Думите на сина ми пронизаха сърцето ми
Случи се по този начин, че живях със фамилията на сина ми дълго време. Заедно преживяхме доста неща.
Снахата в никакъв случай не е излизала в дълготраен отпуск по майчинство. Излизах в болничен на собствен ред.
Безкрайната блъсканица и многото задължения не ми позволяваха да се отпусна даже за минута.
Затова чаках настъпването на пенсионната възраст като манна небесна. Буквално задрасквах дните в календара.
Сутрин първо изпращах децата на работа, по-късно хранех внуците си. Водех ги на детска градина и учебно заведение, готвех, миех, водех ги на уроци.
Като цяло денят ми беше разграфен по минути. Но в този момент имам време за моите занимания.
Един ден получих известие от сина си на телефона си. Прочетох и не повярвах на очите си…
Мислех, че някой си е направил неприятна смешка. Тогава разбрах, че известието въобще не е предопределено за мен.
Но беше прекомерно късно. Думите на сина ми пронизаха сърцето ми.
Разбира се, споделих на сина си, че му прощавам за всичко. Но към този момент не можех да пребивавам под един покрив с него.
Е, по какъв начин може да напише: „ Майка ми виси на врата ми, би трябвало ли да разходвам пари за нейните медикаменти? “
Давах цялата си пенсия за фамилния бюджет и получавам доста медикаменти гратис.
Намерих квартира чартърен и се изнесох.
Цялата пенсия отиваше за наема.
Добре, че си купих компютър, макар че снаха ми се опита да ме разубеди. “За какво ти е? Нищо няма да схванеш ”.
Дъщерята на един другар ми оказа помощ. Направих фотоси на рисувани от мен кърпички и ги разгласих в обществените мрежи.
Помолих някогашни сътрудници да ми създадат реклама от уста на уста. След седмица заниманието ми донесе пари.
Няма да се постанова да апелирам сина си за помощ.
Месец по-късно една съсека пристигна при мен. Нейното момиченце искаше да научи техниката батик.
Това беше първата ми ученичка, по-късно още две девойки се причислиха към нея.
Най-хубавото е, че родителите им заплащат часовете. Въпреки че не настоявах за това.
