„100 въпроса за тоталитарната държава“
Случвало ли ви се е постоянно да обяснявате на „ децата “ в семейството си, или на по-млади сътрудници във компанията „ по какъв начин беше едно време “? Или вие самите сте на възраст, в която няма по какъв начин да помните какъв беше животът преди 30 и повече години? Е, на нас в Клуб Z са ни се случвали и двете неща. Особено в подтекста на войната в Украйна, стартирана от Русия, и на фона на навсякъде заливащата ни от медии и обществени мрежи соцносталгия, въпросите и неяснотите за същността на тоталитарната страна стават от ден на ден...
Затова взехме решение да дадем своя принос в помощ на младежите, които нямат задоволително информация и не схващат изцяло какъв беше животът „ едно време “.
Проектът „ 100 въпроса за тоталитарната страна “ е насочен непосредствено към посткомунистическото потомство на България, за което близкото минало на страната, в която са живели техните родители, баби и дядовци, е Terra incognita, само че повода не е, че у тях няма интерес да учат. Техният източник на информация е главно по-възрастното потомство, което напълно естествено, откакто е претърпяло своите най-активни години в този интервал, в множеството случаи го намира за удивителен.
Паралелно с това даже и в многочислените интернет платформи не съумяват да намерят място достоверни разкази за цели сфери от живота ни от близкото минало, които са витално значими, с цел да бъдат усетени и разбрани вярно държанието и метода на живот на сънародниците ни, живели в оня интервал. Защото точно ксенофобията, хомофобията, криворазбраният консерватизъм, даже омразата, страхът и грозната насмешка, по този начин присъщи за актуалния българин, най-вече от по-старото потомство, са родени и отгледани във времена и при условия, за които младите не са чували.
Идеята на „ 100 въпроса за тоталитарната страна “ е да предложим на младежите да ни попитат – да ни зададат всички въпроси, за думи, понятия, времена, събития и дейности, за които са чували или чели откъслечни информации, а по-често са ставали жертва на клюки и намеци, а екипът на Клуб Z да отговори на всичките им питания.
Макар и близко, това минало е добре забравено, услужливо замазано от пропагандни медии, даже чисто прочувствено и носталгично омаловажено от тези, които са били млади по това време и свързват с него „ най-хубавите години “ от живота си. И, несъмнено, то комфортно служи за опрощение на всички тези, които не са съумели да се осъществят сполучливо в наши дни - точно по този начин се оказва, че демокрацията, Европейският съюз и актуалният изцяло удовлетворен и свободен живот са субективно " отговорни " за нечии персонални неуспехи и неудовлетворености, а тоталитарната страна, мощната ръка и потиснатата независимост, се оказват мечтано съществуване.
Абсурдното в обстановката е точно това, че тези, които са най-пострадали от тоталитарната страна, към този момент не са сред нас, малко на брой помнят, а общата еуфория, подкрепяна от пропагандата, популяризира откровени лъжи за богато селско стопанство, бълващи продукция фабрики, гратис обучение, опазване на здравето, щастливи хора, почиващи в евтини морски и планински курорти, подем на науката и изкуството. Обективната истина е, че макар безапелационната липса на съществени права и свободи, хората са се чувствали по-сигурни и за жалост са били подготвени да се откажат в това число от персоналната си независимост в името на някакъв имагинерно безвреден „ живот “.
Нашата цел няма да е да маргинализираме предишното, нито да омаловажаваме позитивните събития (ако има такива) от това време, само че да представим обстоятелствата и обективното им пояснение, тъй че да покажем зависимости, наследства и проблеми, рефлектиращи през днешния ден върху частния бранш и демократичните институции в България.
За да се случи този план, Клуб Z се нуждаеше от сътрудник. Идеята ни хареса на сътрудниците от Фондация „ Америка за България “, с чиято поддръжка от тази седмица нашите истории стартират...
Още по темата
Затова взехме решение да дадем своя принос в помощ на младежите, които нямат задоволително информация и не схващат изцяло какъв беше животът „ едно време “.
Проектът „ 100 въпроса за тоталитарната страна “ е насочен непосредствено към посткомунистическото потомство на България, за което близкото минало на страната, в която са живели техните родители, баби и дядовци, е Terra incognita, само че повода не е, че у тях няма интерес да учат. Техният източник на информация е главно по-възрастното потомство, което напълно естествено, откакто е претърпяло своите най-активни години в този интервал, в множеството случаи го намира за удивителен.
Паралелно с това даже и в многочислените интернет платформи не съумяват да намерят място достоверни разкази за цели сфери от живота ни от близкото минало, които са витално значими, с цел да бъдат усетени и разбрани вярно държанието и метода на живот на сънародниците ни, живели в оня интервал. Защото точно ксенофобията, хомофобията, криворазбраният консерватизъм, даже омразата, страхът и грозната насмешка, по този начин присъщи за актуалния българин, най-вече от по-старото потомство, са родени и отгледани във времена и при условия, за които младите не са чували.
Идеята на „ 100 въпроса за тоталитарната страна “ е да предложим на младежите да ни попитат – да ни зададат всички въпроси, за думи, понятия, времена, събития и дейности, за които са чували или чели откъслечни информации, а по-често са ставали жертва на клюки и намеци, а екипът на Клуб Z да отговори на всичките им питания.
Макар и близко, това минало е добре забравено, услужливо замазано от пропагандни медии, даже чисто прочувствено и носталгично омаловажено от тези, които са били млади по това време и свързват с него „ най-хубавите години “ от живота си. И, несъмнено, то комфортно служи за опрощение на всички тези, които не са съумели да се осъществят сполучливо в наши дни - точно по този начин се оказва, че демокрацията, Европейският съюз и актуалният изцяло удовлетворен и свободен живот са субективно " отговорни " за нечии персонални неуспехи и неудовлетворености, а тоталитарната страна, мощната ръка и потиснатата независимост, се оказват мечтано съществуване.
Абсурдното в обстановката е точно това, че тези, които са най-пострадали от тоталитарната страна, към този момент не са сред нас, малко на брой помнят, а общата еуфория, подкрепяна от пропагандата, популяризира откровени лъжи за богато селско стопанство, бълващи продукция фабрики, гратис обучение, опазване на здравето, щастливи хора, почиващи в евтини морски и планински курорти, подем на науката и изкуството. Обективната истина е, че макар безапелационната липса на съществени права и свободи, хората са се чувствали по-сигурни и за жалост са били подготвени да се откажат в това число от персоналната си независимост в името на някакъв имагинерно безвреден „ живот “.
Нашата цел няма да е да маргинализираме предишното, нито да омаловажаваме позитивните събития (ако има такива) от това време, само че да представим обстоятелствата и обективното им пояснение, тъй че да покажем зависимости, наследства и проблеми, рефлектиращи през днешния ден върху частния бранш и демократичните институции в България.
За да се случи този план, Клуб Z се нуждаеше от сътрудник. Идеята ни хареса на сътрудниците от Фондация „ Америка за България “, с чиято поддръжка от тази седмица нашите истории стартират...
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