Словото на руския патриарх Кирил по време на възпоменанието на

Словото на съветския патриарх Кирил по време на възпоменанието на Св. Йоан Лествичник при започване на април стартира в мил звук и даже мина през прославяне на любовта. Минута по минута обаче то стартира да се трансформира в една от най-ужасяващите религиозни речи в модерната история. 

Промяната настъпи внезапно - с увещание, че катедрала, издигната в популярност не толкоз на Бога, колкото на могъществото на съветската войска. Патриархът адресира водачите на военните сили, а посредством тях и самите военни. Наблегна на любимата нота в пропагандната ария на Путин - това, че Русия се бори с фашизма в Украйна, тъкмо както го е правила по време на Втората международна война.

Игнорирайки обстоятелството, че единствено до преди няколко века домът на неговите прародители е бил в Киев, а не в Москва, Кирил даде различна историческа версия, в която Украйна няма място на международната карта. Той упрекна " разнообразни сили " за " неправилното разделяне " сред двете страни и даже не призна съществуването на украински народ - всички поданици на района, може би даже тези от Беларус, бяха наречени от него " Свещени руснаци ".

Словото му освен не зачита разликата сред съветската и украинската просвета и еднаквост - то отхвърля правото на Украйна да съществува като суверенна страна. Както в исторически проект, по този начин и в сегашното. 

С тези свои думи патриархът легитимира насилието в прилежащата страна като нужно и даже - свещено.

Руските бойци " дават животите си за другар ", споделя той, базирайки се на евангелието на Йоан. Да - украинците, които биват всекидневно бомбардирани обстрелвани и чиито трупове остават по улиците, са показани като другари, в името на които се води тази " военна интервенция ".

Кирил няма угризения в това да употребява религиозната изразителност, с цел да пази ползите на Кремъл. А сходна композиция може да бъде извънредно рискова.