Мития Морец: ЦСКА има невероятни фенове, но нямам добри спомени от престоя си там
Словенският треньор и някогашен народен играч, Мития Морец, даде извънредно изявление за уеб страницата. Понастоящем той извършва ролята на треньор на австрийския втородивизионен клуб Флоридсдорфер, взаимно с младия български експерт Александър Гицов. Морец показа усещанията си около работата с българина и очакванията на двамата за бъдещето.
Словенецът също е бил част от родните ЦСКА и Славия, по времето, когато още се е състезавал като футболист. Той показа възхищението си от публиката на ЦСКА, определяйки я като една от най-хубавите в Европа, само че и загатна, че престоят му при „ алените “ е бил изпълнен с много отрицателни страсти. За сметка на това, Морец похвали Славия и президента на клуба, Венци Стефанов, за професионалното отношение и коректността.
Здравей, Мития! Сезонът в цяла Европа към този момент е в разгара си, в това число и за твоя отбор – Флоридсдорфер. Как оценяваш акцията досега?
Да, в този момент завършихме първата една трета от сезона, остават още 20 мача до края. Не сме удовлетворени, че взехме единствено точка от последните два мача, най-много тъй като имахме опция да вземем и още точки от дуелите. Цялостно обаче се оправяме добре – това е най-хубавият старт на сезон в историята на клуба. За пръв път спечелихме 3 мача поред в историята на клуба, тъй че сме щастливи, изцяло. Трябва да сме положителни и да гледаме напред.
Това е един много дребен клуб по принцип. Какви са задачите, откакто започнахте сезона с връх след връх?
Както казахте, това е дребен клуб. Миналата година завършихме на 9-то място, което беше връх за клуба. Сега желаеме да сме по-напред и да подобрим достижението. Целта е най-малко да сме в средата на таблицата. Надявам се да се получи това. Във второто равнище има много обичайни австрийски клубове, тъй че няма да е елементарно да реализираме задачата, само че работим по въпроса.
Двамата с българския треньор Александър Гицов работите дружно, като и двамата заемате ролята на треньори. Колко по-различна е динамичността при работата по този модел?
Мисля, че е нужно двамата треньори да се схващат добре – да приказват на същия футболен език. Имаме от време на време разнообразни отзиви, само че най-после съумяваме да се съгласим за най-хубавото решение за клуба. Добре се допълваме. Алекс е млад треньор, само че към този момент има 3 години опит във второто равнище на Австрия и сигурно мога да науча неща от него. Надявам се, че и той може да вземе нещичко от мен и опитa ми като футболист. Работим добре към този момент, резултатите са положителни и се надявам, че ще продължим по този метод.
Колко значима е ролята на треньора при толкоз дребните разлики в класата на тимовете във второто равнище?
Разбира се, работата на треньора е доста значим детайл. Това важи и за второто равнище в Австрия. Много е значимо, че с Алекс даваме мненията си, допълваме се добре и това ни движи напред в работата. И двамата сме амбициозни, работим крепко, с цел да реализираме задачите си за бъдеще. Знаем, че сме в дребен клуб и би трябвало да работим още повече по отношение на други треньори в шампионата, с цел да наваксаме разликата. Ще желаеме да продължим по този метод ще забележим до каква степен ще ни води това.
Каква е персоналната ти цел като треньор в света на футбола?
Всеки треньор и състезател би трябвало да има високи упоритости. Като състезател имах огромни упоритости и реализирах постоянна игрова кариера. Искам да стигна най-малко до сходно достижение като треньор. Знам, че това не е елементарно, тъй като има много положителни треньори на пазара, само че всеки би трябвало да мечтае. Трябва да сме реалисти, само че и би трябвало да се целим оптимално високо. Може би се надявам, че някой ден ще работя като треньор в елитната дивизия, отпред на някой добър тим. Ще забележим. Може и с Алекс да продължим да сме дружно.
Австрийският футбол претърпява същински подем в последните години. Колко значима роля изигра федерацията, с цел да е допустимо това?
