Антон Гицов: Анексията на Крим и международното право
Случаите с Косово и Крим показват съществено несъгласие сред правото на самоопределяне и нерушимостта на границите, както и стремежът на мощните страни да се облягат на единия или на другия принцип, според личните ползи.
Това разяснява за уеб страницата „ Епицентър “ Антон Гицов.
След неотдавнашното си посещаване си в Крим, Волен Сидеров разгласи, че Крим не е анексиран, и в тази връзка неговият сътрудник в Патриотичния блок Валери Симеонов съобщи противоположното, както и че дейностите на Русия са акт на експанзия и са в нарушение на интернационалното право, а от "Демократична България " обявиха, че "става дума за украинска територия, окупирана от Русия и анексирана от нея ". Помолен за коментар, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов сподели, че не приема тезата на водача на "Атака ", че няма окупация на Крим.
Нека погледнем обаче по какъв начин стои въпроса от съветска позиция. В исторически проект Кримският полуостров е бил неизменима част от Русия. През първата половина на 19 век Русия трансформира най-големия град на полуострова - Севастопол, в база за своя Черноморски флот и по време на Втората международна война борбата за Севастопол е една от най - яростните сред Вермахта и Червената войска.
През 1954 година, Никита Хрущов го причислява към Украйна, само че съгласно Михаил Горбачов, това е противозаконна анексия в интерес на Украйна, защото този акт е сбъднат, без да се вземе мнението и единодушието на преобладаващото съветско население там.
Това мнение се споделя и от някои западни историци и анализатори, сред които професорът от Кентския университет. Ричард Сакуа в книгата му "Frontline Ukraine ".Въпреки това, след разпадането на Съветския съюз проблеми няма, Крим е самостоятелна република, сред Русия и Украйна има съглашение Русия да резервира потреблението на извънредно значимата за нея стратегическа военноморска база в Севастопол, която и дава опция за изход към Средиземно море и Атлантическия океан.
Положението обаче радикално се трансформира при започване на 2014 година, когато не без съдействието на Съединени американски щати проруското държавно управление на Янукович е сменено от проамериканско националистическо такова със мощен антируски уклон, което не е признато добре от съветското население в Крим, а и в Донбас и Донецк. Отделно за Русия поражда действителната заплаха, това държавно управление да приключи съглашението за съветската база в Севастопол и тя да се трансформира в американска и натовска такава, създавайки по този метод опасност за нейната националната сигурност.
Това е безспорна неприемливо за Москва, и за нея единственият излаз е Крим да се причисли назад към Русия. На 16 март 2014 година в Крим се организира референдум, има и непознати наблюдаващи, няма никакво наличие на съветски войски и 95.5% от участниците в референдума гласоподават за присъединение към Русия.
Отделянето на Крим от Украйна посредством референдум фактически влиза в несъгласие с Украинската конституция, само че мъчно може да бъде несъмнено като анексия, тъй като анексия значи присъединението на една непозната територия посредством предварителна военна намеса и окупация от войска. Такава в Крим по време на референдума няма.
Действията на Русия във връзка с Украйна и Крим припомнят мощно Карибската рецесия от октомври 1962 година, когато в отговор на разполагането от Съединени американски щати недалече от границата със Съветския съюз край Измир в Турция, на ракети със междинен радиус на деяние, Съветския съюз стартира построяването на ракетна база в Куба. Америка се усеща застрашена, Латинска Америка е нейният "заден двор ", където не може да се допусне разполагане на руски военни бази.
Кенеди заплашва да бомбардира руските съоръжения и заплахата от война е избегната посредством дипломатически договаряния и компромиси. Аналогично, Украйна е нещо като собствен "заден двор " за Русия, след разпадането на Съветския съюз тя е обградена от проамерикански и антируски страни като станалите членки на НАТО Литва, Латвия и Естония, в Грузия при някогашният президент Саакашвили бяха извършени взаимни американо - грузински военни учения.
Това Русия преглътна, само че нямаше метод да допусне един проамерикански режим в Украйна, изявяващ предпочитание Украйна да стане член на НАТО, да й отнеме военноморската база в Севастопол и да я даде на Съединени американски щати и НАТО. Когато става дума са геополитически интерес, за национална сигурност, интернационалното право при положение като този е последното нещо, от което страна като Русия ще се вълнува. Което се отнася сред прочее до всички велики сили.
Доколко обаче присъединението на Крим към Русия опонира на интернационалното право?
