Случвало ли ви се е да излезете на вечеря или

Случвало ли ви се е да излезете на вечеря или в бар и да видите на масата сама жена? " Вероятно е на среща и са й вързали тенекиена кутия ", мислите си. Храни се, пие, не поглежда нервно часовника и не гледа към вратата. По нищо не проличава, че събеседникът й е в тоалетната или пуши извън. Изпитвате ли страдание към нея?

Недейте, тази жена или мъж евентуално са последните представители на един изчезващ тип – удобните с това да бъдат сами в компанията си. Независимо, дали е ресторант, където акцентът пада върху положителната храна и първокласен диалог, или бар – където се оглеждаме постоянно за бърза свалка или просто купонясваме.

Днес живеем прекомерно обвързвано и споделено. От нас се желае да се забавляваме, да запълваме време - с хора, думи, прекарвания. Социалните мрежи, интернет и другите канали за задочно другарство непрестанно ни подканват да демонстрираме какъв брой добре си изкарваме в компания. Споделяме фотоси, отблязваме се в някое съвременно заведение или изтънчен ресторант. Да не си намерения някой, че не сме забавни или занимателни или, Опази Боже, че скучаем. Скуката е най-голямото проклинание и на действителния живот. Но тази споделеност и съгласуваност са привидни, тъй като са маска, зад която крием страха си да останем уединено с мислите си и да погледнем в себе си. Пазим се, съпротивляваме се на самотата, запълвайки живота си с празни диалози, телевизия и други способи да загубим времето си, да загубим живота си.

“Но да си самичък, не значи, че си уединен. ”

В оставането самичък не се крие безусловно самотност, тъй като е въпрос на избор, а не е това ужасно възприятие, което те завладява. Да избягаш за малко от шумотевица е, тъй като ти по този начин си избрал, а не тъй като чувството за самота те е обзело и непринудено се изолираш. И в случай че ти се пие коктейл или хапва вкусно в този миг, когато искаш да си уединено със себе си - за какво да робуваме на предразсъдъците или на страха, че някой би ни погледнал със страдание.

Имам един другар, който постоянно повтаря: " Говоря си самичък, тъй като най-малко за малко желая да си поговоря с образован човек ". В този смисъл да вечеряш самичък или да изпиеш едно пиво самичък има своите преимущества:

По-лошо от неналичието на компания е неприятната компания. Много постоянно се преструваме, че се забавляваме в огромна компания. Защото това се чака от нас. Но това да е надалеч от същинското ни възприятие - изнервени, истерични, подправени. Ами, в случай че нямате нужда да се видите с някой в действителност непосредствен да си кажете всякакви хубави и значими неща, или не се постанова по някакъв мотив – от време на време е по-добре да се усамотите най-малко за час – два.

Какво да кажат необвързаните? Сигурно имат много истории за несполучливи срещи, през които са си мислили: " Защо не съм сама, а съм принудена да чувам този простак? " Страхът на някои дами да не трансферират избрана възраст и да им лепнат етикета " остаряла мома " от време на време снижава критериите им и доста от вечерите им са провалени, вместо да постоят сами с чаша вино и уверени в себе си, в действителност да са доста по-привлекателни.

Голият обяд. Ами не разполагате с доста време и желаете да вечеряте или обядвате, не желаете на крайник, не желаете „ за у дома ”, желаете обикновено, в добра конюнктура. Чудесно тогава! Едно хранене с компания лишава повече време, в случай че не разполагаме с такова, белким ще ядем нездравословни съмнителни храни от улицата или ще се храним в пластмаса? Това е времето, отделено просто за хранене, без непотребни приказки и лутане.

Време за себе си. Много рядко през днешния ден, в действителност. Купили сте си преди малко обичаното списание, нова книга и излизате в обедна отмора. Откажете поканите на сътрудниците за общ обяд и почетете на мира. В същата обстановка може да пазарувате онлайн, да влезете в обществената мрежа или да сърфирате из интернет, без да се натъквате на неодобрителни погледи, че игнорирате нечие наличие.

Барът – тази житейска наблюдателница. Не единствено в питейните заведения, само че и в заведенията за хранене има бар, зад който се вихри някой барман. Да седиш сама на бара е цяло чувство - в него има хем нещо съблазнително, хем нещо недостижимо. Да седнеш там има невероятни преимущества и вероятности за наблюдаване на... живота. Дали ще си поговорите с бармана - изобилен извор на житейска мъдрост или ще творите - да попишете или порисувате - времето и мястото ви принадлежат напълно.

Неочакван бонус – барманът. Да, доста заведения са фамозни и харесвани поради барманите си. Те постоянно са привлекателни фигури освен поради външния си тип (евентуално), само че и поради едно рядко професионално деформиране – житейската мъдрост. Повечето от тях са се нагледали на какво ли и кого ли не и сходно на таскиметровите водачи, демонстрират забележителни качества на психолози и елементарни злободневни мъдреци.

Сама жена на публично място крие един риск - нежеланата компания. Преди да предприемем ограничения по отстраняването й, би трябвало да си дадем сметка дали в действителност желаеме. Ако индивидът, който се пробва да поведе диалог, има прелестно лъчение, а ние сме необвързани и привлечени, може би не е толкоз неприятно да пофлиртуваме. Но в случай че фактически желаеме да сме сами - директният метод е единствения правилен. Помолете учтиво да ви оставят уединено и подчертайте изрично, че не желаете компания. Всеки опит за игрички, неистини вид: " Приятелят ми ще се върне всеки миг " или високомерно поведение, могат от време на време да ни докарат същински беди.

Направихте ли към този момент проекти за тази вечер? Аз бих излязла сама в новия ресторант, който мернах на път към у дома. Имам семейство и куп задания, само че имам и нова книга, която бих почнала в приятна конюнктура, в един къс откъслек от време, надалеч от тях.