Австрия се опита да бъде като дребната Германия. Създадоха се доста академии, а също така и инфраструктурата се усъвършенства, към този момент е на доста високо равнище. Всеки клуб и учебно заведение има доста стадиони. Това е доста значимо за всеки тим. Преди няколко години започнаха програмата си, дружно с Швейцария и в този момент към този момент реализират резултати.
Ред Бул Залцбург е като в друга страна, защото имат страховит финансов капацитет, подчертават върху работата в школите. Вече играчите са подготвени за професионалния футбол още като са на 17-18-годишна възраст и доста тимове се пробват да копират този модел на Ред Бул. В клуба се оправят отлично и това се отразява и на националния тим. Има 12-13 австрийци в Бундеслигата, титуляри, което е доказателство за качеството им. Националният тим към този момент играе значима роля в европейския футбол.
Ще те върна десетина години обратно, с цел да те попитам за спомените ти от престоя ти в българските клубове ЦСКА и Славия?
Бях контузен, когато се причислих към лагера на ЦСКА, с цел да се срещна с управлението. Заведоха ме в хотелска стая, където беше треньорският щаб. Те играха карти и пушеха цигари, което не ми направи положително първо усещания. Върнах се в стаята ми и споделих на сътрудника си, че нямам положително възприятие и че не желая да подписвам с ЦСКА. Той обаче ми сподели, че е огромен клуб и т.н, по тази причина и подписах. Имах оферта и от унгарския Видеотон, само че към този момент подписах с „ алените “.
Бях контузен и не можех да упражнявам незабавно, по тази причина и не получавах шансове за изява. Тогава клубът имаше и финансови проблеми, не получих няколко следващи заплати и прекратих контракта си. Това е допустимо като процедура и в днешно време. За мен беше значимо да играя. Тогава бях титуляр в националния тим на Словения и подписах със Славия. Говорих с Венци Стефанов и подписах на полусезона, където изиграх и 14-15 мача. Не мога да се оплача от престоя си там, всичко беше доста правилно.
Нямам изключително положителни мемоари от ЦСКА. Имаше виновност и у мен, само че като цяло не получих и шансове. Затова се реалокирах в Славия. ЦСКА обаче е огромен клуб, със страхотна аудитория, една от най-хубавите в Европа. Радвам се, че в този момент са на челни места в класирането и са в Европа, заслужават го почитателите.
Беше ли ти мъчно да свикнеш с живота в България?
Като цяло не ми беше комплицирано да се нагодя. Начинът на живот в Словения не е доста друг, София ми хареса като град. Върнах се преди няколко месеца в града, около сватбата на Алекс. Много прекрасен град и се веселя, че доведох и жена си да го види. Българите са доста доброжелателни и в никакъв случай не съм имал проблеми с никого. Истината беше, че когато състезател не получава мачове и не си получава заплатата, то е обикновено да търси друго решение за кариерата си. Като цяло обаче имам единствено хубави мемоари от София.
Успя ли да гледаш някой мач на Лудогорец или на ЦСКА през този сезон в Европа??
Словенският Мура, в който бях състезателен шеф преди години, игра против Лудогорец в квалификациите за ШЛ. Видя се, че „ зелените “ са мощен тим, играещ бърз футбол и имат много качество в състава. Мура се оправи добре в двата мача, само че разликата в качеството на играчите в двата отбора беше голяма. Разбира се, разликата и в бюджета на клубовете е доста сериозна. Жалко е, че различен гранд като Левски е в неприятно положение, има финансови проблеми и не е толкоз елементарно за него. Дано клубът още веднъж се върне на върха.
Ако би трябвало да съм почтен, не съм гледал мачове на ЦСКА, само че Алекс ги следи и ми споделя всяка седмица по какъв начин се показват – той е почитател на отбора. Както споделих, веселя се, че още веднъж са покрай върха и че се показват добре в Лигата на конференциите.
Не мога да не те запитвам и за оценка на положението на словенския народен тим. Защо нещата не се получават, макар съществуването на международни звезди като Йосип Иличич и Ян Облак?
