Случаят на онкоболната Теодора Маджарова, заминала, за да се лекува

Случаят на онкоболната Теодора Маджарова, отпътувала, с цел да се лекува при медиум в Бразилия, е последната доза блаженство, налята в мелницата на родното възприятие за предимство.
Факт е, че врачките, " лекуващи " с единствената цел облага, са урудливо и рисково събитие, с което законът би трябвало да се оправи. Защо това не се случва, е различен въпрос. Факт е, че в по този начин наречената различна медицина има голяма ниша, заета от шарлатани, които експлоатират най-дълбоките страхове и болежка на хора, стигнали до обезсърчение. И поради тези си способи следва да бъдат осъдени от виновните за това институции.
В съответния проблем обаче има нещо друго, което отблъсква - безконечният лайтмотив в българската народопсихология да съдим - без емпатия, без такт, без опит за съпричастност.
Много от мненията по тематиката са в този дух:
" Не ми го побира акъла по какъв начин хората се хващат на такива шарлатани. Че и да отиде чак до Бразилия. Местните врачки щяха да ѝ предложат същата услуга по-евтино. Дано към този момент се е научила да мисли ".

" Планетата така и така няма потребност да я населяват малоинтелигентни хора. При много хора очевидно еволюцията е спряла на равнище примитивен строй, макар че имат " Вишу " а някои и повече от едно. Естествения асортимент си споделя думата ".

" Оставете слекцията по Дарвин да работи - суеверни и маломозъчни не са нужни на обществото ни ".

" Не е отговорен медиума, а потресаващата тъпота на булгаропитеците ".
Че Теодора е направила неточност, е повече от ясно. Не е ясно обаче кому е нужна тази надменност, тази апатия и това самочувствие за великолепие на личния разум, което има право да съди всички сбъркали като дебилни и заслужаващи ориста си.
Крайното обезсърчение е положение, което трансформира всеки - и най-умния, и най-хладнокръвния, и най-практичния. Никой не може да знае по какъв начин би реагирал, в случай че му слагат необратима смъртна диагноза. Много е елементарно от позицията на изпълнен с бъдеще живот да съдиш грешките на тези, за които няма късмет. Това, че е елементарно обаче, не значи, че е вярно и нужно. И сигурно не удостоверява високата просветеност на въпросните съдници.
Нямаме право да раздаваме оценки на хора, стигнали до абсолютния завършек на безпътицата, за това, че са избрали да се заловен за някаква вяра. Дори да бъркат, те имат право на това. И е въпрос на обикновено почитание да проявим малко схващане в случаите на сходна голяма персонална покруса. Защото никой не подсигурява дали на следващия ден някой от нас или наш непосредствен няма да е на мястото на Теодора. И тогава да не се окаже, че същите нейни съдници през днешния ден ще са следващите жертви на знайните и незнайни " лечители ". Защото в действителност умните хора не съдят неща, които не схващат.
Автор: Десислава Любомирова