Нови клинични данни потвърждават хипотеза на учени от БАН за усложненията при COVID-19
Сложен белтъчен комплекс може да се окаже основа за затрудненията
Проучвания, стартирали през 2010 година на учени от Института по биология и имунология на размножаването на Българската академия на науките (ИБИР-БАН), ги насочват към това, че точно свръхреакция на един комплициран белтъчен комплекс, наименуван инфламазома NLRP3 е в основата на тежките затруднения при COVID-19, оповестиха от Българска академия на науките.
Инфламазомата е молекулен датчик в клетките, който реагира на среща с патоген и/или клетъчна увреда, вследствие на което се отделят сигнали за инфектиране, и може да настъпи и необикновен тип клетъчна гибел – пироптоза. При това клетките се разпукват и освобождават голямо количество сигнали за инфектиране и заплаха, на които реагират прилежащи кафези от тъканите, както и кафези на имунната система. Нормално, мъртвите кафези се изяждат от кафези на имунната система, каквито са макрофагите, само че в тази ситуация сигналите пътуват доста по-надалеч.
Инфламазомата е част от механизмите на вродения имунен отговор и дълги години се считаше, че участва единствено в имунните кафези. Наскоро стана ясно, че подобен комплекс има и в други кафези, като тези в дихателните пътища, както и клетките, изграждащи кръвоносните съдове. Проф. доктор Сорен Хайрабедян и проф. Красимира Тодорова от ИБИР-БАН демонстрират през 2016 година за пръв път в литературата (Nature Sci Reports 2016) опция тази инфламазома да се задейства даже в епителни кафези, създаващи имунотолерантна среда, което да докара до сигнали за инфектиране и клетъчна гибел. Две години по-късно тези данни бяха доказани и при пациенти от екип, управителен от Университета Лудвиг Максимилиан към Макс Планк (Reproduction, 2018).
Първите данни за тежка дихателна непълнота вследствие на така наречен „ цитокинова стихия “ и сепсис ни наведоха на мисълта, че точно този комплициран молекулен комплекс може да има връзка с това, защото блокирането на инфламазомата в пробни модели на сепсис стопира процеса, показват учените.
При по-висок вирусен товар или при наследствено влечение към по-силна от естествената реакция, инфламазомата в епителните кафези на белия дроб, както и в клетките на дребните съдове може да се задейства. Странното е, че в белодробните кафези това може да докара до обособяване на възпалителни сигнали, само че по едно и също време с това се заздравява контактът посред им. При прилежащите микро-съдове обаче резултатът може да е фрапантен – забележителна клетъчна гибел, с разпукването им, което да аргументи нарушавания в газовата обмяна или в кръвотока. Съвсем нови научни публикации от 20-23 април 2020 година удостоверяват това при пациентите с COVID-19, показвайки тежки явления на кръвосъсирване в дребните съдове.
Инфламазомите са свързани с разнообразни болести, в които взе участие имунната система, включително диабет, множествена склероза, продължителен улцеративен колит, ревматоиден артрит, подагра и сепсис. Модели на сепсис се прекъсват с блокиране на инфламазомата с инхибитор. Хлорокинът, който е проучен като евентуално средство против COVID-19 и се дава при заболели с ревматоиден артрит и лупус, е пряк блокер на същата инфламазома и може да потисне модел на сепсис. Най-често се цитират механизмите му на деяние, открити през 80-90 год. на предишния век, защото инфламазомите са открити едвам неотдавна.
Хипотезата на двамата учени от ИБИР би могла да изясни както случаите при младежи – свръх-активация на инфламазомите, по този начин и по-тежко протичане при хора с високо кръвно, диабет, атеросклероза, защото при последните първо се засягат точно клетките на дребните съдове. Важно е да се означи, че инфламазомите вземат участие в самата патогенеза на диабета и атеросклерозата и към този момент са дейни. Блокирането на инфламазомите води до прекъсване на модели на инфектиране на съдовете при болест на Кавасаки, протичаща с инфектиране на коронарните съдове и висока температура.