Ако сравня националния тим в този момент с този преди към 10 години, то най-голямата разлика е в колектива. Както сподели, имаме страхотни играчи като Иличич и Ян Облак, които играят на най-високото равнище, само че нещата не се получават, когато дойдат в националния тим. Играчите не се показват като тим.
По мое време, настрана, всички мачове на националния тим бяха разпродадени. Сега никой не се интересува от изявите на отбора, а в мачове против тимове като Хърватия, да вземем за пример, се нуждаем от цялата допустима поддръжка. За момента това не се случва. Липсата на колектив обаче е основната причина за неналичието на резултати.
Сега има подмладяване в тима и още веднъж е нужно самообладание. По мое време Матиаш Кек беше отпред на тима, като в този момент той се завърна отпред в опит да се възвърне възприятието на взаимност в националния отбор. Надявам се, че той ще успее да реализира нужните резултати скоро.
Има ли други проблеми в словенския футбол, защото Олимпия и Марибор, грандовете в страна, не са на нужното равнище?
Истината е, че казусът не е финансов. Президентът на Олимпия е с балкански нрав. Никога не знаеш в какво въодушевление ще се разсъни! Игор Бишчан беше отпред, играха добре и след една загуба го смениха. Няма самообладание и това е главният проблем там.
При Марибор се усеща неналичието на спортния шеф Златко Захович, който напусна неотдавна. Той водеше страхотни играчи поради репутацията си, само че това в този момент липсва в Марибор. В последните две години Мура и Целие завоюваха купите, което е показателно. Проблемите не са финансови, а организационни. Затова по-малки клубове се възползваха от възможностите си. Със сигурност обаче цялата лига има потребност от мощни Олимпия и Марибор, което не е по този начин сега.
Оптимист ли си за националния тим на Словения?
Надявам се в действителност, че отборът ще откри лицето си. Имаме положителни млади играчи. Както споделих обаче, би трябвало да играем като тим още веднъж. Надявам се, че по този метод скоро ще сме на европейски или международен конгрес.
За край, Мития – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект в околните месеци?
В персонален проект си поисквам здраве за мен и фамилията ми, изключително около пандемията. Това е едно от най-важните неща понастоящем. В професионален проект се надявам да продължим положителната си работа взаимно с Алекс във Флоридсдорфер и като цяло да продължим да израстваме в треньорския ни път!
Словенецът също е бил част от родните ЦСКА и Славия, по времето, когато още се е състезавал като футболист. Той показа възхищението си от публиката на ЦСКА, определяйки я като една от най-хубавите в Европа, само че и загатна, че престоят му при „ алените “ е бил изпълнен с много отрицателни страсти. За сметка на това, Морец похвали Славия и президента на клуба, Венци Стефанов, за професионалното отношение и коректността.
Здравей, Мития! Сезонът в цяла Европа към този момент е в разгара си, в това число и за твоя отбор – Флоридсдорфер. Как оценяваш акцията досега?
Да, в този момент завършихме първата една трета от сезона, остават още 20 мача до края. Не сме удовлетворени, че взехме единствено точка от последните два мача, най-много тъй като имахме опция да вземем и още точки от дуелите. Цялостно обаче се оправяме добре – това е най-хубавият старт на сезон в историята на клуба. За пръв път спечелихме 3 мача поред в историята на клуба, тъй че сме щастливи, изцяло. Трябва да сме положителни и да гледаме напред.
Това е един много дребен клуб по принцип. Какви са задачите, откакто започнахте сезона с връх след връх?
Както казахте, това е дребен клуб. Миналата година завършихме на 9-то място, което беше връх за клуба. Сега желаеме да сме по-напред и да подобрим достижението. Целта е най-малко да сме в средата на таблицата. Надявам се да се получи това. Във второто равнище има много обичайни австрийски клубове, тъй че няма да е елементарно да реализираме задачата, само че работим по въпроса.
Двамата с българския треньор Александър Гицов работите дружно, като и двамата заемате ролята на треньори. Колко по-различна е динамичността при работата по този модел?
