно да „ превключите ” компютъра на друго филмче? Колко всекидневно! Просто се старайте да не повтаряте повече от един път на ден тези изрази. Ако през целия ден е „ по-късно ” и най-после просто кажете „ не остана време, лягай си ”, детето ви няма по какъв начин да не се почувства подценено и завалено. Но въпреки това то би трябвало да е наясно, че възрастните имат един различен „ свят ”, който не постоянно включва децата и че този „ свят ” е в действителност значим и не би трябвало да бъде ненавиждан. Не е нужно да се прехласвате и по всяка дреболия. Така децата не правят оценка по-значителните си триумфи.

„ Казах ли ти?! ”
Почти всяка от нас покачва звук, ядосва се и даже заплашва с санкции. И в това също няма нищо травматично, стига да съблюдаваме някакви граници. „ Казах ли ти?! ” е един от най-често използваните изрази, който самичък по себе си не можем да сменяем с различен. Ако в действителност сте споделили на детето си да слезе от облегалката на люлката, тъй като ще падне, а то не го е сторило и по-късно се е прекатурило и блъснало, напълно обикновено е от устата ви да излязат думите „ споделих ли ти ”. Предупреждението тук, обаче е следното - в случай че става дума за рухване и някакво пострадване, не избухвайте и не викайте, а утешете детето и обяснете, че сте го предизвестили за негово положително. " Ето по тази причина мама ти сподели да внимаваш " - това изречено със спокоен и еднакъв звук, който кара детето да се вслушва и запомни думите. Най-лошото, което можете да извършите е да крещите на дете, което изпитва болежка, тъй като се е блъснало. Не забравяйте, че това в действителност може да бъде контузия за един хлапак, който чака от нас да го утешим, а не да го разплачем още повече.

„ Не можеш да го направиш. Няма да се оправиш. Малък си за това. ”
Винаги ми е било забавно за какво някои родители се пробват да убедят децата си, че умеят всичко. И постоянно давам за образец майка ми, която в старанието си да увери внучето си, че може всичко, му разреши да се пореже с ножицата. Ако детето ви упорства, че може да реже с ножица, а е прекомерно малко, е повече от неверно да му кажете „ Можеш, давай! ”, вместо „ Просто дай на мен, с цел да видиш. Ти ще опиташ идващия път! ”. И това надалеч не се отнася единствено за случаите, в които то може да се нарани. Няма да възпитате по-неуверено дете, в случай че просто му обясните, че за всичко си има възраст и че за някои неща то не е задоволително огромно или пък, че не всички умеят да рисуват добре, да пеят вярно. Това, несъмнено не значи, че не би трябвало да казвате, че рисунката за мама е прелестна, даже да не разбирате какво в действителност е нарисувано. Означава, че от време на време просто би трябвало да кажете „ знам, че можеш и по-добре да го направиш ” и това няма да ви направи неприятни родители. Наскоро щерка ми (след следващата ми похвала по отношение на нейна рисунка) ми съобщи: „ постоянно казваш „ доста е хубаво ” ”, което съществено ме накара да се замисля за какво нямам и други налични изрази за случая. Малко рецензия и тласъци за по-добри резултати не са непотребни. Не забравяйте, че вярната самокритика е по-важна от високата.

Всеки родител би трябвало от време на време да бъде непоколебим. И всеки родител има потребност от време и за себе си, тъй като, когато се подценява непрекъснато в името на детето, той стопира да бъде пълностоен родител. Децата имат потребност от граници, от схващане за своите благоприятни условия и от поредност, с цел да са уверени, че светът е едно разумно място. Строгост и дисциплинираност не са остарели правила. Затова, не си натрапвайте някаква безсмислена виновност в главите. Виновни сте тогава, когато не поддържате връзка с децата си почтено. Защото честността те ценят най-много от всичко. И да, би трябвало да ги взимаме на съществено, само че да не пестим и от обятия, приказки, изненади, завършения. Докато сме живи, ще мислим за грешките и вините си, само че може да се смилим над себе си и преразгледаме високите критерии, които сами си слагаме като родители.