Има два основополагащи правилото, на които се опира интернационалното право, във връзка с отцепването на една територия от дадена страна и оформянето и като независима самостоятелна страна. Единият е правилото за нерушимост на границите, а вторият за правото на самоопределяне.
Правото за самоопределяне е закрепено в Хартата на Организация на обединените нации, както и в редица други интернационалните конвенции. На базата на този принцип беше основана страната Косово. Но както в Косово, по този начин и в Крим, от Сърбия и надлежно от Украйна бяха откъснато територии, което опонира на интернационално одобрения принцип за териториален интегритет, или за нерушимост на границите, който е заложен в глава първа член 4-ти на Устава на Организация на обединените нации.
Случаите с Косово и Крим показват съществено несъгласие сред правото на самоопределяне и нерушимостта на границите, както и стремежът на мощните страни да се облягат на единия или на другия принцип, според личните ползи. Пример в това отношение е Англия. До 1713 година Гибралтар е бил част от Испания, само че е превзет от Британската империя, която построява там военноморска база и последователно обитава територията с английски жители. Испания желае да си върне Гибралтар, само че на референдум през 2002 година преобладаващото английско население гласоподава Гибралтар да остане част от Обединеното кралство.
По същия метод Фолклендските острови наоколо до Аржентина са постъпено заселени от британци, провъзгласени са през 1918 година за Британска задморска територия, и през 2013 година, след референдум популацията гласоподава да остане под ръководството на короната. Позицията на Лондон е, че заселниците имат право на самоопределяне. Според Аржентина това не важи при нарушаване на правилото на нерушимост на границите.
И Съединени американски щати имат проблеми във връзка с използването на правилата на правото на самоопределяне и нерушимостта на границите. До 1893 година Хаваите са конституционна монархия, само че на 16 януари същата година дипломатическата и военна задача на Съединени американски щати в тази страна провеждат прелом. В Хаваите се заселват американски емигранти, като последователно коренното население става малцинство.
На 21 юли 1959 година в Хаваите е проведен референдум с предупреден излаз и на 21 август 1959 година Хаваите публично са оповестени за 50-ти американски щат. Мексико също става жертва на американските апетити. След приемането на самостоятелност от Испания, на 4 октомври 1924 година ново образуваният Мексикански Конгрес афишира основаването на Обединените мексикански щати. На територията на Тексас обаче американските заселници последователно надвишават по бройка мексиканците.
През октомври 1835 година те провеждат тъй наречените Тексаска гражданска война и през март афишират самостоятелност и основаване на република, която Мексико не признава. През 1845 година тя е анексирана и става 28-ят щат на Съединени американски щати. По - късно, дори без никакви искания за право на самоопределяне, вследствие на военни дейности и окупация, Съединени американски щати лишават от Мексико днешните американски щати Калифорния, Невада и Юта, елементи от Аризона, Уайоминг и Колорадо и Ню Мексико.
По сходен метод стои и въпроса с кюрдите. Съгласно интернационалното право, те имат право на самоопределяне. Само че, никоя от великите сили не им го признава. Турция да вземем за пример призна правото на самоопределяне на албанците в Косово, само че отхвърля това право освен на личните кюрди, само че и на личните кюрди, че и на кюрдите в Ирак и Сирия.
Така че, законността на отделянето посредством референдум на една националност с територията, която обитава, от друга страна, може да опонира или да не опонира на интернационалното право, съгласно това по какъв начин през днешния ден великите сили го поясняват, а те го поясняват съгласно личните си геополитически ползи. Съединени американски щати поддържаха това право на Косово и в подмяна им беше дадена опцията да изградят най-голямата военна база на Балканите.
Освен на Крим, Русия поддържа правото на самоопределяне на откъсналите се от Грузия Абхазкия и Южна Осетия, само че пък към момента не признава независимостта на Нагорни Карабах, откъснал се като независима страна от Азербайджан с референдум през 1991 година, с цел да не нервира Баку, въздържа се и от поддръжка на устрема към самоопределяне и самостоятелност на кюрдите в Ирак, Турция и Иран, с цел да не си скапва връзките с тези страни.
Така че, през днешния ден, великите сили от дълго време са се отказали от ценене на интернационалното право; то се изважда от нафталина и изтупва от прахта, единствено когато това им е угодно.
А за разрешаването на интернационалните спорове има основан механизъм - Съветът за сигурност при Обединените народи. Само с негова призната резолюция, следва да бъде подхваната военна намеса в регион с безредици или против страна, която ги предизвиква, или реализира дейности застрашаващи сигурността на локално население или на прилежащи страни.
