Манолова разпердошини некоректните работодатели и направи стряскащи разкрития за „модерното робство“
Случаите, които ви разказахме в последните дни, на българи, работещи при ужасни условия в Европа, бяха избрани като „ безсрамие “ от омбудсмана Мая Манолова в утринния блок на bTV.
Тя реагира на съответен случай на българи в Германия, на които е отказана здравна помощ след трудови злополуки. „ Би следвало институциите неотложно да се самосезират, Инспекцията по труда да направи връзка с инспекцията в Германия и този шеф да бъде осъден там с цялата суровост на закона. Българските жители имат право и чакат поддръжка от страната, без значение дали са в България, или в чужбина, тъй че би трябвало да я получат. Апелирам към Инспекцията да работи неотложно “, сподели Манолова.
За страдание, картинката у нас не е по-различна , означи тя. И даде образец с месарски завод, където работното време е 10 – 12 часа, не се заплаща ексклузивен труд, заплатите са мизерни, а хората не могат да употребяват отпуски и болнични – условия близки до робството.
„ Независимо дали ще го наречете модерно иго, или трудова употреба, става дума за нарушение на трудовите права и трудовото законодателство и считам, че институциите просто би трябвало да си отворят очите за този проблем, който е действителност през днешния ден в България “, сподели Манолова.
Тя обърна внимание, че фразата „ трудова употреба “ е изчезнала от говоренето на политиците, институциите, специалистите.
„ Като правист ще кажа, че тя е изчезнала и от законодателството, от текстовете на законите, от нормативните актове. Може би тъй като звучи нелицеприятно, може би не е задоволително изтънчено, само че това не прави действителността по-изискана и по-лъскава, в противен случай “.
Манолова отговори на обвиняванията, че е провокирала юридически безпорядък, който довел до блокаж на прехвърлянето на компании с опита си да отбрани служащите от работодателите, които не заплащат заплати . „ Нека изясним същността на измененията (в комерсиалния закон за заплатите на служащите, бел. ред.). Те се съдържат в това всеки шеф, който не си е платил на служащите, да няма опция да трансферира компанията на обществено слаб жител, което е всеобщата процедура в България. (...) Това е същинско безсрамие, на което трябваше да бъде поставена точка. Първо, не е правилно, че е блокиран комерсиалният оборот. Справката може да бъде направена в Търговския указател, в Агенцията по вписванията и да се види, че работодателите със съответните документи потвърждават, че са си платили отговорностите към служащите и договорката по прекачване на дружество или дялове се прави. Второ, тези текстове, които бяха признати от Парламента, не са текстовете, които аз внесох и които настоявах да бъдат разисквани. Там бях предложила облекчена процедура (...) И трето, тези промени бяха направени в това време, дефинитивно признати от Парламента преди две седмици и през вчерашния ден станаха факт посредством обнародването и влизането в действие на закона, тъй че подобен проблем не съществува “.
Тя отхвърли, че измененията в комерсиалния закон за заплатите на служащите са противоконституционни .
Манолова акцентира, че с влезлите в действие през вчерашния ден ремонти се дава опция на служащи, които не са си получили заплатите през последните три години, да ги получат от Фонда за гарантиране на вземания при банкрут на предприятия. Те имат тримесечен период – до 16 май, да подадат заявки през териториалното отделение на Национален осигурителен институт до Фонда за заплати, които им се дължат след 1 февруари 2015 година Нека го създадат, прикани тя.
Друг фронт, на който се бори Манолова, е двойният стандарт при детските храни у нас и в Западна Европа . Тя уточни, че освен има разлика в наличието, само че и цените са по-високи, което демонстрира, че „ обяснението, че в у нас се оферират храни с по-евтини съставки, тъй като покупателната дарба е по-ниска и храните са по-евтини на пазара не устоя “. По думите ѝ разликата не се изяснява даже с другите данъчни ставки в обособените страни.
„ Кампанията, която водим, е за европейско законодателство , което да забрани предлагането на артикули с разнообразни съставки в Източна Европа в съпоставяне със западноевропейските страни. За да се случи това, е належащо да бъде направена европейска инструкция, която ясно да регламентира това условие към производителите, с цел да бъдат предпазени потребителите в общия европейски пазар. Ние не сме второ качество консуматори . Настояваме да има и обединен европейски орган за надзор, тъй като тук още веднъж става дума за доста мощна икономическа опозиция “, сподели Манолова. Тя добави, че тематиката ще бъде сложена по време на българското европредседателство.
