Обвиниха професорка в сексуално насилие над бивш свой студент
Случаят наподобява като добре познатата история за полов тормоз, само че обърната с главата надолу. Авитал Ронел, световноизвестна професорка по немска и сравнителна литература в Нюйоркския университет, е упрекната за това, че е упражнявала полов тормоз върху някогашния студент на университета Нимрод Рейтман.
След 11-месечно следствие управляващите откриват, че професор Ронел, описвана от сътрудниците си като " една от напълно дребното същински звезди на актуалната философия ", е виновна за полов тормоз - и устен, и физически по отношение на някогашния й ученик.
Университетът намира преподавателката си за виновна за издевателството и я отстранява от идната образователна година.
Според документите от следствието целият тормоз е траял в границите на 3 години като в служебната връзка посред им тя се обръща към него с редица ласкави, само че несъмнено непрофесионални обръщения като " Сладко пухкаво бебе ", " най-обичаният от мен ", " моят изумителен и хубав Нимрод " и други.
Също по този начин той свидетелства за това, че тя го целувала постоянно, докосвала го много повече от допустимото, карала го даже да спи в леглото й, държала го за ръка и му пишела постоянно. А когато той отказал това да продължава, тя декларира, че повече няма да работи с него, в случай че продължава със същото държание.
Интересното в тази ситуация е, че 32-годишният сега Нимрод Рейтман е гей и даже към този момент е омъжен, а проф. Ронел от дълго време е оповестила, че харесва дами.
Случаят идва в среда, доминирана от придвижването против половото принуждение против дамите #MeToo и повдига значим въпрос за феминистките - каква би трябвало да е реакцията, когато една от тях самите (проф. Ронел е дейна в битката си за правата на жените) бъде въвлечена в подобен скандал като обвинена.
Скоро откакто университетът взе окончателното решение по проблема тази пролет, група учени от целия свят, в това число изтъкнати феминистки и защитнички на правата на дамите, изпратиха отворено писмо до просветителната институция, в което пазят професор Ронел.
Джудит Бътлър, създател на книгата " Gender Trouble " и една от най-влиятелните феминистки в научните среди все още, беше преди всичко в листата с подписалите се в отбрана на упрекнатата професорка.
" Въпреки че нямаме достъп до поверителните материали по случая, всички сме работили в продължение на доста години в непосредствена непосредственост с професор Ронел. Всички сме виждали връзката й със студентите, а някои от нас са осведомени и с личността, която е води тази злонамерена акция против нея ", се споделя в писмото.
Там също се обръща внимание на достиженията в науката на проф. Ронел, нейното кардинално достойнство и уважението, което си е спечелила в международен мащаб - неща, които тежат на фона на по-голямата картина.
Според критиците на писмото, защитаващо репутацията на професорката, написаното в него носи ехото на предходни отбрани по отношение на могъщи мъже, злоупотребявали със служебното си състояние.
Самата Ронел отхвърля каквито и да е обвинявания в полов тормоз. " Нашите връзки, за които Рейтман в този момент твърди, че съставляват полов тормоз, са били сред двама възрастни - и двамата хомосексуални, които споделят еврейски корени както и въодушевление по цветистата и обилна връзка, зародила от общия ни бекграунд и сензитивност. Тези известия бяха мечтани, на тях се отговаряше и бяха окуражавани от него в интервал от три години ", разяснява тя случая пред New York Times.
Рейтман подава жалбата си против някогашната си наставничка две години, откакто приключва Нюйоркския университет, обвинявайки я в полов тормоз, полово принуждение, гонене и възмездие.
През май университетът откри, че професор Ронел е отговорна по обвиняванията за полов тормоз и я е осведомил за другите изказвания против нея. Рейтман и юристът му в този момент приготвят и дело против професорката.
И неговата, и нейната версия за историята обаче носят със себе си ехото на други случаи на обвинявания в полов тормоз. Според спомените на младия мъж той е бил изплашен от наставничката си и от властта, която тя имала над него и академичното му бъдеще. Често обаче нейното държание го карало да се усеща принуден. От другата страна - проф. Ронел твърди, че Рейтман обезверено търсел вниманието и насоките й.
Проблемите действително стартират през 2012 година, преди публично младият мъж да стартира следването си в университета. Професор Ронел го поканила да остане с нея в Париж за няколко дни. В деня, в който той дошъл, тя го помолил да я уважи лирика в спалнята й, до момента в който прави следобедна си сънливост.
" Това към този момент беше алена лампа за мен. Но също си помислих: " Добре, тук си към този момент, по-добре не прави кавги ".
Впоследствие тя го вкарала в леглото си, почнала да го допира и да го целува. На другия ден той сложил казуса и двамата се изяснили.
В Ню Йорк обаче нещата траяли. През октомври 2012 година по време на урагана Санди тя се появила пред вратата на жилището му, защото при нея нямало ток. Успяла да го убеди, че няма нищо неприятно в това да спят в едно легло, а когато легнали, тя още веднъж почнала да го опипва и целува.