При разпадането на Югославия обаче, против Сърбия бяха подхванати военни дейности, без решение на Съвета за сигурност. Същото стана и при войната и бомбардировките против Ирак, Либия и Сирия. Последният образец беше ударът с ракети върху следена от сирийското държавно управление територия от страна на Съединени американски щати, Англия и Франция като предизвестие към режима на Асад за потребление на химическо оръжие. Постоянният представител на Съединени американски щати при Организация на обединените нации Ники Хейли съобщи, че Съединени американски щати ще извършат такава интервенция със или без резолюция на Организация на обединените нации, както и стана. Съединени американски щати и Англия показаха дори мнението, че е безсмислено да се търси утвърждение на плануваната наказателна интервенция против Сирия, тъй като Русия ще наложи несъгласие.
Но такава позиция обезсмисля самото битие и роля на Съвета за сигурност, тъй като постанова една нова теория в интернационалните отношения- правото на мощните да дефинират, кой е крив и кой право и да раздават правораздаване.
На процедура тази теория се ползва и сега от по - мощната Турция по отношение на по - слабата Сирия, посредством военни интервенции на турската войска на сирийска територия против локалните кюрди.
През пролетта и лятото на 1994 година държавното управление на Руанда, намиращо се под контрола на племето хути предприе всеобщо изтребване на хора от племето тутси, характеризирано от интернационалната общественост като геноцид. Осъдително събитие, което изцяло оправдаваше в сходство с интернационалното право приемане на съответна резолюция от Съвета на Сигурност и изпращане на сили на Организация на обединените нации в тази страна за попречване на погрома върху тутси популацията.
Но Руанда е в Африка, там няма нефт или газ, не е забавна в политически проект, и изтреблението на почтени хора беше осъществено пред безучастния взор на великите сили. Украйна обаче, и по - особено Крим са значими детайли в геополитическите проекти на Съединени американски щати и НАТО за изолираност на Русия, която потегли да възвръща двуполюсния модел, по този начин както той съществуваше по времето на Съветския съюз. Също по този начин, Сирия не е като Руанда, там има нефт и газ, през нейната територия е допустимо построяването на газопровод към Европа през Средиземно море, по тази причина тя е поле на геополитически ползи и конфликт. Русия освен към този момент има в Сирия военноморска и сухопътна база, само че и е получила концесии за рандеман на нефт.
А един път открила надзор върху Сирия, тя може, току - виж, да популяризира въздействието си върху прилежащи страни от района и да заплаши американските ползи и тези на съдружниците от НАТО. И в този конфликт, интернационалното право витае някъде из мъгливите облаци, зачитането на териториалната целокупност на Сирия, може да е в интерес на Русия, само че не и на основните и геополитически съперници - Съединени американски щати и Англия и дори не в интерес и на поддържащата с Русия другарски връзки Турция.
Следва да се означи, че и приемането на резолюция от Съвета за Сигурност не е гаранция, че страната, против която тя е гласувана, ще я извърши, или че великите сили ще я принудят да я извърши. След шестдневната израело - арабската война от 1967 година Съвета за сигурност гласоподава ред резолюции, в които съобщи, че е неприемливо завладяването от Израел на непознати територии посредством военни дейности. На 23 декември 2016 година Съвета за сигурност за следващ път одобри резолюция (САЩ се въздържаха), с която разгласи построяването на израелски селища на Западния бряг за нарушаване на интернационалното право и прикани Израел да спре изселническата активност. Окупацията на палестински територии и заселническата активност продължава, само че никой и не помисля да наложи наказания на Израел за нарушение на интернационалното право.
Що се отнася до България, явно е, че участието и в НАТО и Европейски Съюз мощно лимитира опцията и да има независима външна политика, в сходство с нейни характерни национални ползи. България, в сходство с заявената безрезервна евроатлантическа взаимност, даде въздушната си територия на американските и натовски самолети за офанзива върху Сърбия, поддържа войната против Ирак и дори даде жертви в тази страна, а наскоро изрече на процедура поддръжка на ракетните интервенции на Съединени американски щати, Англия и Франция против Сирия, т.е. поддържа дейности, не учредени на интернационалните право, което изисква те да са утвърдени от резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Което и не и дава кой знае какво право на български политици да се базират на интернационалното право, когато упрекват Русия във връзка с Крим.