Мисля, че е нужно двамата треньори да се схващат добре – да приказват на същия футболен език. Имаме от време на време разнообразни отзиви, само че най-после съумяваме да се съгласим за най-хубавото решение за клуба. Добре се допълваме. Алекс е млад треньор, само че към този момент има 3 години опит във второто равнище на Австрия и сигурно мога да науча неща от него. Надявам се, че и той може да вземе нещичко от мен и опитa ми като футболист. Работим добре към този момент, резултатите са положителни и се надявам, че ще продължим по този метод.
Колко значима е ролята на треньора при толкоз дребните разлики в класата на тимовете във второто равнище?
Разбира се, работата на треньора е доста значим детайл. Това важи и за второто равнище в Австрия. Много е значимо, че с Алекс даваме мненията си, допълваме се добре и това ни движи напред в работата. И двамата сме амбициозни, работим крепко, с цел да реализираме задачите си за бъдеще. Знаем, че сме в дребен клуб и би трябвало да работим още повече по отношение на други треньори в шампионата, с цел да наваксаме разликата. Ще желаеме да продължим по този метод ще забележим до каква степен ще ни води това.
Каква е персоналната ти цел като треньор в света на футбола?
Всеки треньор и състезател би трябвало да има високи упоритости. Като състезател имах огромни упоритости и реализирах постоянна игрова кариера. Искам да стигна най-малко до сходно достижение като треньор. Знам, че това не е елементарно, тъй като има много положителни треньори на пазара, само че всеки би трябвало да мечтае. Трябва да сме реалисти, само че и би трябвало да се целим оптимално високо. Може би се надявам, че някой ден ще работя като треньор в елитната дивизия, отпред на някой добър тим. Ще забележим. Може и с Алекс да продължим да сме дружно.
Австрийският футбол претърпява същински подем в последните години. Колко значима роля изигра федерацията, с цел да е допустимо това?
Австрия се опита да бъде като дребната Германия. Създадоха се доста академии, а също така и инфраструктурата се усъвършенства, към този момент е на доста високо равнище. Всеки клуб и учебно заведение има доста стадиони. Това е доста значимо за всеки тим. Преди няколко години започнаха програмата си, дружно с Швейцария и в този момент към този момент реализират резултати.
Ред Бул Залцбург е като в друга страна, защото имат страховит финансов капацитет, подчертават върху работата в школите. Вече играчите са подготвени за професионалния футбол още като са на 17-18-годишна възраст и доста тимове се пробват да копират този модел на Ред Бул. В клуба се оправят отлично и това се отразява и на националния тим. Има 12-13 австрийци в Бундеслигата, титуляри, което е доказателство за качеството им. Националният тим към този момент играе значима роля в европейския футбол.
Ще те върна десетина години обратно, с цел да те попитам за спомените ти от престоя ти в българските клубове ЦСКА и Славия?
Бях контузен, когато се причислих към лагера на ЦСКА, с цел да се срещна с управлението. Заведоха ме в хотелска стая, където беше треньорският щаб. Те играха карти и пушеха цигари, което не ми направи положително първо усещания. Върнах се в стаята ми и споделих на сътрудника си, че нямам положително възприятие и че не желая да подписвам с ЦСКА. Той обаче ми сподели, че е огромен клуб и т.н, по тази причина и подписах. Имах оферта и от унгарския Видеотон, само че към този момент подписах с „ алените “.
Бях контузен и не можех да упражнявам незабавно, по тази причина и не получавах шансове за изява. Тогава клубът имаше и финансови проблеми, не получих няколко следващи заплати и прекратих контракта си. Това е допустимо като процедура и в днешно време. За мен беше значимо да играя. Тогава бях титуляр в националния тим на Словения и подписах със Славия. Говорих с Венци Стефанов и подписах на полусезона, където изиграх и 14-15 мача. Не мога да се оплача от престоя си там, всичко беше доста правилно.
Нямам изключително положителни мемоари от ЦСКА. Имаше виновност и у мен, само че като цяло не получих и шансове. Затова се реалокирах в Славия. ЦСКА обаче е огромен клуб, със страхотна аудитория, една от най-хубавите в Европа. Радвам се, че в този момент са на челни места в класирането и са в Европа, заслужават го почитателите.