Вижте целия диалог във видеото:
Източник, фотоси и видео: bTV
Тя реагира на съответен случай на българи в Германия, на които е отказана здравна помощ след трудови злополуки. „ Би следвало институциите неотложно да се самосезират, Инспекцията по труда да направи връзка с инспекцията в Германия и този шеф да бъде осъден там с цялата суровост на закона. Българските жители имат право и чакат поддръжка от страната, без значение дали са в България, или в чужбина, тъй че би трябвало да я получат. Апелирам към Инспекцията да работи неотложно “, сподели Манолова.
За страдание, картинката у нас не е по-различна , означи тя. И даде образец с месарски завод, където работното време е 10 – 12 часа, не се заплаща ексклузивен труд, заплатите са мизерни, а хората не могат да употребяват отпуски и болнични – условия близки до робството.
„ Независимо дали ще го наречете модерно иго, или трудова употреба, става дума за нарушение на трудовите права и трудовото законодателство и считам, че институциите просто би трябвало да си отворят очите за този проблем, който е действителност през днешния ден в България “, сподели Манолова.
Тя обърна внимание, че фразата „ трудова употреба “ е изчезнала от говоренето на политиците, институциите, специалистите.
„ Като правист ще кажа, че тя е изчезнала и от законодателството, от текстовете на законите, от нормативните актове. Може би тъй като звучи нелицеприятно, може би не е задоволително изтънчено, само че това не прави действителността по-изискана и по-лъскава, в противен случай “.
Манолова отговори на обвиняванията, че е провокирала юридически безпорядък, който довел до блокаж на прехвърлянето на компании с опита си да отбрани служащите от работодателите, които не заплащат заплати . „ Нека изясним същността на измененията (в комерсиалния закон за заплатите на служащите, бел. ред.). Те се съдържат в това всеки шеф, който не си е платил на служащите, да няма опция да трансферира компанията на обществено слаб жител, което е всеобщата процедура в България. (...) Това е същинско безсрамие, на което трябваше да бъде поставена точка. Първо, не е правилно, че е блокиран комерсиалният оборот. Справката може да бъде направена в Търговския указател, в Агенцията по вписванията и да се види, че работодателите със съответните документи потвърждават, че са си платили отговорностите към служащите и договорката по прекачване на дружество или дялове се прави. Второ, тези текстове, които бяха признати от Парламента, не са текстовете, които аз внесох и които настоявах да бъдат разисквани. Там бях предложила облекчена процедура (...) И трето, тези промени бяха направени в това време, дефинитивно признати от Парламента преди две седмици и през вчерашния ден станаха факт посредством обнародването и влизането в действие на закона, тъй че подобен проблем не съществува “.
Тя отхвърли, че измененията в комерсиалния закон за заплатите на служащите са противоконституционни .
Манолова акцентира, че с влезлите в действие през вчерашния ден ремонти се дава опция на служащи, които не са си получили заплатите през последните три години, да ги получат от Фонда за гарантиране на вземания при банкрут на предприятия. Те имат тримесечен период – до 16 май, да подадат заявки през териториалното отделение на Национален осигурителен институт до Фонда за заплати, които им се дължат след 1 февруари 2015 година Нека го създадат, прикани тя.
Друг фронт, на който се бори Манолова, е двойният стандарт при детските храни у нас и в Западна Европа . Тя уточни, че освен има разлика в наличието, само че и цените са по-високи, което демонстрира, че „ обяснението, че в у нас се оферират храни с по-евтини съставки, тъй като покупателната дарба е по-ниска и храните са по-евтини на пазара не устоя “. По думите ѝ разликата не се изяснява даже с другите данъчни ставки в обособените страни.
„ Кампанията, която водим, е за европейско законодателство , което да забрани предлагането на артикули с разнообразни съставки в Източна Европа в съпоставяне със западноевропейските страни. За да се случи това, е належащо да бъде направена европейска инструкция, която ясно да регламентира това условие към производителите, с цел да бъдат предпазени потребителите в общия европейски пазар. Ние не сме второ качество консуматори . Настояваме да има и обединен европейски орган за надзор, тъй като тук още веднъж става дума за доста мощна икономическа опозиция “, сподели Манолова. Тя добави, че тематиката ще бъде сложена по време на българското европредседателство.
Вижте целия диалог във видеото:
Източник, фотоси и видео: bTV
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