Защото защо интернационално право може да се приказва, когато то през днешния ден е превърнато в слугиня на мощните на деня?
Това разяснява за уеб страницата „ Епицентър “ Антон Гицов.
След неотдавнашното си посещаване си в Крим, Волен Сидеров разгласи, че Крим не е анексиран, и в тази връзка неговият сътрудник в Патриотичния блок Валери Симеонов съобщи противоположното, както и че дейностите на Русия са акт на експанзия и са в нарушение на интернационалното право, а от "Демократична България " обявиха, че "става дума за украинска територия, окупирана от Русия и анексирана от нея ". Помолен за коментар, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов сподели, че не приема тезата на водача на "Атака ", че няма окупация на Крим.
Нека погледнем обаче по какъв начин стои въпроса от съветска позиция. В исторически проект Кримският полуостров е бил неизменима част от Русия. През първата половина на 19 век Русия трансформира най-големия град на полуострова - Севастопол, в база за своя Черноморски флот и по време на Втората международна война борбата за Севастопол е една от най - яростните сред Вермахта и Червената войска.
През 1954 година, Никита Хрущов го причислява към Украйна, само че съгласно Михаил Горбачов, това е противозаконна анексия в интерес на Украйна, защото този акт е сбъднат, без да се вземе мнението и единодушието на преобладаващото съветско население там.
Това мнение се споделя и от някои западни историци и анализатори, сред които професорът от Кентския университет. Ричард Сакуа в книгата му "Frontline Ukraine ".Въпреки това, след разпадането на Съветския съюз проблеми няма, Крим е самостоятелна република, сред Русия и Украйна има съглашение Русия да резервира потреблението на извънредно значимата за нея стратегическа военноморска база в Севастопол, която и дава опция за изход към Средиземно море и Атлантическия океан.
Положението обаче радикално се трансформира при започване на 2014 година, когато не без съдействието на Съединени американски щати проруското държавно управление на Янукович е сменено от проамериканско националистическо такова със мощен антируски уклон, което не е признато добре от съветското население в Крим, а и в Донбас и Донецк. Отделно за Русия поражда действителната заплаха, това държавно управление да приключи съглашението за съветската база в Севастопол и тя да се трансформира в американска и натовска такава, създавайки по този метод опасност за нейната националната сигурност.
Това е безспорна неприемливо за Москва, и за нея единственият излаз е Крим да се причисли назад към Русия. На 16 март 2014 година в Крим се организира референдум, има и непознати наблюдаващи, няма никакво наличие на съветски войски и 95.5% от участниците в референдума гласоподават за присъединение към Русия.
Отделянето на Крим от Украйна посредством референдум фактически влиза в несъгласие с Украинската конституция, само че мъчно може да бъде несъмнено като анексия, тъй като анексия значи присъединението на една непозната територия посредством предварителна военна намеса и окупация от войска. Такава в Крим по време на референдума няма.
Действията на Русия във връзка с Украйна и Крим припомнят мощно Карибската рецесия от октомври 1962 година, когато в отговор на разполагането от Съединени американски щати недалече от границата със Съветския съюз край Измир в Турция, на ракети със междинен радиус на деяние, Съветския съюз стартира построяването на ракетна база в Куба. Америка се усеща застрашена, Латинска Америка е нейният "заден двор ", където не може да се допусне разполагане на руски военни бази.
Кенеди заплашва да бомбардира руските съоръжения и заплахата от война е избегната посредством дипломатически договаряния и компромиси. Аналогично, Украйна е нещо като собствен "заден двор " за Русия, след разпадането на Съветския съюз тя е обградена от проамерикански и антируски страни като станалите членки на НАТО Литва, Латвия и Естония, в Грузия при някогашният президент Саакашвили бяха извършени взаимни американо - грузински военни учения.
Това Русия преглътна, само че нямаше метод да допусне един проамерикански режим в Украйна, изявяващ предпочитание Украйна да стане член на НАТО, да й отнеме военноморската база в Севастопол и да я даде на Съединени американски щати и НАТО. Когато става дума са геополитически интерес, за национална сигурност, интернационалното право при положение като този е последното нещо, от което страна като Русия ще се вълнува. Което се отнася сред прочее до всички велики сили.
Доколко обаче присъединението на Крим към Русия опонира на интернационалното право?
Има два основополагащи правилото, на които се опира интернационалното право, във връзка с отцепването на една територия от дадена страна и оформянето и като независима самостоятелна страна. Единият е правилото за нерушимост на границите, а вторият за правото на самоопределяне.