Ронел отхвърля всички изказвания за контакт от полов темперамент. По нейни думи тя останала единствено две нощи в жилището на Рейтман и то след негова покана.
Разследването в последна сметка заключва, че няма задоволително доказателства за това, че професор Ронел фактически е направила полово посягане против студента си, най-много тъй като няма очевидци на нито една от обстановките.
Имейлите й обаче удостоверяват версията за половия тормоз. В един от тях тя написа:
" Събудих се с лека тресчица и болки в гърлото. Ще се постарая доста да не те целувам, до момента в който обстановката с гърлото не стигне до безвредно решение. Определено няма да ми е елементарно! "
В други свои писма към него тя разказва съвсем полови мечти сред тях двамата.
В своя отбрана професорката твърди, че не е имала визия, че този вид връзка съставлява толкоз огромно стеснение за към този момент някогашния й студент.
Според Рейтман обаче тя почнала да се държи отмъстително, когато той се оплакал от държанието й по отношение на него. Тя си отмъщавала, пишейки му проформа рекомендации за работа, с което застрашавала кариерното му развиване. Разследването обаче разкрило, че рекомендациите, които той е получил, са съпоставими с тези, които тя писала и на други свои студенти. А в последна сметка той въпреки всичко съумява да си обезпечи по-късно стаж.
Интересният миг е, когато проф. Ронел и тези, които я поддържат, се пробват да дискредитират обвиняващия я по познати способи. Задава се въпроса за какво чак в този момент е подал жалбата си и още повече - за какво е поддържал такава фамилиарност с нея, при все това му е било толкоз неприятно.
Даян Дейвис, ръководител на катедрата по изразителност в Тексаския университет, която също е подписала писмото до университета, подкрепящо професор Ронел, разяснява, че едно от най-тревожните неща е използването на " Член IX ", който най-често се употребява от деятелите за правата на дамите. А в този момент е ориентиран точно против феминистка.
Според нея законите за отбрана от полово принуждение в този случай са извъртени по неудобен метод и даже обърнати против самите себе си. Самият Член IX е въведен в правилника на Нюйоркския университет като отговор на половото принуждение против студентки. В по-голямата си част обаче той пази правата на мъже студенти от мъже агресори.
В последна сметка обаче и двете страни по случая се усещат малко или доста ощетени.
От една страна, Рейтман се оказва в центъра на един огромен спор за половото принуждение, освен това употребен като мотив за позиция, която самичък той не пази.
От друга, професор Ронел се оказва сравнявана с някои от огромните " хищници " в Холивуд, което е цялостен контрапункт на всичко, за което се е борила тя в професионалната си кариера.
Източник: webcafe.bg
След 11-месечно следствие управляващите откриват, че професор Ронел, описвана от сътрудниците си като " една от напълно дребното същински звезди на актуалната философия ", е виновна за полов тормоз - и устен, и физически по отношение на някогашния й ученик.
Университетът намира преподавателката си за виновна за издевателството и я отстранява от идната образователна година.
Според документите от следствието целият тормоз е траял в границите на 3 години като в служебната връзка посред им тя се обръща към него с редица ласкави, само че несъмнено непрофесионални обръщения като " Сладко пухкаво бебе ", " най-обичаният от мен ", " моят изумителен и хубав Нимрод " и други.
Също по този начин той свидетелства за това, че тя го целувала постоянно, докосвала го много повече от допустимото, карала го даже да спи в леглото й, държала го за ръка и му пишела постоянно. А когато той отказал това да продължава, тя декларира, че повече няма да работи с него, в случай че продължава със същото държание.
Интересното в тази ситуация е, че 32-годишният сега Нимрод Рейтман е гей и даже към този момент е омъжен, а проф. Ронел от дълго време е оповестила, че харесва дами.
Случаят идва в среда, доминирана от придвижването против половото принуждение против дамите #MeToo и повдига значим въпрос за феминистките - каква би трябвало да е реакцията, когато една от тях самите (проф. Ронел е дейна в битката си за правата на жените) бъде въвлечена в подобен скандал като обвинена.
Скоро откакто университетът взе окончателното решение по проблема тази пролет, група учени от целия свят, в това число изтъкнати феминистки и защитнички на правата на дамите, изпратиха отворено писмо до просветителната институция, в което пазят професор Ронел.
Джудит Бътлър, създател на книгата " Gender Trouble " и една от най-влиятелните феминистки в научните среди все още, беше преди всичко в листата с подписалите се в отбрана на упрекнатата професорка.
" Въпреки че нямаме достъп до поверителните материали по случая, всички сме работили в продължение на доста години в непосредствена непосредственост с професор Ронел. Всички сме виждали връзката й със студентите, а някои от нас са осведомени и с личността, която е води тази злонамерена акция против нея ", се споделя в писмото.
Там също се обръща внимание на достиженията в науката на проф. Ронел, нейното кардинално достойнство и уважението, което си е спечелила в международен мащаб - неща, които тежат на фона на по-голямата картина.