Беше ли ти мъчно да свикнеш с живота в България?
Като цяло не ми беше комплицирано да се нагодя. Начинът на живот в Словения не е доста друг, София ми хареса като град. Върнах се преди няколко месеца в града, около сватбата на Алекс. Много прекрасен град и се веселя, че доведох и жена си да го види. Българите са доста доброжелателни и в никакъв случай не съм имал проблеми с никого. Истината беше, че когато състезател не получава мачове и не си получава заплатата, то е обикновено да търси друго решение за кариерата си. Като цяло обаче имам единствено хубави мемоари от София.
Успя ли да гледаш някой мач на Лудогорец или на ЦСКА през този сезон в Европа??
Словенският Мура, в който бях състезателен шеф преди години, игра против Лудогорец в квалификациите за ШЛ. Видя се, че „ зелените “ са мощен тим, играещ бърз футбол и имат много качество в състава. Мура се оправи добре в двата мача, само че разликата в качеството на играчите в двата отбора беше голяма. Разбира се, разликата и в бюджета на клубовете е доста сериозна. Жалко е, че различен гранд като Левски е в неприятно положение, има финансови проблеми и не е толкоз елементарно за него. Дано клубът още веднъж се върне на върха.
Ако би трябвало да съм почтен, не съм гледал мачове на ЦСКА, само че Алекс ги следи и ми споделя всяка седмица по какъв начин се показват – той е почитател на отбора. Както споделих, веселя се, че още веднъж са покрай върха и че се показват добре в Лигата на конференциите.
Не мога да не те запитвам и за оценка на положението на словенския народен тим. Защо нещата не се получават, макар съществуването на международни звезди като Йосип Иличич и Ян Облак?
Ако сравня националния тим в този момент с този преди към 10 години, то най-голямата разлика е в колектива. Както сподели, имаме страхотни играчи като Иличич и Ян Облак, които играят на най-високото равнище, само че нещата не се получават, когато дойдат в националния тим. Играчите не се показват като тим.
По мое време, настрана, всички мачове на националния тим бяха разпродадени. Сега никой не се интересува от изявите на отбора, а в мачове против тимове като Хърватия, да вземем за пример, се нуждаем от цялата допустима поддръжка. За момента това не се случва. Липсата на колектив обаче е основната причина за неналичието на резултати.
Сега има подмладяване в тима и още веднъж е нужно самообладание. По мое време Матиаш Кек беше отпред на тима, като в този момент той се завърна отпред в опит да се възвърне възприятието на взаимност в националния отбор. Надявам се, че той ще успее да реализира нужните резултати скоро.
Има ли други проблеми в словенския футбол, защото Олимпия и Марибор, грандовете в страна, не са на нужното равнище?
Истината е, че казусът не е финансов. Президентът на Олимпия е с балкански нрав. Никога не знаеш в какво въодушевление ще се разсъни! Игор Бишчан беше отпред, играха добре и след една загуба го смениха. Няма самообладание и това е главният проблем там.
При Марибор се усеща неналичието на спортния шеф Златко Захович, който напусна неотдавна. Той водеше страхотни играчи поради репутацията си, само че това в този момент липсва в Марибор. В последните две години Мура и Целие завоюваха купите, което е показателно. Проблемите не са финансови, а организационни. Затова по-малки клубове се възползваха от възможностите си. Със сигурност обаче цялата лига има потребност от мощни Олимпия и Марибор, което не е по този начин сега.
Оптимист ли си за националния тим на Словения?
Надявам се в действителност, че отборът ще откри лицето си. Имаме положителни млади играчи. Както споделих обаче, би трябвало да играем като тим още веднъж. Надявам се, че по този метод скоро ще сме на европейски или международен конгрес.
За край, Мития – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект в околните месеци?
В персонален проект си поисквам здраве за мен и фамилията ми, изключително около пандемията. Това е едно от най-важните неща понастоящем. В професионален проект се надявам да продължим положителната си работа взаимно с Алекс във Флоридсдорфер и като цяло да продължим да израстваме в треньорския ни път!
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