Правото за самоопределяне е закрепено в Хартата на Организация на обединените нации, както и в редица други интернационалните конвенции. На базата на този принцип беше основана страната Косово. Но както в Косово, по този начин и в Крим, от Сърбия и надлежно от Украйна бяха откъснато територии, което опонира на интернационално одобрения принцип за териториален интегритет, или за нерушимост на границите, който е заложен в глава първа член 4-ти на Устава на Организация на обединените нации.
Случаите с Косово и Крим показват съществено несъгласие сред правото на самоопределяне и нерушимостта на границите, както и стремежът на мощните страни да се облягат на единия или на другия принцип, според личните ползи. Пример в това отношение е Англия. До 1713 година Гибралтар е бил част от Испания, само че е превзет от Британската империя, която построява там военноморска база и последователно обитава територията с английски жители. Испания желае да си върне Гибралтар, само че на референдум през 2002 година преобладаващото английско население гласоподава Гибралтар да остане част от Обединеното кралство.
По същия метод Фолклендските острови наоколо до Аржентина са постъпено заселени от британци, провъзгласени са през 1918 година за Британска задморска територия, и през 2013 година, след референдум популацията гласоподава да остане под ръководството на короната. Позицията на Лондон е, че заселниците имат право на самоопределяне. Според Аржентина това не важи при нарушаване на правилото на нерушимост на границите.
И Съединени американски щати имат проблеми във връзка с използването на правилата на правото на самоопределяне и нерушимостта на границите. До 1893 година Хаваите са конституционна монархия, само че на 16 януари същата година дипломатическата и военна задача на Съединени американски щати в тази страна провеждат прелом. В Хаваите се заселват американски емигранти, като последователно коренното население става малцинство.
На 21 юли 1959 година в Хаваите е проведен референдум с предупреден излаз и на 21 август 1959 година Хаваите публично са оповестени за 50-ти американски щат. Мексико също става жертва на американските апетити. След приемането на самостоятелност от Испания, на 4 октомври 1924 година ново образуваният Мексикански Конгрес афишира основаването на Обединените мексикански щати. На територията на Тексас обаче американските заселници последователно надвишават по бройка мексиканците.
През октомври 1835 година те провеждат тъй наречените Тексаска гражданска война и през март афишират самостоятелност и основаване на република, която Мексико не признава. През 1845 година тя е анексирана и става 28-ят щат на Съединени американски щати. По - късно, дори без никакви искания за право на самоопределяне, вследствие на военни дейности и окупация, Съединени американски щати лишават от Мексико днешните американски щати Калифорния, Невада и Юта, елементи от Аризона, Уайоминг и Колорадо и Ню Мексико.
По сходен метод стои и въпроса с кюрдите. Съгласно интернационалното право, те имат право на самоопределяне. Само че, никоя от великите сили не им го признава. Турция да вземем за пример призна правото на самоопределяне на албанците в Косово, само че отхвърля това право освен на личните кюрди, само че и на личните кюрди, че и на кюрдите в Ирак и Сирия.
Така че, законността на отделянето посредством референдум на една националност с територията, която обитава, от друга страна, може да опонира или да не опонира на интернационалното право, съгласно това по какъв начин през днешния ден великите сили го поясняват, а те го поясняват съгласно личните си геополитически ползи. Съединени американски щати поддържаха това право на Косово и в подмяна им беше дадена опцията да изградят най-голямата военна база на Балканите.
Освен на Крим, Русия поддържа правото на самоопределяне на откъсналите се от Грузия Абхазкия и Южна Осетия, само че пък към момента не признава независимостта на Нагорни Карабах, откъснал се като независима страна от Азербайджан с референдум през 1991 година, с цел да не нервира Баку, въздържа се и от поддръжка на устрема към самоопределяне и самостоятелност на кюрдите в Ирак, Турция и Иран, с цел да не си скапва връзките с тези страни.
Така че, през днешния ден, великите сили от дълго време са се отказали от ценене на интернационалното право; то се изважда от нафталина и изтупва от прахта, единствено когато това им е угодно.
А за разрешаването на интернационалните спорове има основан механизъм - Съветът за сигурност при Обединените народи. Само с негова призната резолюция, следва да бъде подхваната военна намеса в регион с безредици или против страна, която ги предизвиква, или реализира дейности застрашаващи сигурността на локално население или на прилежащи страни.
