Островитяни убиха със стрела мисионер, дошъл да им наложи християнството
Случка, присъща за 17 век, обиколи международните новинарски излъчвания напълно неотдавна. Млад американец беше погубен със стрела от гневни островитяни, откакто се самонатоварил с ролята мисионер на Христовата религия. Куриозните събития се разиграли на остров Северен Сентинел в Индийския океан. Островът, който е част от Андаманскя архипелаг в Бенгалския залив, е прочут като дом на най-изолираното и най-враждебно към чужденци племе в света - сентинелците.
От своя страна, сентинелците са уникат в планетен мащаб - битът им е на процедура непокътнат от цивилизацията, езикът им не предстои на подредба и не е взаимно понятен с езика на най-близките им проучени съседи, а популацията им е изчислена на към 500 души - въпреки и откривателите да си признават, че цифрата е " изстрел в тъмното ".
Сентинелците са с невисок растеж, тъмна кожа и афротекстурирана коса.
Първите публични сведения за о-в Северен Сентинел датират от 1771 година и са дело на британеца Джон Ричи, топограф, служител на транспортен съд на Британската източноноиндийска компания. По късно същата година индийски търговски транспортен съд се разрушава край острова и 106 индивида от екипажа съумяват да се доберат до брега - където незабавно са нападнати от локалните.
Тази традиция на " дружелюбие и гостолюбие " продължава и до през днешния ден - съвсем всички известни контакти сред сентинелците и хора от външния свят приключват със конфликти и гибел. Първият кротичък контакт се случва едвам в края на 20 век - 1991 година, и е дело на господин Трилокнат Пандит, шеф на организацията Антропологически изследвания на Индия. През 1997 година обаче индийците преустановяват визитите на острова, а след това - поради неизбежното принуждение и поради обстоятелството, че сентинелците нямат имунитет против заболяванията на външия свят, постановат и цялостна възбрана за всевъзможни визити и откриват 5-километрова санитарна зона, опасваща острова, пребиваването в която е неразрешено.
Всичко това обаче очевидно се е сторило незадоволително на 27-годишния Алън Чау, заел се да вкара островитяните в " правата религия ". С помощта на риболовци той се доближил до острова, а след това с кану стигнал до самия бряг. Занесъл на локалните и дарове - ножица, безвредна игла и топка за американски футбол. Първата му среща с тях се състояла на 15 ноември, след което наред се върнал на рибарския транспортен съд.
Воден от мисионерски жар обаче, единствено ден по-късно Чау още веднъж се отправил към острова и задачата си на първопросветител. На риболовците оставил записките си, като поискал да ги предадат на околните му, в случай че той не се завърне.
В тези си упования младият мисионер се оказал прав - на идващия ден пред очите на риболовците сентинелците извлякли тялото на Алън Чау на плажа и го заровили в пясъка. Според информация, тиражирана от международните организации, мъжът е бил погубен със стрела.
Съвсем в духа на вярата си, в бележките си Чау изтъквал, че не упреква островитяните, в случай че постъпят съгласно разбиранията си. Последните известни жертви на сентинелците преди Алън Чау са двама риболовци, заблудили се на острова през 2006 година
