Президентът поздрави нацията с тържествено слово по случай Деня на Ботев
Словото на Ботев отекна над цяла ера и през днешния ден продължава да звучи призивно, акцентира Румен Радев в Калофер по случай Деня на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България.
Скъпи сънародници,
Символично е, че в цялата година ни е отредена единствено една минута за почтено безмълвие. Минута без думи, в която най-ясно можем да осъзнаем техния смисъл и мощ.
Кой, в случай че не Ботев, знаеше цената на думите. Той потвърди, че в случай че човешкият дух е камбанария, то гласът е нейният звън. Гласът не ни е даден обаче за да мълчим, а с цел да се извисява, да гради и пробужда. Така както словото на Ботев отекна над цяла ера и през днешния ден продължава да звучи призивно.
Свободата на хъш в Румъния не бе разтуха за Ботев, който живееше с теглилата на своите братя и сестри в Родината. Поетът будеше българите със стихове и ирония. Словото на Ботев равняваше българите с концепциите и обществените битки на свободните нации. Ботев презираше уюта на конформизма. Благодарение на него и други волнодумци, вестникари и национални деятели на към момента неродената България, дързостта и истината даже тогава доближиха до хората. Днес мнозина избират да слугуват на лъжата, само че постоянно има и хора, за които истината коства повече от комфорта. Има ги и през днешния ден.
Родният Калофер още пази загатна парещото родолюбие на Ботев. По тези улици са отеквали стъпките и думите му, тук е покълнал копнежът му за независимост и правдивост. Тук е съзрявал за жертвената си задача.
Ботев и неговите юнаци ще останат вечно знак на всички български родолюбци, живели и починали за Отечеството. Те са доказателство, че нищо не е обречено, когато има хора с кураж и достолепие.
Днес знамето на българската независимост е в ръце на сегашните генерации. От нашата воля зависи дали ще го веем високо или ще му се кланяме единствено в музеите. Дали достолепието ще надмогне апатията или ще търсим разтуха единствено в подвизите на героите в учебниците по история.
Поклон пред падналите за свободата на България!
Скъпи сънародници,
Символично е, че в цялата година ни е отредена единствено една минута за почтено безмълвие. Минута без думи, в която най-ясно можем да осъзнаем техния смисъл и мощ.
Кой, в случай че не Ботев, знаеше цената на думите. Той потвърди, че в случай че човешкият дух е камбанария, то гласът е нейният звън. Гласът не ни е даден обаче за да мълчим, а с цел да се извисява, да гради и пробужда. Така както словото на Ботев отекна над цяла ера и през днешния ден продължава да звучи призивно.
Свободата на хъш в Румъния не бе разтуха за Ботев, който живееше с теглилата на своите братя и сестри в Родината. Поетът будеше българите със стихове и ирония. Словото на Ботев равняваше българите с концепциите и обществените битки на свободните нации. Ботев презираше уюта на конформизма. Благодарение на него и други волнодумци, вестникари и национални деятели на към момента неродената България, дързостта и истината даже тогава доближиха до хората. Днес мнозина избират да слугуват на лъжата, само че постоянно има и хора, за които истината коства повече от комфорта. Има ги и през днешния ден.
Родният Калофер още пази загатна парещото родолюбие на Ботев. По тези улици са отеквали стъпките и думите му, тук е покълнал копнежът му за независимост и правдивост. Тук е съзрявал за жертвената си задача.
Ботев и неговите юнаци ще останат вечно знак на всички български родолюбци, живели и починали за Отечеството. Те са доказателство, че нищо не е обречено, когато има хора с кураж и достолепие.
Днес знамето на българската независимост е в ръце на сегашните генерации. От нашата воля зависи дали ще го веем високо или ще му се кланяме единствено в музеите. Дали достолепието ще надмогне апатията или ще търсим разтуха единствено в подвизите на героите в учебниците по история.
Поклон пред падналите за свободата на България!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