При разпадането на Югославия обаче, против Сърбия бяха подхванати военни дейности, без решение на Съвета за сигурност. Същото стана и при войната и бомбардировките против Ирак, Либия и Сирия. Последният образец беше ударът с ракети върху следена от сирийското държавно управление територия от страна на Съединени американски щати, Англия и Франция като предизвестие към режима на Асад за потребление на химическо оръжие. Постоянният представител на Съединени американски щати при Организация на обединените нации Ники Хейли съобщи, че Съединени американски щати ще извършат такава интервенция със или без резолюция на Организация на обединените нации, както и стана. Съединени американски щати и Англия показаха дори мнението, че е безсмислено да се търси утвърждение на плануваната наказателна интервенция против Сирия, тъй като Русия ще наложи несъгласие.
Но такава позиция обезсмисля самото битие и роля на Съвета за сигурност, тъй като постанова една нова теория в интернационалните отношения- правото на мощните да дефинират, кой е крив и кой право и да раздават правораздаване.
На процедура тази теория се ползва и сега от по - мощната Турция по отношение на по - слабата Сирия, посредством военни интервенции на турската войска на сирийска територия против локалните кюрди.
През пролетта и лятото на 1994 година държавното управление на Руанда, намиращо се под контрола на племето хути предприе всеобщо изтребване на хора от племето тутси, характеризирано от интернационалната общественост като геноцид. Осъдително събитие, което изцяло оправдаваше в сходство с интернационалното право приемане на съответна резолюция от Съвета на Сигурност и изпращане на сили на Организация на обединените нации в тази страна за попречване на погрома върху тутси популацията.
Но Руанда е в Африка, там няма нефт или газ, не е забавна в политически проект, и изтреблението на почтени хора беше осъществено пред безучастния взор на великите сили. Украйна обаче, и по - особено Крим са значими детайли в геополитическите проекти на Съединени американски щати и НАТО за изолираност на Русия, която потегли да възвръща двуполюсния модел, по този начин както той съществуваше по времето на Съветския съюз. Също по този начин, Сирия не е като Руанда, там има нефт и газ, през нейната територия е допустимо построяването на газопровод към Европа през Средиземно море, по тази причина тя е поле на геополитически ползи и конфликт. Русия освен към този момент има в Сирия военноморска и сухопътна база, само че и е получила концесии за рандеман на нефт.
А един път открила надзор върху Сирия, тя може, току - виж, да популяризира въздействието си върху прилежащи страни от района и да заплаши американските ползи и тези на съдружниците от НАТО. И в този конфликт, интернационалното право витае някъде из мъгливите облаци, зачитането на териториалната целокупност на Сирия, може да е в интерес на Русия, само че не и на основните и геополитически съперници - Съединени американски щати и Англия и дори не в интерес и на поддържащата с Русия другарски връзки Турция.
Следва да се означи, че и приемането на резолюция от Съвета за Сигурност не е гаранция, че страната, против която тя е гласувана, ще я извърши, или че великите сили ще я принудят да я извърши. След шестдневната израело - арабската война от 1967 година Съвета за сигурност гласоподава ред резолюции, в които съобщи, че е неприемливо завладяването от Израел на непознати територии посредством военни дейности. На 23 декември 2016 година Съвета за сигурност за следващ път одобри резолюция (САЩ се въздържаха), с която разгласи построяването на израелски селища на Западния бряг за нарушаване на интернационалното право и прикани Израел да спре изселническата активност. Окупацията на палестински територии и заселническата активност продължава, само че никой и не помисля да наложи наказания на Израел за нарушение на интернационалното право.
Що се отнася до България, явно е, че участието и в НАТО и Европейски Съюз мощно лимитира опцията и да има независима външна политика, в сходство с нейни характерни национални ползи. България, в сходство с заявената безрезервна евроатлантическа взаимност, даде въздушната си територия на американските и натовски самолети за офанзива върху Сърбия, поддържа войната против Ирак и дори даде жертви в тази страна, а наскоро изрече на процедура поддръжка на ракетните интервенции на Съединени американски щати, Англия и Франция против Сирия, т.е. поддържа дейности, не учредени на интернационалните право, което изисква те да са утвърдени от резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Което и не и дава кой знае какво право на български политици да се базират на интернационалното право, когато упрекват Русия във връзка с Крим.
Защото защо интернационално право може да се приказва, когато то през днешния ден е превърнато в слугиня на мощните на деня?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