Случвало ли ви се е да чуете, че богатите римски

Случвало ли ви се е да чуете, че богатите римски патриции си бъркали с пръст в гърлото по време на пиршества, с цел да повърнат? Оказва се, че това чисто и просто е мит. Впрочем от време на време истината може да бъде по-страшна!

Мит № 1.  Джордж Вашингтон имал дървени зъби.

Наистина, зъбните протези на Джордж Вашингтон били направени от разнообразни материали, само че нито един от тях не е дърво. Първият президент на Съединени американски щати имал в устата си ченета от човешки зъби (взети от робите), от олово, злато, месинг, кости и хипопотамски бивни. Те били извънредно неуместни и му навличали куп неприятности – да вземем за пример разваляли дикцията му и го загрозявали.

Мит № 2. Ког ато научила, че френските селяни гладуват поради неналичието на самун, кралица М ария-Анто анета споделила: „ Като нямат самун, да ядат пасти! “

Не съществуват никакви исторически свидетелства в удостоверение на обстоятелството, че Мария-Антоанета е произнесла тези думи по време на Френската гражданска война. Написал го е Жан-Жак Русо в своята автобиография от 1765 година, когато Мария-Антоанета е била единствено на девет години.

Мит №  3. Викинги те са носили рога на шлемовете си.

В реалност първите рогати шлемове били носени от артисти, играещи викинги в оперна режисура по средновековната епична поема „ Пръстенът на нибелунга “ през  1876 година. От тогава било публикувано мнението, че викингите имат сходен бит. Историците обаче не са разкрили никакви доказателства в поддръжка на това изказване.

Мит № 4. Шерлок Холмс е бил действителна историческа персона.

Прототип на Шерлок Холмс в книгите на Артър Конан Дойл е бил английският хирург Джоузеф Бел. Но детектив на име Шерлок Холмс в никакъв случай не е съществувал в действителния живот.

Мит № 5. Колумб е потвърдил, че Земята е кълбо.

В епохата на Колумб към този момент е съществувало общоприетото мнение, че Земята е кръгла, а не плоска. Митът, съгласно който той сякаш си сложил за цел да опровергае бранителите на теорията за плоската  форма на планетата, бил публикуван от американски писатели през ХІХ век.

Мит № 6.  Сред богатите римски патриции било признато да си бъркат в гърлото, с цел да провокират повръщане по време на гуляй.

В Древен Рим не съществувал подобен бит. Митът зародил поради латинската дума „ vomitorium “ (vomit – бълвам на английски), която в действителност се употребила за означение на многочислените проходи към изхода на римските театри или амфитеатри.

Мит № 7.  Ернан Кортес завладял империята на ацтеките с няколкостотин индивида, надали не самичък.

Завоевателната война на Кортес приключва с триумф единствено с помощта на помощта, която му оказва голямата войска локални воини от страните, враждуващи с ацтеките, както и от вътрешните врагове на империята – метежниците.

Мит № 8.  Последните думи на Юлий Цезар са били „ И ти ли, Бруте? “.

Юлий Цезар  в никакъв случай не е произнасял тези думи. Той или е споделил на гръцки „ Kai su, teknon “, което може да се преведе като: „ Да ти се връща, синко! “ (нещо като проклинание към младия му палач, т.е. благопожелание да го сполети същата съдба), или въобще не е споделил нищо. Знаменитата фраза, известна на целия свят – „ И ти ли, Бруте? “ е измислена от Уилям Шекспир (в драмата „ Юлий Цезар “).

Мит № 9.  Рицарите се държали „ рицарски “, т.е. отнасяли се към всички и изключително към дамите с достойнство и почитание, а също по този начин показали смелост.

Съвременната идея за рицарството добива известност чак през ХІІ век. Първоначалното значение на думата „ рицар “ или „ джентълмен “ е просто „ конник “ и едвам много по-късно рицарството се трансформира в сходство на кодекс и държание в пердах.

Мит № 10.  Александрийската библиотека, съдържаща колосални благосъстояния на човешката мисъл, събирани в продължение на епохи, била опожарена.

Наистина през 48 година пр.Хр. изгоряла известна част от фондовете на библиотеката, само че това не й нанесло съществени вреди. Александрийската библиотека постепенно запада в течение на доста години и в края на съществуването й редица огромни градове се сдобили с сходни сбирки, в които попадали същите творби.

Събрала и превела: Цветелина Велчева