Според критиците на писмото, защитаващо репутацията на професорката, написаното в него носи ехото на предходни отбрани по отношение на могъщи мъже, злоупотребявали със служебното си състояние.
Самата Ронел отхвърля каквито и да е обвинявания в полов тормоз. " Нашите връзки, за които Рейтман в този момент твърди, че съставляват полов тормоз, са били сред двама възрастни - и двамата хомосексуални, които споделят еврейски корени както и въодушевление по цветистата и обилна връзка, зародила от общия ни бекграунд и сензитивност. Тези известия бяха мечтани, на тях се отговаряше и бяха окуражавани от него в интервал от три години ", разяснява тя случая пред New York Times.
Рейтман подава жалбата си против някогашната си наставничка две години, откакто приключва Нюйоркския университет, обвинявайки я в полов тормоз, полово принуждение, гонене и възмездие.
През май университетът откри, че професор Ронел е отговорна по обвиняванията за полов тормоз и я е осведомил за другите изказвания против нея. Рейтман и юристът му в този момент приготвят и дело против професорката.
И неговата, и нейната версия за историята обаче носят със себе си ехото на други случаи на обвинявания в полов тормоз. Според спомените на младия мъж той е бил изплашен от наставничката си и от властта, която тя имала над него и академичното му бъдеще. Често обаче нейното държание го карало да се усеща принуден. От другата страна - проф. Ронел твърди, че Рейтман обезверено търсел вниманието и насоките й.
Проблемите действително стартират през 2012 година, преди публично младият мъж да стартира следването си в университета. Професор Ронел го поканила да остане с нея в Париж за няколко дни. В деня, в който той дошъл, тя го помолил да я уважи лирика в спалнята й, до момента в който прави следобедна си сънливост.
" Това към този момент беше алена лампа за мен. Но също си помислих: " Добре, тук си към този момент, по-добре не прави кавги ".
Впоследствие тя го вкарала в леглото си, почнала да го допира и да го целува. На другия ден той сложил казуса и двамата се изяснили.
В Ню Йорк обаче нещата траяли. През октомври 2012 година по време на урагана Санди тя се появила пред вратата на жилището му, защото при нея нямало ток. Успяла да го убеди, че няма нищо неприятно в това да спят в едно легло, а когато легнали, тя още веднъж почнала да го опипва и целува.
Ронел отхвърля всички изказвания за контакт от полов темперамент. По нейни думи тя останала единствено две нощи в жилището на Рейтман и то след негова покана.
Разследването в последна сметка заключва, че няма задоволително доказателства за това, че професор Ронел фактически е направила полово посягане против студента си, най-много тъй като няма очевидци на нито една от обстановките.
Имейлите й обаче удостоверяват версията за половия тормоз. В един от тях тя написа:
" Събудих се с лека тресчица и болки в гърлото. Ще се постарая доста да не те целувам, до момента в който обстановката с гърлото не стигне до безвредно решение. Определено няма да ми е елементарно! "
В други свои писма към него тя разказва съвсем полови мечти сред тях двамата.
В своя отбрана професорката твърди, че не е имала визия, че този вид връзка съставлява толкоз огромно стеснение за към този момент някогашния й студент.
Според Рейтман обаче тя почнала да се държи отмъстително, когато той се оплакал от държанието й по отношение на него. Тя си отмъщавала, пишейки му проформа рекомендации за работа, с което застрашавала кариерното му развиване. Разследването обаче разкрило, че рекомендациите, които той е получил, са съпоставими с тези, които тя писала и на други свои студенти. А в последна сметка той въпреки всичко съумява да си обезпечи по-късно стаж.
Интересният миг е, когато проф. Ронел и тези, които я поддържат, се пробват да дискредитират обвиняващия я по познати способи. Задава се въпроса за какво чак в този момент е подал жалбата си и още повече - за какво е поддържал такава фамилиарност с нея, при все това му е било толкоз неприятно.
Даян Дейвис, ръководител на катедрата по изразителност в Тексаския университет, която също е подписала писмото до университета, подкрепящо професор Ронел, разяснява, че едно от най-тревожните неща е използването на " Член IX ", който най-често се употребява от деятелите за правата на дамите. А в този момент е ориентиран точно против феминистка.
Според нея законите за отбрана от полово принуждение в този случай са извъртени по неудобен метод и даже обърнати против самите себе си. Самият Член IX е въведен в правилника на Нюйоркския университет като отговор на половото принуждение против студентки. В по-голямата си част обаче той пази правата на мъже студенти от мъже агресори.
В последна сметка обаче и двете страни по случая се усещат малко или доста ощетени.
От една страна, Рейтман се оказва в центъра на един огромен спор за половото принуждение, освен това употребен като мотив за позиция, която самичък той не пази.
От друга, професор Ронел се оказва сравнявана с някои от огромните " хищници " в Холивуд, което е цялостен контрапункт на всичко, за което се е борила тя в професионалната си кариера.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