Проучвания, стартирали през 2010 година на учени от Института по биология и имунология на размножаването на Българската академия на науките (ИБИР-БАН), ги насочват към това, че точно свръхреакция на един комплициран белтъчен комплекс, наименуван инфламазома NLRP3 е в основата на тежките затруднения при COVID-19, оповестиха от Българска академия на науките.
Инфламазомата е молекулен датчик в клетките, който реагира на среща с патоген и/или клетъчна увреда, вследствие на което се отделят сигнали за инфектиране, и може да настъпи и необикновен тип клетъчна гибел – пироптоза. При това клетките се разпукват и освобождават голямо количество сигнали за инфектиране и заплаха, на които реагират прилежащи кафези от тъканите, както и кафези на имунната система. Нормално, мъртвите кафези се изяждат от кафези на имунната система, каквито са макрофагите, само че в тази ситуация сигналите пътуват доста по-надалеч.
Инфламазомата е част от механизмите на вродения имунен отговор и дълги години се считаше, че участва единствено в имунните кафези. Наскоро стана ясно, че подобен комплекс има и в други кафези, като тези в дихателните пътища, както и клетките, изграждащи кръвоносните съдове. Проф. доктор Сорен Хайрабедян и проф. Красимира Тодорова от ИБИР-БАН демонстрират през 2016 година за пръв път в литературата (Nature Sci Reports 2016) опция тази инфламазома да се задейства даже в епителни кафези, създаващи имунотолерантна среда, което да докара до сигнали за инфектиране и клетъчна гибел. Две години по-късно тези данни бяха доказани и при пациенти от екип, управителен от Университета Лудвиг Максимилиан към Макс Планк (Reproduction, 2018).
Първите данни за тежка дихателна непълнота вследствие на така наречен „ цитокинова стихия “ и сепсис ни наведоха на мисълта, че точно този комплициран молекулен комплекс може да има връзка с това, защото блокирането на инфламазомата в пробни модели на сепсис стопира процеса, показват учените.
При по-висок вирусен товар или при наследствено влечение към по-силна от естествената реакция, инфламазомата в епителните кафези на белия дроб, както и в клетките на дребните съдове може да се задейства. Странното е, че в белодробните кафези това може да докара до обособяване на възпалителни сигнали, само че по едно и също време с това се заздравява контактът посред им. При прилежащите микро-съдове обаче резултатът може да е фрапантен – забележителна клетъчна гибел, с разпукването им, което да аргументи нарушавания в газовата обмяна или в кръвотока. Съвсем нови научни публикации от 20-23 април 2020 година удостоверяват това при пациентите с COVID-19, показвайки тежки явления на кръвосъсирване в дребните съдове.
Инфламазомите са свързани с разнообразни болести, в които взе участие имунната система, включително диабет, множествена склероза, продължителен улцеративен колит, ревматоиден артрит, подагра и сепсис. Модели на сепсис се прекъсват с блокиране на инфламазомата с инхибитор. Хлорокинът, който е проучен като евентуално средство против COVID-19 и се дава при заболели с ревматоиден артрит и лупус, е пряк блокер на същата инфламазома и може да потисне модел на сепсис. Най-често се цитират механизмите му на деяние, открити през 80-90 год. на предишния век, защото инфламазомите са открити едвам неотдавна.
Хипотезата на двамата учени от ИБИР би могла да изясни както случаите при младежи – свръх-активация на инфламазомите, по този начин и по-тежко протичане при хора с високо кръвно, диабет, атеросклероза, защото при последните първо се засягат точно клетките на дребните съдове. Важно е да се означи, че инфламазомите вземат участие в самата патогенеза на диабета и атеросклерозата и към този момент са дейни. Блокирането на инфламазомите води до прекъсване на модели на инфектиране на съдовете при болест на Кавасаки, протичаща с инфектиране на коронарните съдове и висока температура.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