Случвало ли ви се е да излезете от къщи в

Случвало ли ви се е да излезете от къщи в топъл летен ден или в изключително леден и изсъхнал зимен следобяд и да си кажете, че мирише на дъжд? Очевидно не всеки е кадърен да надушва наближаващото неприятно време – надлежно има ли научна аргументация за това или в тази ситуация приказваме за следващия мит?

Твърдението, че хората могат да усетят миризмата на прииждащия дъжд, е поляризиращо. Един бърз взор към обществените мрежи ще ни убеди, че има такива, които са безапелационни в способността си да надушват дъжда, до момента в който други са надалеч по-скептични. Но без значение дали вярвате или не, има някои доказателства в поддръжка на тези изказвания. Всъщност има няколко фактора, които способстват за това, че идният дъжд може да бъде надушен, като най-значимият от тях е обвързван с петикора.

Думата произлиза от гръцките πέτρα – „ камък “ и ἰχώρ – „ ихор “ (течността, която тече във вените на боговете от гръцката митология). Тя разказва оня прочут и изключително прелестен мирис, който се отделя от земята след изобилен дъжд (особено след дълъг интервал на засушаване). Терминът е въведен през 1964 година от двама австралийски откриватели, Изабел Джой Беър и Ричард Томас, за публикация в списание „ Нейчър “.

За доста хора петикорът е една от най-любимите и миризми. Дълго време обаче никой не бе изцяло сигурен за какво го намираме за толкоз прелестен. Чак през 2020 година пък екип от учени открива, че миризмата е изключително привлекателна и за други животни.

Причината за това е, че постоянно срещаната почвена бактерия Streptomyces създава съединяване, наречено геосмин. Именно миризмата на геосмин ни притегля толкоз мощно. Всъщност човешкият нос е толкоз добър в откриването на следи от това съединяване, че превъзхожда способността на акулите да усещат кръвта във водата. Бактериите създават геосмин, с цел да притеглят инсекти и други безгръбначни, само че също и по-големи животни - които се покриват със спорите им и по-късно ги разпръскват на по-големи дистанции.

Съответно когато вали (както откриватели демонстрираха през 2015 г.) водните капки се удрят в повърхността и след това се изравняват, което от своя страна образува джобове с въздух в порите на почвата. След това тези джобове се изплъзват от водата и всъщност се трансформират в дребни аерозоли. При този развой те отнасят със себе си следи от всичко, което е било на земята, което включва геосмин, който по-късно може да бъде издухан от въздуха и пренесен на огромни дистанции - даже на километри пред самите дъждовни облаци. Вероятно хората, които настояват, че могат да подушат миризмата на прииждащия дъжд, усещат точно тези аерозолни частици. Този феномен може да изясни и за какво са открити бактерии високо в атмосферата.

Друг фактор, способствуващ за миризмата на идващ дъжд, е съществуването на озон във вятъра. Този характерен химикал има по-сладък мирис от петикора, който кардинално е „ по-земен “.

Озонът е формиран от три кислородни атома и получава името си от гръцкия глагол ὄζειν, който значи " замирисвам ". Той е естествено срещащ се газ, само че може да се образува и от изкуствени торове или други замърсители. Може да се получи от електрически заряд - било то удар от гръмотевица или неестествен източник - който отделя азота в атмосферата от кислородните молекули. Някои от тези молекули се рекомбинират, с цел да образуват азотен оксид, който от време на време може да се трансформира в озон, откакто реагира с други химикали в атмосферата.

Мирисът на озон във въздуха може да покаже, че наближава мощен дъжд, защото при втурване на гръмотевична стихия озонът се изпраща на равнището на земята, където може да бъде открит от хората.

Така че идващия път, когато излезете на открито и усетите миризмата на нещо влажно и прелестно, вземете си чадъра за всеки случай.

Източник: IFLScience